Моят народ е безумен – не Ме познава

Тези редове са написани от големия сръбски богослов и подвижник на XX век св. еп. Николай (Велимирович) в немския концлагер Дахау, където той е бил заточен по време на Втората световна война заедно със сръбския патриарх Гавриил (Дожич).

Векът ни не е богат на мъдрост. От всички отминали столетия нашето може би е най-оскъдно на мъдрост. То не само не живее според мъдростта, но и не знае що е мъдрост. Забравило е. Предишните поколения знаеха що е мъдрост, затова знаеха и кога съгрешават пред мъдростта, и кога й изневеряват. Затова те познаваха срама. Сред нашето поколение много, твърде много хора не знаят нито що е мъдрост, нито колко много са се отдалечили от нея. Ето защо все по-рядко забелязваме руменина от срам по лицето на грешника. Лека полека те се свличат към пропастта и библиотеките с всичките им книги ги затрупват, както саван покрива мъртвец.

Това е печално, но не е нещо ново. Хиляди чудеса сътворил Господ Бог, Всемогъщият Бог, хиляди чудеса явил пред очите на израилския народ по време на четиридесет годишното скитане из пустинята. Видяли, дивили се, забравили и отпаднали от Бога, сякаш нищо не се е случило. Поколението, което по Божие чудо минало през Червено море, сякаш по суха пътека и което пило вода, бликнала от суха скала; което видяло гибелта на фараона и което години наред всекидневно се хранело с хляб от небето; коляното, което се изцелявало, гледайки медната змия – същото това поколение се усъмнило в Бога, отпаднало от Бога, започнало да се покланя на идоли и заприличало на народите, които не познават Бога, които нямат знание за истинния Бог и страшната Му сила и живеят в тъма и смъртна сянка. А когато стигнали обетованата земя станало още по-страшно, още повече разпалвали Божия гняв, още повече се усъмнявали в Бога, още повече отпадали. Всекидневните грехове на този ослепял народ били подобни на цепеници, които още по-силно разпалвали огъня на гнева Господен.

В крайна сметка избраният народ Божи получил според заслугите си.

Получил такъв страшен удар, какъвто никой друг – неизбран – народ не е получавал. Разпилян като плевели по целия свят: още не били изстинали огнищата, а родината им била завладяна от народи, не познаващи Бога, но по-силни от тях.

Затова тъжи Господ чрез устата на своя пророк Иеремия: “Моят народ е глупав, не ме познава: те са неразумни деца, и няма у тях разсъдък: те са умни на зло, ала не умеят да вършат добро.” (Иер.4:22).

Колко свежо и на място звучат тези думи! Сякаш са казани днес и на сегашното поколение – не юдейското, а християнското!

Те са умни на зло, но добро не умеят да правят: колко е точна тази диагноза за болна Европа! И наистина, тя е мъдра да отнема, но не умее да дава. Мъдра е да убива, но не умее да уважава чуждия живот. Мъдра е да създава оръдия за унищожаване на хора и животни, на градове и ниви, оръдия надводни и подводни, оръдия, движещи се по земята и летящи по въздуха, но не умее да бъде покорна на Бога и милостива към по-слабите народи.

Мъдра е в изобретяването на отровни газове, с които трови въздуха, който дишаме, а тя самата не може да диша Светия Божи Дух, та да поддържа живота, който е от Бога, а не от нея. Мъдра е да се слави и превъзнася чрез слово, перо, филм, радио, вестници и много други средства, но не умее с никое от тези средства да слави и превъзнася Господ Бог – своя Творец.

Мъдра е да бъде самолюбива и навсякъде да разнася “веруюто си” на егоизма, но не умее да бъде безкористна, боголюбива и човеколюбива.

Мъдра е да се пази чрез земното, но не умее да се пази чрез небесното. Затова цялата е затисната от земното, сякаш от надгробен камък и плевелите са избуяли през очите и ушите, и духа, и душата й. И тя не може да види нищо друго освен пръст. Некръстените народи й се присмиват. Но нима глухият чува насмешките?

“Народът Ми е безумен – не Ме познава”, казва Всемогъщият Бог.

Европейците са новите избраници, новият народ Божи. Но днес те не знаят своя Бог, защото са безумни. Знаят за камъните и пясъка, знаят за дърветата и тревата, знаят за маймуните и малките им, но не познават своя Бог и не признават Христа. Затова те са осъдени на погибел.

А вие, братя, се пазете от погибелта. Как? Прославете Христа повече, отколкото себе си. Амин. | Списание Мирна, бр. 20

Превод Димитър Спасов