Неповторимият миг на Боговъплъщението

И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина;

и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца. (Иоан. 1:14)

На самия предел на времената, между старозаветната битност и Иисус-Христовото Рождество, стои едно чудно събитие, което до ден днешен смущава сетивата, вълнува сърцето, удивлява ума със своята непонятност. Чудното събитие става Духом и Словом: пред девицата Мариам застава Архангел Гавриил, който предстои пред Божия престол, и благовести: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените… Светото, което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий…“ (Лука. 1:28-38).

В този космичен миг – мигът на Боговъплъщението, става онази знаменателна метаморфоза, непостижима за ума, но постижима за вярата: Въплъщаването на предвечното и безначално Слово в Богочовек. По осенението на Светия Дух безплътно се зачева в плът Богочовекът, Спасителят на света.

В пролога на Евангелието от Йоан звучи великата истина на християнството – увереността в това, което младият Августин (по-късно Блажени) усилено търси в метафизиката на Платон: как така „Словото стана плът“! – Думата „плът“ в случая обозначава цялостната човешка природа. И „ставането“ на Словото „плът“ е включено в пълнотата на Божественото битие, за голяма съблазън на метафизиците. Дълбоката непонятност на Боговъплъщението се таи във физическата и метафизичната представа за благодатно преобразената природа, в постигнатото в онзи неповторим миг „въз-становяване“ на човешката природа, на възможността за спасение, в онзи разкъсващ смъртната тъма светъл лъч: Новозаченатият Иисус Христос.

„Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“.

Неповторимият миг на благоприятния човешки отговор, нека ми бъде според Божията дума!

Какъв миг! Смиреното съгласие на Девата е приело Словото да стане плът. Кръгът на предизбраните от Бога бавно през времената се е стеснявал: в древния Израил – коляното на старозаветния Иуда, в коляното на Иуда – домът на Давид. Йесеевото дърво се разраства до последната и най-съвършена нежна клонка – Пречистата дева Мариам. Всичко, което Бог очаква от падналото човечество, се осъществява в Мария и нейното „нека, да бъде“.

Цялата световна история, цялото изпълнение на Божествения замисъл е зависело от този добро-волен, свободен човешки отговор. Великият  Божи дар – личната свободна воля на човека – предоставя доброволно своята човешка природа, своя чист разум и плът за нужното спасително дело. „Нека ми бъде…“ – за да се вмести Невместимия, „Агнецът, Който ще вземе греховете на света“.

Така Бог реално, „плътски“ влиза в плътта на историята. „Историята е риск; Бог поема риск, Бог снизхожда, слизайки до сетните предели на битието, подронено от греховната непълнота, за да върне на човеците възможността за спасение, без да накърни свободата им.“ (Владимир Лоски)

Вестта за Боговъплъщението, която Архангел Гавриил донася, е повод за всемирна радост. Но тогава навярно са се зарадвали само неколцина, може би само Мария и Елисавета… Защото ограничеността на човешката природа не винаги може да улови веднага величината на събитието.

Затова нека внимаваме: и в нашата свободна воля е да не пропуснем мига, да не пропуснем да осмислим Божието чудо, което се случи в нашия, в днешния ден.