Обичам да обичам
Свещ. Ясен Шинев
Когато съм на дъното на пъкъла, там някъде, в тинята на своя ад, навлизам в себе си, събирам се, пронизан от свирепа болка и… започвам да обичам.
В стон и молитва започвам да обичам. Потопен в горчива скръб, проплаквам, търся помощ свише и разгарям огъня в моето сърце. Така се изправям отново, и бавно и постепенно тръгвам нагоре. Това ме спасява! Горко ми, ако не обичам! Защото ще остана долу, в пустота и сива безнадеждност, обрекъл се на своята немощ. Тежко ми, ако не изхвърля болката и с трепет не се обърна към Неговата светлина! Така прогонвам всички демони и облаците от моето небе. С порива на любовта разчупвам печата на смъртта и се възраждам с пламъка на обичта. Както потъващият кораб изхвърля излишния товар, за да се издигне и отново бавно да тръгне по своя път напред.
Това е моята рецепта, с която изцерявам раните на наранената си душа. Боли, боли, боли, но аз прощавам и обичам. Късам и хвърлям всичко болно и заразено от туптящото си сърце, очиствам погледа си и се изправям на крака. Това е моята стълба към небето, с която се въздигам сред руините, за да достигна в подножието на върха. Колкото пъти сторя това, пред мен се появява откровението на Блажени Августин: “Всички добродетели са нищо друго, освен любов във всичките ѝ проявления.“ И знам, че Дух Свети го е вдъхновил да приеме това и да го предаде на нас грешните, потопени в пъстротата на своята суета. Нека да спрем безкрайните игри на аза и палещите тръпки на плътта, и го признаем с въздишка. Нима наистина не е така? Търпението е любов, смирението е любов, силата да претърпиш и да не отговориш на обидата е любов. Всичко е любов и любовта е всичко! Тя е навсякъде и всичко изпълва, защото е синоним на Бога! Вдъхновена и бликаща, надчовешка и дълбоко човешка, проникваща и пронизваща всичко около и вътре в нас.
Божиите хора я излъчват във всичко свое. Творците се движат от нейната непобедима сила. Защото, който не обича, не може да твори. Този, който не разтвори сърцето си и не го разпали с нейния небесен огън, е обречен да остане долу, затворен в своята самодостатъчност. Той е като птица в клетка, блъскащ се в стените на ограниченото си его и обгорелите останки на страстта. Себеотречен… Без благодат и вдъхновение, далеч от тихия бряг на вярата и надеждата. Отхвърлен, помръкнал, забравен от нейната съживяваща топлина. Любовта ни води към победата. Тя е победата. Над самите нас, ближните и оковите на света!
Господи, колкото и да съм грешен и окаян, не ме лишавай от Твоя най-красив дар – любовта. Ти си вечен и могъщ, благ в силата и силен в благостта, а аз съм слаб и подъл, лутащ се в своя сенчест свят. Протегни Ръката Си отгоре и ме хвани, изведи ме от мрака на моя вътрешен ад. Заповядай на Твоите ангелите да ме вдигнат на крилете си и да ме положат на пътя на Твоята съживяваща светлина. Помогни ми да пресуша своите блата и да ги превърна в градини с цветя. Да прогоня зловонието с чистите струи на Твоята благодат и да очистя съвестта си с живата вода, извираща от Теб, изначалния извор на живота. Не ме оставяй нито за миг в плен на моята слабост и неспирните веяния на бесовете, които искат да ме отклонят и погубят из пътищата на своето нищожество. Бъди над мен, пред мен, до мен! Най-важното – пребъди в мен и нека аз пребъда в Теб! Направи ме Твой, навсякъде и във всичко, за да заслужа чудото на живота и привилегията да съм част от Твоето Тяло и Кръв. Дай ми сили да вярвам, да прощавам и да Те раздавам на всички. Дай ми дръзновението да обичам! Дай ми сили да превъзмогна себе си и да не спирам да обичам! Защото обичам да обичам!
Заглавна снимка: „S.T.“, Montserrat Gudiol
