Обрезание Господне – пренебрегваният празник
Оказва се трудно да пишеш за Обрезание Господне, когато около теб се носи ухание на вкусна храна, пие се вино, весели хора пеят песни, а децата обикалят със сурвачки в ръка. Къде в тази картинка да намериш място за този малко познат момент от живота на Спасителя? Как да разкажеш за нещо, коeто за повечето хора живее само в книгите?
Минали са няколко дни от Рождество. Нормално е да се вълнуваме от подаръците и трапезите си, а не да се „занимаваме“ със светци и православни празници – и без това „църквата си се занимава с тях”. На Нова година сутринта обикновено хората спят, защото са празнували. Пожелавали са си много здраве, късмет, любов; споделяли са си мечтите, които очакват новата година да сбъдне. Но надеждите и пожеланията ми се изпълват с нов смисъл, щом се сетя за едно стихотворение на архимандрит Серафим Алексиев, посветено на новата година:
Безименна идвам. Вий дайте ми име!
И празна дохождам. Вий дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие във своя живот.
Щастлива наричат ме Нова година
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.
От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крий златен пясък за смели ръце.
Аз взимам и давам. Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя — чудата река.
Безименна идвам. Вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечността.
* * *
Кое е нещото, което може да те накара да се излюпиш изпод завивките на топлото легло и на Обрезание Господне да идеш до храма? Всъщност празникът Обрезание Господне може да се нарече и старозаветното кръщене. На осмия ден от рождението Си Спасителят е доведен в храма от Света Богородица и свети Йосиф, за да бъде посветен на Бога. Дадено му е името Иисус.
Обрязан е по еврейския обичай. Това е било нужно, за да се изпълни Законът и да се свидетелства за това, че Господ действително е станал Човек.
След пищното празнуване на Рождество и при наближаващото Богоявление, празникът Обрезание Господне обикновено преминава между другото. Към него добавяме и деня на св. Василий Велики, който също се чества днес.
В съзнанието на повечето хора празникът е пренебрегван. Но защо е така, не пропускаме ли нещо?
Христос е изпълнил Стария Завет, за да установи Новия. Примерът е даден от Законодателя, който пръв се подчинява на Закона. Какъв по-голям пример от това, което е направил Сам Господ?! Това може да се приложи в живота на всекиго, когато иска да тръгне по пътя към спасението. Преди да се молим със свои думи, трябва да имаме познания за молитвените слова на Църквата. Преди да мислим за свободата на духа и силата в нас, трябва да сме се научили на смирение.
С една дума, преди да станем Христови човеци – деца на Новия Завет, е нужно в себе си да сме приели законите на старозаветния човек. Но това е само началото и никак не е достатъчно, защото в „Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действува чрез любов.” (Гал. 5:6)
Така и Господ преди Кръщението Си в река Йордан е изпълнил Закона. Нима не трябва да има закони, които да ни напътстват към това да ставаме по-добри хора?! Няма ли правила във всяка къща, които възпитават децата и усъвършенстват възрастните?!
Преходът от новото към старото, от вехтия към новозаветния човек, е осезаем, той никога не остава незабележим – така, както се сменят сезоните и годините; така, както младостта си отива и идва времето на зрелостта.
Нека в първия ден от Новата година нашата радост да не бъде само радост от почивен ден, а радост от истинската Светлина на дните ни – Иисус Христос, Който дойде в света, за да ни покаже Пътя, Истината и Живота.
