Общуването в пустинята и пустинята в градовете



БЛИЗКИ ТЕМИ:

6 коментара

  1. fr Pavel каза:

    Обикновено монашеските статии се отличават с краткост и ясност, но преподобният автор се е поувлякъл. Тонът му е песимистичен с пълно основание, но накрая се заявява триумфално: „Пустинята ще се насели отново и ще процъфти“. Едва ли ще стане това поради две причини – при шест милиарда жители на Земята пустини вече няма и кризата на християнството все повече се засилва.
    .
    Когато посетих лаврата на св. Антоний Велики в Египет, екскурзоводът хвалеше патетично Коптската църква, която била най-старата и най-святата в света. Опитах се да го коригирам, а той се сопна: „Вие пък кой сте?“ „Монах като вас“. „От коя пустиня сте Вие?“ „От пустинята на града, която е много по-страшна от вашата тук…“
    .
    Смирението до голяма степен е функция на характера, който е природна даденост. Много трудно или невъзможно е то да бъде усвоено от книжките. А ацедията (унинието) се влияе от толкова много фактори, че едва ли може да се обясни опростенчески само като „дяволско наваждение“.

  2. мирски каза:

    Монах, не е еднозначно на духовно умъдрен, да ме простите, отец. Същото прозира и от, Вашия, коментар. В двери карикатуриста публикувал странна карикатура по въпроса за постоянната молитва…Този човек се има за религиозен…Това не би хрумнало никога на религиозен човек, както и вашите оправдания по въпросите на смирението и унинието не биха хрумнали на подвижник – НИКОГА. А монах,, означава подвижник.

  3. nekoy si каза:

    Браво, Алексей, превеждай ни текстове от хора, които се хранят от светоотеческата традиция и са я усвоили в някаква степен, а не от теоретични богослови, които са се начели с всякаква литература, цитират напосоки и в крайна сметка не съзнават какво говорят!

  4. Fr Pavel каза:

    Радвам се на вашите коментари, тъй като те за сетен път доказват , че написаното от мен е вярно. Ще допълня – времето на манастирите в традиционния им вид свърши отдавна и усилията за тяхното реанимиране са напразни. Време е истинските монаси да се заселят в световния град и да го облагородят. Те трябва да повлияят града, а не той тях.

  5. отец Добромир каза:

    Прекрасен, смислен, дълбок текст. Поздравления на редакторите и преводача!!!!

  6. Гергана Ангелова каза:

    Благодаря за духовната храна! Такива статии са нужни на съвремието ни!

Споделете в социалните мрежи