Отношението ни към Бога и към коронавируса – има ли прилики?
Като дете веднъж попитах баща си: „Съществува ли Бог?” Отговорът му беше откритие за мен: „За невярващия – не, за вярващия – да!”
Андрей Тарковски
Как мислите: дали в отношението ни към Твореца на всичко видимо и невидимо и в отношението към един вирус може да съществуват прилики; някаква точка на съприкосновение? Не се тревожете, авторът на тази публикация не е изгубил ума си и не страда от мания за взривяване на общественото спокойствие – в това отношение има достатъчен брой къде-къде по тревожни въпроси. А някои от тях имат отношение и към един от предметите на настоящия материал – коронавирусната инфекция. Краткото изложение, което вашият покорен слуга предлага по-долу, е опит за съпоставка. Според някои вероятно тя граничи с кощунство, но според мен е оправдана от гледна точка на някои факти.
За коронавирусите знаем, че са сферични и повърхността им е покрита от шипчета, които напомнят корона – оттам идва и наименованието им. От друга страна знаем, че Този, Който носи истинска и непреходна корона, на Чиято дреха и бедро е написано: „Цар на царете и Господар на господарите“ (Откр. 19:16), е само Един – Този, за Когото в третата Божия заповед ни е заповядано да не изговаряме напразно името Му. Така че говорим за две корони – едната увенчаваща Даряващия живот и дихание на всичко, другата – причиняваща смърт. Отчитайки бездната, разделяща величието и непостижимостта на Бога от коронавирусната инфекция, смятам, че това е едно добро съпоставително начало…
Някои специалисти твърдят, че вирусът от Ухан може да е преминал при хората от змии. (Но пардон, това сравнение не е ли по-подходящо за онагледяване на библейската истина за грехопадението? Вж. Битие гл. 3).
Смятам, че няма да е никаква новост, ако ви кажа, че както има хора, отричащи съществуването на Бога, така има и такива, които отричат посочения вирус. Макар човекът да не е способен да прибави лакът към ръста си (срв. Лука 12:25), атеистите с лекота отричат битието на Този, Който ни дава възможността да бъдем съ-битие, благодарение на Когото съществуваме.
По подобен начин мислят и отричащите реалността на коронавируса – той, считат в своята самонадеяност те, бил продукт на конспиративна теория. И за да не съм голословен, ще ви кажа, че според изследване, правено през април тази година, 41 % от северните ни съседи, румънците, вярват, че коронавирусът е биологично оръжие, създадено от САЩ. (Е, вярно, че в САЩ има най-голям брой заразени и починали, ама това те не го мислят, защото разбива мита, обитаващ топлото леговище на приспаните умове.). Не бързайте да се окуражавате напразно – и при нас в България, а и при германците (тази развита нация), както и в цял свят разбира се, процентът на отричащите съществуването на вируса не е никак малък. При нас отричащите съществуването на вируса са над 1 000 000 – т.е. около 1/7 от населението ни. Тези данни не са много обнадеждаващи и ме подсещат за онова Славейково стихотворение „Не сме народ”, което, макар че е кажи-речи връстник на Освобождението, отразява добре и сегашното ни състояние.
„България – пише Ивайло Дичев – е особено уязвима за конспиративно мислене, защото населението традиционно се чувства унижено и оскърбено, и то далеч отвъд обективната бедност, характерна за страната.“[1]Знаете, че е имало и продължава да има поддръжници на теорията, според която зад религията стои човешка измислица. Това ми напомня за тезата на тези, които смятат, че зад коронавируса стои Бил Гейтс. И ако едните съзират в дъното на религията, примерно, икономическия просперитет на жреческия институт, то според вторите зад завесата на вируса се крие обогатяването на единици (нищо, че основателят на Microsoft обяви през октомври тази година, че ще дари своите 70 млрд. долара за благотворителност, оставяйки на наследниците си някакви си 10 млн., но това, разбира се, не се коментира, защото не се вписва в реториката на конспираторите).
Струва ми се, че вярата в конспиративни теории напълно заслужено е наречена така, защото израства като плевел върху религиозната необходимост на човека, върху нуждата му да вярва в Бога. Защото да вярваш в Свръхестествения е нещо естествено, т.е. нужно на психофизическото ни естество, и когато тази нужда не е удовлетворена по правилния начин, се появяват сурогати. Защо обаче на практика и вярващи хора, посещаващи храма, водещи църковен живот, дават ухо на тези ерзаци на религиозното чувство?
Честно казано, не мога да отговоря. Предполагам, без да целя да обиждам някого, че говорим за смес от истинска вяра и някакви замъглени и възбуждащи по особен начин въображението тайнствени влияния. „Идеята за истината – пише политологът Иван Кръстев – апелира към нашия здрав разум. А съблазънта на конспиративните теории се състои в това, че те апелират към нашето въображение.“[2]А и ми се струва, че конспиративните теории ни поставят по някакъв начин в ролята на обречени, сиреч оправдават бездействието ни.
Особено грозна е настъпателността, граничеща с омраза, която някои наши братя и сестри демонстрират в социалните мрежи, уж защитавайки вярата. Кой беше казал, че на Бог не Му трябват адвокати, а свидетели…
Нашенецът чака да види вируса, да го хване – казва журналистът Иван Бакалов. Ето още един общ пункт в отношението ни към Бог и към вируса – отрицателите искат обективно физическо доказателство, което по възможност да е зашеметяващо и пленяващо човешката свобода.
Случвало ми се е да ме питат, сигурно и вас, „Ти видя ли някой болен, имаш ли близък болен от коронавирус?“. Това подсеща за ограничеността на въпроса: „Ти видял ли си Бога?“; или „Някой върнал ли се е от оня свят, за да каже какво е там?“
Сещам се за думите на поета Бродски, че истинският враг на поета е вулгарността на човешкото сърце, която винаги създава опростена версия на човешката действителност.
Описвайки монолога на великия инквизитор към Христа, писателят Достоевски отбелязва: „Ти не слезе от кръста, когато ти викаха, подиграваха те и те дразнеха: „Слез от кръста и ние ще повярваме, че си ти.“ Ти не слезе, защото все пак не поиска да поробиш човека с чудото и жадуваше свободна вяра, а не робските възторзи на роба пред могъществото, което го е ужасило веднъж завинаги.“[3]Знаем, че Бог облажава тези, които не Го виждат с физическите си очи, а вярват в Него – затова след Възкресението Си казва на един от най-близките Свои ученици, апостол Тома: „Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.” (Йоан 20:29). Ама то реално погледнато, може би и да Го видят, все е тая. Защото и фарисеите, и апостолите видяха Христос и извършените от Него чудеса, но едните повярваха в Него, другите казваха: „Той не изгонва бесовете, освен чрез Веелзевула, бесовския княз.” (Матей 12:24). Представяте ли си докъде може да стигне човешкото заслепение – да обвиняваш Бога в съучастие с дявола… а пък ние искаме хората да мислят трезво за доста по-злободневни теми.
Знаем за случаи, при които, макар че е удостоверена смъртта на някого вследствие на коварния вирус, хората не вярват, а приписват фаталния му изход на всякакви други заболявания и причини, само не и на COVID-19. Приликата – по същия начин много пъти си обясняваме малките и големи чудеса в нашия живот (разбирайте, Божии намеси) с доста по-прозаични причини. Спомняте ли си онзи епизод от филма „Форест Гъмп“, когато момиченцето Джини искаше да избяга от къщата на притесняващия я баща и се молеше: „Мили Боже, превърни ме в птичка, за да отлетя далече, далече оттук…“ ? И думите на Форест: „Мама винаги казва, че Господ действа загадъчно. Тогава Той не превърна Джини в птичка. Вместо това доведе полицаи да кажат, че Джини вече няма да живее в тази къща.“
Напълно поддържам твърдението на отец Георги Флоровски, според когото опознаването на историята (която е наука за човешкото минало) е вид тълкувание на определени събития („Писането на безпристрастна история – твърди Флоровски – просто не е възможно и такава в действителност не съществува”[4]). Но благодарение на световната коронавирусна пандемия окончателно се затвърди мнението ми, че и осмислянето на настоящето е вид тълкувание – всеки вижда случващите се събития по свой особен начин, пречупва ги през своята собствена призма.
За финал искам да отбележа, че в края на човешкия земен живот всеки получава възможността реално да се увери в съществуването на Бога. При идентични обстоятелства – и в това на вируса. Но тогава вече промяната в отношението ни ще е закъсняла. И в двата случая…
[1]Дичев, И. Мистификацията като масово оглупяване – също и в България, dw.com, 16.02.2019 г.
[2]Кръстев, И. Възходът на параноичния гражданин,kultura. bg, 18.03.2017г .
[3]Достоевски, Ф. М. Братя Карамазови. С., 2003, с. 309.
[4]Флоровски, Г. Християнство и култура.С., 2006, с. 41.
