Перфекционизъм – религия, която все пак не е наша
Перфекционизмът (от фр. perfection) е убеденост в това, че усъвършенстването, както собствено, така и на другите хора, е онази цел, към която трябва да се стреми човекът. Самото понятие перфекционизъм възниква в протестантската среда в началото на ХІХ век и по-късно се трансформира в класически перфекционизъм от Имануел Кант, Лайбниц, марксистите. Терминът означава преди всичко вътрешното усъвършенстване на нравствеността, развитието на талантите и дарованията. Ницшеанското свръхчовечество също е вид перфекционизъм.
В какво се състои разликата между учението, което Христос ни завещава: “И така, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният Ваш Отец.“ (Мат. 5:48) и класическия перфекционизъм? В християнството за добро се смята само това, което се върши в името на Бога, а усъвършенстването е очистване на себе си, с Божия помощ от пороците на нашата природа: “Скоро ще разбереш, че няма никакво съгласие между доброто в Евангелието и доброто за падналата човешка природа. Ако вършиш човешкото добро, излиза, че живееш за своето падение, развиваш самомнение и гордост и започваш да приличаш на падналите ангели” (св. Игнатий Брянчанинов, “Принос към съвременното монашество”).
Трябва да признаем, че от гледна точка на християнството, дори най-хубавото дело, което вършим с любов към Бога е несъвършено, защото несъвършени сме самите ние.
Християнските стремежи съдържат самоукоряване и смирение. При перфекционизма не е така – в него целта е да се повиши стойността на абстрактната нравственост на индивида със силата и ресурсите на падналото човечество и без излишни разсъждения.
Съвременният перфекционизъм е различен от класическия. Той се е изкривил и е зависим в значителна степен от високите битови стандарти на всекидневието, от мисленето в стил “всичко или нищо”, от излишна концентрация върху неуспехите и от сковаността на мисълта и възприятията. По мнението на Гордън Флет, професор по психология от Йоркския университет на Торонто, перфекционизмът е психическо разстройство, което се изразява в особен вид “зацикляне в подробности” и в опити да се доведе всяко дело до някакъв идеал, до “съвършенство”. Такива хора като правило са непоносими за своето обкръжение, нямат приятели и не допускат мисълта, че може би са болни, те дълбоко в себе си са крайно горделиви и смятат себе си за особени, достойни и различни хора. Тези хора вече са много – срещат се навсякъде, в това число и в образованието (“синдромът на отличника”, който се изразява в гоненето на високи оценки, опасения да не бъде изгубен статутът на “умен” и огромното желание да се постъпи в престижно висше училище), в маниакалния туризъм, фитнес, пластични операции. В кариерата (тук перфекционистите най-често стават жертва на неврози и депресия) това заболяване се проявява в доведената до абсурд отговорност, когато човек искрено смята, че никой, освен него не е в състояние да свърши определена работа, опитва се с часове да изпълни най-досадното си задължение “до съвършенство” и в края на краищата се превръща в неефективен работник, който се изхабява за кратко време.
Изгубвайки втората част от думите на Христос “И така, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният Ваш Отец.“, първата част от тези думи с времето е примитизирана до неузнаваемост. Някога Калвин е създал доктрина за показателите на предизбрания за небето човек. Един от основните показатели е успехът в неговата професионална дейност. И като продължение на протестантската доктрина на “женевския папа” възниква теорията за пазара, конкуренцията и стремежа към личен успех. В наше време берем плодовете на протестантската догматика. Дори по-късно философите да призовават към повишаване на нравствеността, развитие на общочовешките добродетели и таланти, съвременният перфекционизъм е неудържимо търсене на материален комфорт, телесна красота и високо положение в обществото. Който достигне тези цели е докоснал “съвършенството”. Става ясно, че православните критерии нямат нищо общо с критериите на Калвин и другите създатели на протестантството.
Този битов и самовлюбен перфекционизъм – болезнено самоизразяване и самоизява се превръща в религия за днешното общество. Страстта по всичко качествено, разбирай “марково”, търсенето на лукс във всичко, с което се заобикаляме в съвременната цивилизация, фалшивите ценности, приятелствата, които се стремят да ни обвържат само с “луксозни” хора, на престижни позиции, притежаващи и можещи нещо, което е според критериите на живота ни тук и сега. Всички дълги и криволичещи пътища, които търсим, за да си докажем по най-сложния и заплетен начин, че “аз не съм като другите, а съм по-голям и по-значим от тях, заслужавам повече”. Натам води перфекционизмът без Бога – едно объркано и претенциозно упражнение на човешкото самолюбие – малка вавилонска кула на индивидуалиста, който дреме във всеки съвременен човек. Ако смятаме, че Православието ни предпазва, ще трябва да кажа, че всъщност вярата като част от нас не ни съхранява сама по себе си. Най-често във всеки от нас живеят и двата модела на световъзприятие – да гледам на света като православен и да осъществявам на практика Калвиновия модел на успешен и успяващ индивидуалист, който притежава, може и се чувства значим и ценен във временния си живот не само по отношение на себе си, но и в контекста на определена социална общност.
Да се служи на двама господари е трудно. В определен момент изборът трябва да бъде направен. Различен от този свят с привиден блясък и все по-примамливи “чудеса” е само Христос. Различен по природа, различен по душа, отвъден на неистински обещания и примамки: “Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя”(Евангелие от Матей 11:28). Но тази простота на Евангелието сякаш не ни е достатъчна, не ни насища…
Истинската човешка свобода настъпва в Църквата – но човек, който не е в нея не може да разбере това. Понякога става така, че дори в Църквата не може да разбере същността на Христовата свобода. Защото животът във вярата не е статичен и не приключва с Кръщението и първото Причастие. Пътят преминава през много изкушения и може би във всяка минута трябва да си задаваме въпроса: наистина ли постъпвам като християнин? Живея ли като християнин? Животът в Христос не е застиване в самодоволната поза на фарисея: аз имам, аз мога, аз съм добър, не съм като другите и заслужавам… Дори да не звучи модерно, ние трябва да знаем, че нямаме, не можем, не сме без Христос. И никога не бихме могли да бъдем без Него.
Съвременният перфекционизъм не е нещо друго освен тирания, една от религиите на новия век, култ на хората, които се стремят към “съвършенство”, обединяващ милиони хора. Храмовете на този култ са хипермаркетите и бутиците, където се осъществява постоянният “празник на потреблението” и където желаещите могат да се “причастят”, като обменят изгубените часове в пазаруване на модни стоки и разпилени минути в модни заведения. Жреците на новите култове предлагат на пазара пленителни за очите изящни наименования, които да поведат потребителите за кой ли път в “безкрайния свят на потреблението” – безвремие, което не насища, а води до ново пазаруване инов глад за пазаруване. Днешните жреци сигурно се наричат бранд-мениджъри и възприемат своята роля много сериозно. Може би затова, един от най-прочутите от тях, на въпрос на журналист дали вижда себе си като съвременен водач, скромно отговаря: “По-скоро се възприемам като пастир, като духовник, колкото и цинично да звучи. И сега човек, след като е бил на църква в неделя, ще посети новия Mall или хипермаркета наблизо, за да реши по този начин своите психотерапевтични задачи”.
Вие, разбира се, забелязвате, че такава контратрадиция съществува благодарение на изкривения стремеж на човека от нашето време към духовно съвършенство и не е нищо друго, освен подмяна на ценности, в която моралът не съществува – защото съществува “свободата” и силата на притежанието. Светът провъзгласява за свое верую: “аз притежавам”, защото това е идеалната среда на антихристиянството. “Аз съм пътят и истината и животът” – говори Христос. “Аз имам” и “Аз съм”. Какво да изберат християните, за да бъдат съвършени не само за временния свят? – Мисля, че знаете…
Превод: Дария Захариева
Източник: www.pravmir.ru
странен текст, през цялото време се говори за някакъв „перфекционизъм“ и точно там където се споменаваше и обясняваше неговото проявление написаното се припокриваше с православието и неговите понятия: църква, съвършество, свобода, причастие…. дори и Бог; през цялото време се усеща, че всъщност се пише за едно и също нещо, но аргументите са префасонирани да изглеждат, че уж се противопоставят на нещо, което в крайна сметка си е същото като „оборваното“.
99,99999999999% съм сигурен, че авторката не е чела нито Кант, нито Лайбниц, а за Ницше просто не ми се мисли; в краен случай (това е просто невероятно, но все пак го има в картите..) и да е чела нещо го е разбрала като комсомолец плакат на кока-кола; ама колко му е да натракаш нещо за „свободните“ миряни и да им повишиш самочувствието на избрани съсъди.
не знам кога православието ще притежава истинска критичност към всякакъв род другомислие, това тук е такава тежка идиосинкразия към целия не-православен свят, че думата мракобесие е слаба и сякаш се изпразва от смисъл.
По-често ми се случва да защитавам събеседниците си от нападки. Защо говорите за Кант, Лайбниц или Ницше? Вие чели ли сте ги и какво по-точно сте чели?
Текстът е далеч от философията, да, нямах философски цели, мисълта ми беше за болестите на днешното време – консуматорство, суперпотребление. Защо мислите, че тези, които вярват или пишат тук не четат изобщо? Или православните според Вас не четат?! Кое му е мракобесното на текста?! И Какъв е вашия проблем – просто да се изплюете с едни исъщи глупости, които пишете навсякъде?!
Моля, изаснете се – в какво по-точно ме обвинявате?
Още във второто изречение се споменават г-н Кант и г-н Лайбниц, а в четвъртото Herr Nietzsche; да се свързват тези имена с някакъв измислен от Вас „перфекционезъм“ на съвременното общество е глупост, меко казано. Можеше да започнете с нещо по-лесно като „позволяващата корнукопия“ на Бжежински например.
Това не е критично мислене, това е своеобразен тип религиозна невроза, заклеймяваща всичко наред, сътворявайки си врагове от маниакалните си предрасъдъци, култивирани от слабост и страх пред всяка различна ценност; това е израз на непоносимост към всяко различие.
Още култовото изречение: „Истинската човешка свобода настъпва в Църквата – но човек, който не е в нея не може да разбере това“ е лайтмотивът на всяка уважаваща себи си секта (като мислене). Това не е просто ограниченост при световъзприемането, това е удар върху духовно-вестибуларния апарат, опит да се осакати всяко разнообразие като вредно, изискване за посредствена нивелация на всеки и всичко, пълното обезценяване на всяко друго виждане, едностранчивост в преценките, патологично късогледство.
Всичко различно трябва да се унищожи, всяка мисъл различна от нашата си придава важност, всеки чужд опит е безполезен, всичко трябва да е еднакво, равно, сиво, насъбрано в религиозния култ, нашият поглед е Божият и никой друг – това е тя православната система и аз съм бил в нея, колкото и да Ви се струва невероятно.
Критичното мислене изисква на първо време непредубеденост при първия прочит, а за навлизане в материята на въпросните трима мислители е нужно и нещо повече от нормално образование.
Все пак, според мен, може би не е диференциран достатъчно въпросът за перфекционизма: като личностен болестен психиатричен симптом, като обществено-светски такъв (между личния и обществения има условна връзка и взаимоиндукция!), перфекционизма в религиозен план!…Обществото(света) си иска своето! Да се гони „качество“ в смисъла, който, доколкото си спомням (слабо) е заложен, напр., в художествено-философската (?) книга „Зен и умението да се поддържа мотоциклет“, е нещо задължително…, въпрос е на дълг! Хора и общество, което загърбва въпроса за качеството,е общество, обречено на затлачване, затиняване!…Ясно е, че авторката слага акцента върху патологията на перфекционизма, която се състои и в това, че е откъснат от религиозността, т.е перфекционизъм без поне поглед, идея към духовността (православно-християнската) е непълноценен, и дори може да бъде вреден-за личността и обществото! В религиозен план: може да се отбележи това, което казват светите отци на църквата, че съвършенството е непостижимо в пълна мяра („…съвършената мяра не му е дадена, за да може да се занимава с грижата за братята и служението на словото…“ Беседа 8:4;св. Макарий Египетски), но за него трябва да се полагат непрестанни усилия, труд („Две неща са много трудни:да се стигне до благодатта, тя да се задържи, като второто е по-трудно!“ -приблизителен цитат по памет от св. Симеон Нови Богослов)!
Може би дори думичката перфекционизъм не е напълно точна – опитвам се да формулирам кълбо от стремежи и съвременни „ценности“, които ни заплитат в ежедневието. Задълбаването на тема перфекционизъм е съвсем логично да доведе до заболяване. Опитах се да проследя как едно протестантско виждане, ако искате термин в днешния живот се превръща в стил и смисъл. Една идея, която тръгва от Калвин. Но, разбира се, не съм против качеството. Споделям нещо, върху което съм мислила, нищо повече. Бих искала да дискутирам, в случай, че темата представлява интерес. Не претендирам за научна стойност на изложените мисли. И не се възприемам като последна инстанция. Съгласете се, още в началото на текста говоря за съвършенството, но в името на Бога и съвършенството, което си мислим, че можем да постигнем за самите себе си. Последното си позволих да нарека перфекционизъм. Никой от нас, християните не може да бъде против стремежа към съвършенство, за който стаа дума в Мат. 5:48.
са и прекаления стремеж към „плодовете на делата“, ако използваме терминология, напр., от „Бхагавадгита“ (“ Насочвай ума си към действието-но никога към плодовете му.Не си поставяй за цел плодовете………….търсещите плода са нещастни“ 2:471 49;-).Имат се предвид материалните блага, а също така и духовните, когато те, духовните блага не се свеждат, в крайна сметка, до едно единствено нещо-смиреномъдрие и сливането (предаването)на собствената воля с Божията.
Добре е, че авторката повдига, и то по-такъв добър начин, този въпрос, защото той е в определена светлина е ключов.Би могъл и да се се съотнесе, идва ми наум, и към въпроса за Марта и Мария-едната действена, потенциална „перфекционистка“, другата съзерцателна…Коя от двете да бъде пример за следване?Това ли са двете възможности?Който даде положителен отговор на този въпрос, забравя за третата, основната фигура в този епизод-Христос-истинската възможност за обединение на действеност и съзерцателност, която, в различните си измерения, всъщност няма алтернатива като висш пример за следване и съпреживяване! 🙂
Да се чете: „…са и В прекаления стремеж…“ 🙂
Na men mi haresa. Vijdala sam takiva hora. Naistina bolestno sastoianie. Moje da se vidi i po-doly makar i bez dyhovnoto obiasnenie, koeto ,razbira se e zenno.
http://en.wikipedia.org/wiki/Perfectionism_(psychology)
Много добре написано, Дария.
Хареса ми, даже много.
Не се спичай като те нападат по нищожни поводи.
Вгледай се,
никой всъщност не те яде, че не си успяла да изтъкнеш тезата си: Христово учение – светски измишльотини.
++++
Остави ги да са си чешат езиците, а ти си пиши.
Готина си. Благодаря ти.
:-)))
Хубава статия!Когато се изгуби Христологичноста на нещо,то започва да свществува само за себе си и вече няма смисъл.Такъв перфекционизъм е идеята на човек да стане бог без Бога,по примера на Адам и Ева.Но опитът показа че тази идея води към смърт.Съвършени,перфектни можем да бъдем само в Христос,поБожията благодат.
Du deppate Sau, защо се заяждаш с Дария? Нейните неща са може би единствените тука в тоя сайт, дето са писани с употреба на главата, а не само по инстинкти. Ти какво се правиш на разбирач, du protestantischer Ketzer?
До ФАКИРА Йоан: благодаря Ви за мнението и оценката за мен, тя потвърждава всичко, което съм написал.
Това, което си написъл потвърждава само, че си далече от истината, а че си протестантски еретик няма нужда да се доказва.
Ето продължава…..продължава да се пени….а ха хахха хаха ха ха ха ахахаааххах хаха и да потвърждава написаното; внимавайте факире да не се задавите с ЛЮБОВТА си; че нали Вие ги твърдяхте тея измишльотини присъщи, впрочем на всички православни, че без ЛЮБОВ нищо не била църквата, ох!!!!! какъв КЕФ ми доставяте сами да опровергавате лицемрната си духовност…а хахахаахахах
p.s. как ли Ви търпят еретиците да си живеете в тяхната страна, бъдете последователен, пръждосайте се незабавно оттам и отидете в ПРОВСЛАВЕН Сибир..
Иска ти се мойто момче да се пеня, ама нейсе, имаш няколко неправилни разсъждения, та нека те поправя. Ще започна с твойто p.s.- тука ти нещата ги разглеждаш, както и християнството изобщо, през крив макарон. Не мене търпят еретиците, а аз тях, защото не съм в страната им за тях, а за православните. В Сибир бих пратил тебе, обаче знам, че и това няма да ти помогне.
Като се заяждаш за Любовта нека ти кажа, че не е лицемерие да кажеш на някого истината в очите, защото аз именно от любов към Истината ти казвам, че си еретик.
А за да не се заяждаш повече с мене, нека те успокоя, ония Кант, Лайбниц и Нитше ги чета в оригинал, щото съм израснал в страна, в която се говори езика на който те са писали, така че по-спокойно като коментираш.
Съгласен съм със статията. Повръща ми се от перфекционизъм. Вече.
Един от участниците в горните коментари (той сам ще се сети, че става дума за него), говори сега за любов и се прави на много голям защитник на истината и православието, но преди време, тъкмо от православна любов нарече китайците „жълти маймуни“ без ни най-малко да трепне брадатата му свето-православна съвест. Същият отгоре на всичко твърди, че бил четял в оргинал философи, на които неграмотника дори имената не може правилно да изпише.
Нужно ли е да казвам на таъв ЕнтЕлект като Вашия, че и 100, не 1000 пъти да сте ги прочели в оригинал тез авторчета, задръстеното Ви (без извинение) семинарско съзнание не е могло да внигне и на 1/100 от тях и това го показвате с писанията си. Тук драги ми дервише не сЪ важни оригиналите, че дори и ръкописите, тук е важна интенцията, най-общо казано. Нужно ли е да Ви казвам още така, че да наричате някой „еретик“ и да твърдите, че сте разбрали тез „светски“ мислители е зверско противоречие. ясно е, че сте ги изучавали (чели в оригинал) както дърт комунист чете Макиавели или Томас Хобс.
По същата Ваша „желязна“ логика и аз мога да Ви нарека В ОЧИТЕ (стига да ми дойдете на крак, няма да Ви гоня в Австрия) ЕРЕТИК, и не просто ЕРЕТИК, а ЗАДРЪСТЕН ПРАВОСЛАВЕН ЕРЕТИК! Ей така с евангелска ЛЮБОВ и непринудено дружелюбно чувство, с ЧИСТА СЪВЕСТ, така да се каже, да Ви направя мъченик за „вярата“.
Аз да бях на австрийските власти, с все православната Ви православна пасмина бих Ви показал вратата. А какво изобщо дири таз пасмина в еретическа страна.
…И малко Ботев (любим ми е!) : Да те пази Господ от калугерин, от пияна жена и от бясна свиня!
Жалко, че четеш мойте комнетари, както дявола чете Евангелието. Аз казаж: „БЕЗБОЖНИТЕ жълти маймуни“, а ти казваш: жълти маймуни. Ако си толкова интИлигентен, както твърдиш, то би трябвало да можеш да направиш разликата. Мене по-скоро ми се иска да те чуя и видя, как ти пишеш и говориш по немски, та и аз да се посмея. Не се заблуждавай по мъдруванията на оная кратуна Ангел Небесен, не всички, които говотят български са ходили в училище в България.
Няма нужда да се вживяваш толкова в собствените си изводи. Нека пак да те успокоя, аз израстнах в
Австрия и съм учил тука. Австрия без нас не може, ние свидетелствуваме за Истината, защото децата на неправославните(еретици) не знаят, какво точно се е случило на Рождество. А мюсулманите растат и се множат, но извинявай, аз забравих, че си еретически научен, та ти в Божия промисъл вярваш ли? Нали Бог и тия мундари ги обича, та като него не слушат, може би от нас да чуят, нали сме тям подобострастни човеци. Има в тебе сигурно и знание и вяра, ама не си ги насочил в правилната посока, жалко.
Извинете, но ако с немският сте така добре както с българския…
Предикатът, който използвахте пред „жълти маймуни“ само подчертава, а съвсем не променя това, което единствено в случая показвате, а именно безбожна омраза, арогантност и откровена простащина и расизъм.
Като чета, как разговаряш със свещеник и как го обиждаш, започвам да си мисля, че си хомосексуален.
Невероятен извод и думи подобаващи на йеромонах.
Е , от` се скарАхте, бе? :-))
Всъщност, в по-горните си думи, имам предвид теб „истино“ (Kakvo e istsina), а не йеромонах Йоан.
Божият промисъл не е Вашият промисъл, нито Ви е дадено да се разпореждате с него (знам, че друго ви учат в семинарията), същият „промисъл“ е НАД всяка конфесия и това се съгласува перфектно с въпросните мислители, които уж сте чели в оригинал. Не е необходимо някой да цитира символа на вярата (православната) за да се спаси, нито да е кръстен, нито да изпълнява „душеспасителни“ ритуали; едно СРАВНИТЕЛНО РЕЛИГИОЗНАНИЕ ще Ви е от голяма полза, да видите, в какво намират завършен израз „езическите суеверия“ на предхристиянската епоха. От това, че децата Ви (православните) знаят какво се било случило на Рождество, НИЩО няма да произтече, както и от лъжата Ви, че неправославните дечица не знаели за същото! То, бива, бива, закостенялост в мисленето, ама пък чак до такава степен…..
Австрия и целият западен свят не само, че може без вас, но и е препоръчително да нямат досег с маниакални религиозни-православни зомбита, които „просвещават“ „непосветените“.
Вие изобщо не разбирате в какво се състои разнообразието на възгледите (религиозните) и какво е ценното в това; едно си знаете, едно си баете….правосл., правосл., правосл.
Истината не е нещо, което при един го има, а при друг изобщо отсъства. това са попски щуротии.
Solches ist aber nicht für lange Ohren gesagt. Jedwedes Wort gehört auch nicht in jedes Maul. Das sind feine ferne Dinge: nach denen sollen nicht Schafs-Klauen greifen!
Аз синко никъде не съм твърдял, че няма полза от разнообразие на религиозните възгледи, но не Ви ли се струва, че ако се допитваме в цивилното общество и до мнението на лудите, рано или късно и самото общество ще стане лудо? А колко по-внимателно би трябвало да се отнасяме към подобно поведение в духовното, защото, сине, там става въпрос за спасението на душата! Не разбирате или не искате да разберете паравославното учение и затова го и хулите. Видели сте няколко луди между паравославните, дето поддържат техни си езически поведения и започвате да обиждате всички. Нека ви кажа пак, както съм казвал и при други случаи: И най-карасивата маймуна е по-грозна и от най-грозния човек. Разбирайте по даденото Ви от Св.Дух! Аз съм православен, Вие му мислете.
все пак съжалявам, че ви нападнах, моля да ме извините!
Edin poklonnik, kojto chesto poseshtaval manastira sv. Ioan Ktrastitel v Essex, se obarnal v pravoslavieto. Kogato saobshtil tazi novina na arhimandrit Sofronij, starecat takmo izlizal ot kashtichkata si. Chovekat otarchal pri nego kato vikal: „Stanah pravoslaven! stanah pravoslaven!“ Starecat se usmihnal i kazal: „Bravo na tebe. Az cial jivot se opitvam.“
kolkoto do “ БЕЗБОЖНИТЕ жълти маймуни“ – po dobre sprete da se izjasnjavate, otec Joane, zashtoto stava vse po-zle…
Браво Илиана, прекрасно примерче, но забелязахте ли, че този разговор се е провел между православни, а с това че архим.Софроний е казал, че се опитва цял живот да стане, не означава, че не се е възприемал като такъв. Едно е лекарството за православния, друго за еретика. Аз твърдя, че съм православен и в това няма гордост, а радост. Започнах да споря с Ангел Небесен, защото той има ясна позиция и на него може да му се каже нещо и в това няма нищо лошо, обаче какво да се прави с мазните конформистчета, дето никаго нямат твърда позиция и се крият, като плъхове зад някакви карасиви думи. Бог не обича безразборно, а всеотдайно. Когато го разберете ей това, тога ми цитирайте архимандрит Спфроний.
Govorete naj veche ot svoe ime. Nadali ste dokraj najasno s tova kak tochno Bog obicha, ta da govorite ot Negovo.
A misalta na otec Sofronij e predelno jasna.
В знак на сърдечна откровеност, драги ми Йоане, ще ви кажа, че никога Христовят образ не се е припокривал и на йота с това което експлицирате постоянно във вашето православие; и тук не става въпрос за някакво повърхностно разочарование, предубеден скептицизъм или търсене на светци. Просто вие олицетворявате всичко, срещу което се е борел Христос. Освен това искам да разсея съмненията Ви за познанята ми на православието: аз никога не съм твърдял, че всички православни за вманиачени зомбита; тези от тях, които са добри, са такива не защото са в православието, а въпреки него; с други думи, човек не става автоматично по-добър или отговарящ на Божия образ, само защото си е поставил за цел да „седи“ в еди-коя си правилна деноминация. Колкото и да не Ви се вярва, аз съм израстнал в православна среда и съм чел достатъчно от същата книжнина; недейте така първосигнално да определяте според православният си принцип, че който е против вас, то той нищо не е разрбал от вас – това е елементарна реакция на плоско едностранчиво мислене. Това, което не мога да понасям са претенциите ви да определяте духовното като категория, в която постоянно пребивавате, и от която постоянно да извичате формули и максими срещу целият „грешен“ свят и НАЙ-ВАЖНОТО от името на Христос-това най-трудно го понасям. Защо искате да узурпирате целия поглед за света, като го приравните към вашия „църковен“. И това, което е „лудо“ за Вас, да не се окаже самият Христос; защото струва ми се, на вас всичките ви е пределно ясно как изглежда той; ще го разпознаете от раз….ама някой друг път?
да не забравяме също последователите на максимата – „Робът се бори за свобода, а свободният – за съвършенство“, които в днешното общество се мъчат да насадят този стремеж на всички като нещо добро, но по техните разбирания …
е това, което Ангел Небесен има предвид относно православието. Също и аз смятам, че „светото православие“ се е превърнало ДНЕС (до голяма степен) в едно отвратително самославие, което толкова е затънало в собствените си предразсъдъчности, заблуди и гордост, че въобще е невъзможно осъзнаване и самокритичност, от страна на много от последователите му (които, чувал съм го сам и то често, смятат, че Христос бил „светото православие“, а пък то – Христос).
Много съм щастлив от превода на болгарски чадо Дария, ще те споменавам на просхомидията.