Помен за отец Севастиян



Може да харесате още...

14 коментара

  1. Петър Христов Влахов каза:

    Такива хора ми липсват. Разкажете още за него…

  2. Ioan Jelkov каза:

    До преди няколко дни дискутирахме под една от статиите, кой е светия и кой не е ?
    Тука виждаме, че и без канонизация е вззможна святост.
    Бог да го прости, а и той да се помоли за нас!

  3. Йордан Йорданов Попхристов каза:

    Дядо Севастиян беше мой и на сина ми духовен ръководител -Царство му небесно
    не знам само защо когато днес с голяма болка и страдание погребваме в нашия старопрестолен град Търнов брат и иподякон Калин Кръстев Чонов /1992-2010/ всички православни български сайтове ГУЗНО мълчат
    Бог да прости това прекрасно чисто дете защото той наистина беше такъв но престъпна небрежост ни лиши нас и Търновска епархия от един бъдещ божий служител
    С болка ви съобщавам за злощасното събитие и моля молитвите ви за нашия скъп брат во Христа за това не трябва да се мълчи а да се крещи и сърцето да кърви от болка за ближния…..който има уши да слуша
    Царевград Търнов
    06.03.2010
    Йордан Попхристов

  4. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Как един индонезийски мюсюлманин става православен християнин:

    http://pravoslavlje.spc.rs/broj/1027-1028/tekst/hocu-da-vidim-boga/

  5. Ianitca Toneva каза:

    Дон Кихоте хайде дай го на български, този текст не се разпознава дори и от gооgle преводача, а аз как да го разбера?

  6. Ioan Jelkov каза:

    Отец Павле, супер статия за мюсулманина, ….живо Евангелие.

  7. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    „Със сигурност щеше Левски да хване гората, ако можеше да хване телевизия „Планета“. Чистата и свята република е пълна с кючек. Маанета и зурни – все едно върви отомански оркестър след поредната отрязана хайдушка глава. Певачки уруспии клатят баджаци в ориенталски транс. Зурната – българският инструмент на ХХI век. Ако Левски беше жив – щяха да го карат да щрака с пръсти… И щеше ли да пропусне да види новите джамии и минарета, срещу които други народи протестират с референдуми?!“

    http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-03-06&article=316095

  8. Не мога да кажа нищо за дядо Севастиян, не знам нищо за него. Знам обаче, че след като комунистите са го оставили на мира значи е бил безопасен за атеизма, интернационализма и гръколатинската философска изразност на режима. Едни много свестен отец – Владимир, от храма Рождество Богородично в София – беше женен за германка и познаваше част от елита до 1944г. – ми разправяше, че през 60-70 те години на ХХ век до Черепиш живеел един отшелник. Живеел в палатка и семинаристите му носели храна. По едно време обаче дошли милиционери, разрушили палатката и го изселили в Лакатник, където от смяната на климата въпросният отшелник починал. Та след като дори отшелниците са били наблюдавани, то какво остава за хората, които са били в контакт с гражданите през комунизма? Освен това по-надарените българи през модерността са ставали военни, инженери и лекари, така че нивото на БПЦ е много ниско и търси и най-малката проява на авторитет, за да се закрепи пред изискванията на вече грамотните българи.

  9. Резултатът от комунизма е създаването на алтернатива на църковната дейност. На духовника му остава само причастието, молитвите и требите. Това означава, че ако иска да му вярваме и да го следваме той трябва да докаже, че е във връзка с Бога – това е единственото основание да го издържаме и да го подкрепяме. Затова духовника следва да може да тълкува сънища, да обяснявя видения, да тълкува Божията воля, да ни казва, какво иска Бог от нас, да има дарби на пророчество и прозорливост, да умее да разпознава дарбите, които Бог е дал на хората и да ги насочва в житейския им избор. Освен поднасянето на св.причастие свещеника няма друга роля – светски специалисти във всяка една област на живота, родолюбиви граждански организации, фондации и сдружения, държавен ангажимент в здравната, образователната и социалната дейност, политолози, които дават диагноза на обществото. В Библията пише, че знанието е власт. А откъде идва властта на БПЦ днес след като не е стожер на знанието – от конспирация !?

  10. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Чингиз,

    От много работи нямаш понятие, но не можеш да се откажеш от логореята. Отшелникът над Черепиш беше о. Киприан, когото съм посещавал с един приятел и който беше рядко проникновен изповедник. По-късно го откриха убит в палатката. Една звезда угасна в мрака.
    .
    Познавам о. Севастиан от времето, когато бях четири години студент и клисар в Духовната академия, а той живееше на тавана и рисуваше икони. Мнозина го смятаха за остър характер и краен аскет, но двамата много си допадахме. През 1997 г. издадох книга за Руската църква през ХХ век, която му занесох. Той я взе мълчаливо и се затвори да я чете. На другия ден отново се видяхме. Отецът ликуваше от възторг, че книгата за първи път у нас разкрива сатанинските престъпления срещу вярата на комунизма в СССР. Каза ми, че тази книга трябва да се прочете от всички в България. Свят старец беше. Бог да го прости!

  11. Андрей Романов каза:

    Благодаря на о. Павел за интересния линк, прочетох го с голямо удоволствие! Тъй като си заслужава да се прочете, а не всички у нас разумяват братския сръбски език 😉 , ще го преведа за сайта.

  12. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Мормонското многоженство – свещен разврат:

    http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-03-07&article=316191

  13. Дон Кихоте,
    Наистина не знам много неща и тепърва трябва да се запознавам с много от необятните простори на знанието. От малкото обаче, което ми е известно за все още тъмната история на БПЦ това е безкомпромисността на разправата с християнството в БЪлгария след 1944г. и пълната липса на гражданска отговорност и заявени християнски ценности в позицията на БПЦ през изминалите 20 години преход. Много има още да се изяснява за историята на БПЦ, но тя не оказва никакво съдействие истината да излезе и да се види какво точно е ставало през комунизма. Струва ми се, че колкото и мало да знаем трябва да си казваме истината, дори и тя да е неудобна, защото иначе други ще я кажат. А в много от констатациите си съм прав, независимо че пиша много и прекалявам с коментарите. Но темата е важна – става дума за святост и Божие угодничество, които хората търсят, защото всичката друга позната в историята дейност и качества на Църквата ги има в светски алтернативи. Бъди здрав!
    Твой Чингиз.