Посети своята болна душа
Mлад поклонник отишъл веднъж при един руски старец и го попитал: “Батюшка, как да изпълня словото на Евангелието: “болен бях, и Ме посетихте“? (Мат. 25:36) А той отговорил: “Не се безпокой за това. Посещавай собствената си душа с усърдна молитва пред Господа, тъй като душата ти е болна.“ Така го насърчил не да посещава познати или непознати страдащи хора, или към трупане на знания, а да се насочи към храма на своята личност – душата. Може би е видял неразумната му ревност към външни дела или чистото желание да служи на ближните си. Ние не знаем… Но като истински пастир и лекар на родените от жена, които идват при него за наставление, старецът дал на младия човек най-важното и трудно послушание – първо да очисти себе си.
Болезнено вярно е, че много новоповярвали, посетени от тихата лудост на благодатта, изгарят от желание да благовестят, да вършат подвизи и да „отварят“ духовните очи на другите, без да са достатъчно подготвени за това. Те мисионерстват със замах, без да са започнали да очистват самите себе си. Водени от изгаряща ревност, пропускат онази невидима, но свята задача да дадат начало на своето лично изцеление и да насочат взора си навътре към собствената светая светих. От всичко това произтичат множество недоразумения, пропуски и несъвършенства, които дават отражение не само на „външните“, но и създават огорчения за прохождащия вдъхновен, но все още неопитен неофит. Опитните духовници и благодатни старци чудесно знаят, че истинският духовен живот започва не от мига, в който някой е повярвал или е започнал да чете православна литература, а от онзи съзнателен поврат на свободната воля, когато вярващият се изправи пред старата си природа и започне борбата със стария си човек. Още от първите пориви на мъчителната, но задължителна за православния пречистваща метаноя. Тя е нашето чистилище, пещта на страстите, ковачницата на духа, в която се закаляват добродетелите, и извор на обновлението. Чрез нея и само чрез нея се достига до просветление и се изобразява новата твар во Христа. Затова и в наставленията си богоносните мъдреци на Светото Православие обръщат най-голямо внимание и насочват вярващите към самонаблюдение, дори и в рамките на един Божи ден. По този начин учат верните как да избегнат всякакви поводи за възгордяване, обсъждания и осъждания на околните. Принципът „дълбай дълбоко“ е пронизал цялото Свето Предание и тласка поколения наред към вътрешна и несломима работа за очистване и безкомпромисна вътрешна борба с помислите.
Именно поради това Спасителят изрича проникновеното: “Царството Божие вътре във вас е“ (Лук.17:21). Цялото богатство на външния свят, пъстрата палитра от впечатления е нищо в сравнение с тайнствената съкровищница дори само на една очистена душа. Колко битки и победи по бойните полета в историята от столетия са възпети и облечени в слава, но не струват нищо пред тихите и чисти победи над самия себе си. Защото човек е болен… И неговата диагноза е грехът. Причината не са толкова външните обстоятелства или покварените нрави на обществото, които са такива от „создание мира“, а личният, дълбоко съкровен грях. Това е присъдата на Бога над любимото му създание за проявеното непослушание и той е длъжен да я изпълни, изпратен в прегръдката на този студен и враждебен свят. Пред нас, наследниците на изгонените от рая стои тази най-отговорна задача, която проумяват само най-духовно зрящите – да очистят себе си в ежедневни трудове и подвизи в непрестанно насилие над себе си. Това е могъщ процес за възвръщане на онова блажено изначално състояние и място в Царството Божие.
Всичко друго е на заден план. То е следствие и плод от всяко истинско духовно усилие. Каква полза от признание, слава, външни успехи, ако човек не очисти душата си и застане пред лицето на Пречистия Иисус неочистен. Нима може въобще да помисли за лично спасение… Един от забележителните мистици на Светото православие на 7 в., св. Исак Сирин, изрича: “Влез в своето сърце и ще намериш стълба за влизане в Царството Божие.“ Защото там е не само утехата, но и ключът за вратата на рая. Там е стълбицата, по която да се изкачиш от дъното на пъкъла до личното блаженство сред избраните вдясно от Христос Всъдържител. Там е всичко безценно и непреходно, вечно и боговдъхновено! Там е Бог, тайнствен и неизследим, свят и съкровен. Затова нека всички ние, които водим своите битки в стихиите на невидимата бран, да насочим своята свободна воля към преблагословения труд над себе си, та като изпросим благодатта на Светия дух, да се борим храбро и дръзновено като добри воини Христови, за да бъдем достойни да получим добър отговор пред Страшния Божи Съд!
