Послание за Рождество към по-слабите във вярата
На фона на съвсем нерозовата картина в България, ето че Рождество Христово наближава. Обществото е разделено. За съжаление, то е разделено предимно на богати и бедни. Повечето хора, няма да имат какво да сложат на масите си. Други ще преядат, ще се напият и ще пеят песни до зори. Аз обаче мисля, за онези, които ще имат празни маси. Мисля за по-голямата част от българите. Обичам тези хора. Обичам ги, защото те са истинските. Повечето от тях уж знаят какво празнуваме на 25-и, но ако ги попитаме по-подробно, ще видим, че вярата им е слаба.
Затова ми се иска да им кажа следното…
Скъпи мои бедни сънародници, трудно ви е, това е очевидно за всички. Знам, че имате нужда не от думи, а от храна, топли дрехи и малко повече сигурност. Това обаче може и да не се случи. Държавните мъже са заети с големи проекти, сериозни дела и планирания. Нека не ги виним. Държавата е слаба и не е лесно да се помогне на всички. Докато се озлобяваме и мислим кой точно е виновен за положението ни – Орешарски, Путин, Обама или ония, дето колят невинни жени и деца в Близкия Изток, ние пропускаме да живеем. А нали знаете, че утре можем да умрем. Оставете ги тия самовнушения, че смъртта се случва само на другите. Никой не е безсмъртен. Аз съм на четирийсет и често мисля за смъртта, нищо че уж трябва да живея поне още трийсет години, ако всичко е наред. Мислете и вие за нея. Това не е песимизъм. Никой не знае дали този месец не му е последен. И мислейки за смъртта, се усмихвайте. Усмихвайте се и благодарете на Бога. Благодарете на Христос, че сте живи и здрави. Ако пък сте болни, пак Му благодарете. Казвайте тогава така: „Благодаря Ти, Христе Боже мой, че си ми пратил тази болест, а и недоимъка. Може би го заслужавам, заради предишни мои грехове. Прости ми“. Ако мислите така, а и го казвате, ще станете като светците. А кой не иска да е като тях?!… Кой не иска да е като онези духовни великани, които са били щастливи в страданието си?! И не само са били щастливи, но са помагали и на другите. Представяте ли си само – най-бедните и гладните са помагали на хиляди други! Само един пример ще ви дам. Спомнете си за най-големия български светец Йоан Рилски.
На 25-и отбелязваме Рождеството на Онзи, който е самата Любов и самият Живот. Идете на служба. Помолете се. Ако имате желание – причастете се. После седнете пред скромните си трапези и Му благодарете. Благодарете Му, че ви е дал възможността да Го познавате. Че ви е дал възможността да се наричате християни. И не завиждайте на богатите. Не мразете политиците, мутрите и успелите. Този път тук така или иначе е кратък и свършва бързо. После всички застават пред Христос. Вярвате ли или не – всички застават пред Него, за да Му отговорят как са преминали това поприще. В този миг лицемерието свършва. Измамите биват разкрити. И… започва вечната правда. Затова обичайте. Обичайте всички хора. И добрите и лошите.
Христос се роди! Това не е само поздрав. Роди се в плът Онзи, който винаги живее. Роди се в плът Онзи, Който държи цялата вселената. Онзи, в сравнение с Когото ние сме прашинки. Той стана Човек. И това не е просто тайна. А е много повече от тайна. Това е чудо. Най-голямото чудо! Вечно Съществуващият Бог стана Човек.
Нека този Бог, Който от смирение и любов се роди на тази Земя, Единственият, Вечният и безкрайно Добрият, да ви благослови и помилва.
