Постът: къде да намерим бузи от есетра или как да не ядем хора

Около десет пъти в годината православните издания се превръщат в готварски книги или дискусионни клубове за елитни гурме-маниаци. Дали започват или завършват четирите дълги поста няма значение, но всички, и свещеници, и миряни, и журналисти, и хора с най-различни професи започват дълбокомъдрено да разсъждават за смисъла на поста, за неговите традиции и сложности.

Разбира се, всеки разговор за поста е невъзможен без обсъждането на чисто хранителните проблеми. Влизайки в магазина, читателят веднага разбира трудностите на поста. Русия се различава от онези страни, където са били разработени основните монашески устави, включващи в себе си и постулатите за постната трапеза. Най-известните православни устави (Студийският или на лаврата на Сава Освещени) са създадени в страни с друг климат, от който основно зависи менюто на трапезата. Така се случи, че част от Петровския пост проведох в България: във всеки ресторант или закусвалня можех да си поръчам пресни зеленчуци или риба и то на прилична цена. За сравнение предлагам да погледнете в хладилника, за да оцените разнообразието на рибата или зеленчуците през зимата.

В резултат се получава ситуация, противоречаща на самия смисъл на християнския пост. Св. Йоан Златоуст в своите проповеди е говорил, че вярващият през поста трябва да харчи по-малко пари и сили за закупуването и приготовянето на храната, а излишъкът от пари и време да отделя за тези, които се нуждаят от помощ. В нашата реалност се получава, че постната храна често е по-изискана и скъпа от блажното месно меню.

Подобно противоречие между идеята и практиката на поста отчасти е възникнало и заради това, че в съвременна Русия не существува енорийски устав или единни общоцърковни препоръки за поста на миряните. Всеки вярващ пред всеки многодневен период на въздържание индивидуално решава въпроса със своя духовник, който пък се ползва от собствения си пастирски опит, отчитайки здравословното състояние и начина на живот на своите духовни чада.

От друга страна, историята на Православната Църква показва, че с течение на времето продължителността и количеството на постите се променя, а строгостта и задължителността е различна за монасите, клириците и миряните.

Като пример да вземем започналия Рождественски (Филипов) пост и да видим как се е променяла практиката на въздържание в Древна Русия. Този период на въздържание се споменава в историческите източници още от IV век. Първоначално Рождественският пост е бил 7 дни, а след реформата от 1166 година по решение на Вселенския патриарх Лука Хрисоверг по времето на император Мануил е станал четиридесетдневен. Трябва да отбележим, че ограниченията на този пост за миряните са били не толкова строги, както са днес. В края на XI век преподобният Теодосий Печорски въвежда в Киево-Печорския манастир Студийския устав, в който в частност се говори за това, че монасите по време на Филиповия пост не могат да ядат «кашкавал и яйца», защото от тях се отказват през това време много от белите духовници. Или с други думи, тогава някои монаси са яли млечна храна и яйца. Още по-поразителен пример за разликите между ХI век и днес можем да намерим в поученията на преподобния Теодосий Печорски към киевския княз Изяслав. Св. Теодосий призовава княз Изяслав да се въздържа от месо в сряда и петък, доколкото: «всеки християнин пости в сряда и петък, свещениците — месо, а монасите — мляко». С други думи, тогава от миряните се е изисквало въздържание от месна храна. В същото поучение светецът казва, че месо в сряда и петък може да се яде, «ако се случи в сряда или петък Господски празник или на света Богородица, или на дванадесетте апостоли». Днес постът в сряда или петък се отменя само за Рождество Христово или Кръщение Господне.

Постепенно практиката на многодневните пости става задължителна и за монасите, и за миряните по времето на създаването на «Домострой» (XVI век). Идеалното благочестиво семейство миряни пости четирите големи поста без месо и млечни продукти, но употребява голямо количество варива, зеленчуци, гъби и риба. На съвременния читател ще му е сложно да чете описанието на запасите от постна храна в «Домострой», защото голяма част от продуктите в наши дни са или баснословно скъп деликатес от типа на буза от есетра, или просто не съществуват в природата. Същите стомашни спазми ще изпита съвременният християнин, четейки описанията на московската постна трапеза в «Лето Господне» на Иван Шмельов.

Какви изходи предлага Църквата от сложната ситуация на невъзможност за спазване на поста точно по Типика? За съжаление, в Руската църква няма общоцърковен документ, който да регламентира практиката на поста за миряните, както няма и единен устав за енорийското богослужение. Ненормалността на подобна ситуация е разбирана от православните още в началото на ХХ век (достатъчно е да погледнем записките на епископите, свещениците и миряните при подготовката за Поместния събор през 1917-1918 година), и съвременните епископи и свещеници в Църквата. Днес се води сериозна дискусия за необходимостта от издаване на енорийски устав и изменение на практиката на поста за миряните. Някои свещеници предлагат да се разгледа въпроса за това, млечните продукти да станат отново постни за миряните, но това решение трябва да се приеме от Църквата в нейната цялост. Съвършено очевидно е, че телесният пост е много важен и в повечето случаи полезен, че заповедта за пост е дадена от Бог и човекът няма право да я отмени. Затова на православните християни им остава да постят в «приятен» пост и да помнят едно от най-известните светоотечески изречения, че главното през поста е «да не се ядат хора». | www.taday.ru

Превод: Жанета Дановска

Коментари

коментара