„Праведният е вечен вайръл“, или за уроците на дядо Добри
„Наистина никога няма да се поклати;
Праведният е вечен паметник“ (Пс. 112:6)*
А може да пробваме и така – „праведният е вечен viral“. Вчера един съвременен светец напусна този свят и новината превзе стотици профили във фейсбук. Въпросът е: „Защо?“.
Защото всички споделили биха прекарали живота си край стълбите на “Св. Александър Невски” и биха събирали стотинки, които после да дарят? Едва ли. Мястото на дядо Добри вече е свободно, но няма да е огромен напливът на тези, които искат да го заместят.
Тогава лицемерно ли е това споделяне? Ако имаш реалната възможност да последваш примера на човека, когото твърдиш, че почиташ, но едва ли ще го направиш – как се нарича това?
Да кажем, че се нарича непостижимост. Пътят на светеца не е само въпрос на човешки избор. Той е въпрос и на Божи избор. Онази специална дума, която има толкова много значения в Библията – „благодат“, „харис“ на гръцки. Едно от значенията й е милостивото благоволение на Бога, изразено в Неговото свято влияние върху душите, което ги обръща към Христос, пази, укрепява, и прави човеците да растат във вяра, знание, любов и ги разпалва да упражняват християнски добродетели. Точка.
Някъде, някога душата на дядо Добри е срещнала именно тази „харис“ и тя го е разпалила да бъде човекът, който беше. И е. И ще бъде.
Но примерът на дядо Добри може да бъде изживян и на друга плоскост. Много по-постижима. Там, където няма нужда да си светия. Ето някои от уроците, които животът му носи, и може би са вдъхновили всички споделящи.
1. Парите не са реалният ни проблем
Ако е вярно, че в рамките на живота си дядо Добри е дарил на църкви и манастири приблизително 1 милион (!!!!) лева, това значи, че през ръцете на всеки един от нас минават не по-малко пари. Реално, всички ние сме милионери. Причината да не го знаем е, че рядко спестяваме, а това е, защото прекалено много консумираме. А човек може да спре да е консуматор, когато насочи парите си за причина извън себе си. Трябва да намерим коя е тази причина. Тогава ще се усетим най-накрая богати!
2. Имаш право да не се вписваш
Макар и в 21 век, старецът с бялата брада изглеждаше като герой от разказите на своя съселянин от Байлово – Елин Пелин. Някак си не се вписваше в средата наоколо. И въпреки това тази среда днес го почита. Изводът е, че имаш право да бъдеш извънсистемен играч! Стига твоята извънсистемност да променя системата за добро, а не да я влошава.
Важно! Ако просто не се къпеш и миришеш на чесън в градския транспорт, това не се брои за извънсистемност и не е специално!
3. Винаги можеш да бъдеш забелязан
За дядо Добри се разшумя истински едва преди 9 години – когато публично се разбра, че е дарил за „Св. Александър Невски“ 35 700 лева – от стотинките, които е събирал като милостиня. Това го направи най-големият частен дарител в историята на храма. Дядото от Байлово беше забелязан на внушителната възраст от 94 години!!!
Ако не си направил нещо ярко до 30-ата си година – не е проблем. Или до 40-ата. Или до 50-ата. Имаш още цели 44 години, за да направиш нещо значимо! Не се отчайвай!
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора
* Цитатът е по Ревизираното издание на Цариградската Библия (1940 г.).
