Православната църковност



БЛИЗКИ ТЕМИ:

5 коментара

  1. Един текст, който показва колко безметежни и осигурен, с благополучен живот и безсъбитийно битие е опитът на православните преди комунизма. За вярата, независимо дали е католическа, протестантска, или православна е характерно напрежение, характерно е непрекъснато преодоляване на изпитания, характерно е борба за истината, характерно е труден живот, ако искаш да се водиш по Библията, Писанията на Отците и уставът на вярата, каквъто го е направил нормите на обичайната християнска култура. В казармата се казва – ако те гонят по устав е по-лошо, отколкото ако си правят извращения с теб. Същото и при православието – ако искаш да бъдеш вярващ според цялата християнска традиция ти живееш по-тежък живот, отколкото ако допускаш целеви прагматични отклонения и попадаш в убеждението, че Бог е милостив и ще ти прости всичко. Животът на онези, които страдаха заради Христос през комунизма, който чрез гоненията си върна християнството в първите години на неговата поява е примера ни за църковност.

  2. Един текст, който показва двете пробойни в българското православие. Едната пробойна е зависимостта от руското православие, което е отвлечено, занемарява любовта към Бога за сметка на любовта към ближния – нещо, което се вижда особено в съвременното старостилие, и което православие е свикнало на покров от държавата и счита хората като обект на зарибяване или на насилие. Другата пробойна в българското православие е читалищната култура, която снижава рязко изискването за ценз в духовните и обществените дела, но понеже е част от българската национална романтика и селски наивизъм читалищата заедно с руското православие са формирали переспективната основа на всички извращения, случили се в България след 1878 година в това число и извращенията на комунизма, който беше донесен от руски възпитаници. Проблемите на католицизма и протестантизма изобщо не са тези, които казва Флоренски , но той като руски авторитет ще говори повече от българския специалист, комуто БПЦ не плаща нищо за труда му.

  3. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Чингиз не случайно има монголско-татарски прякор. Такова разбиране за спасение чрез страдание е много характерно за руските православни християни, но е съвсем чуждо на християните от западните страни. То издава буквалистично-фарисейско разбиране на Новия Завет. Оттук идва руското юродство и пиянство.
    .
    Открити са най-старите изображения на апостолите
    http://archiman.livejournal.com/

  4. Дон Кихоте,
    Благодаря за разбирането за псевдонима, с който се подписвам. Страданието за вярата е характерно и за българите – османския период и епохата на комунизма. Така че акцентът в българското православие не е само страданието, лансирано от сатанинските, според мен старостилци, но въпросът е до каква степен ангажимента към ближния е спазен в това страдание, защото западното християнство се характеризира с по-голям ангажимент към съдбата на човека на Земята, отколкото руското православие, захранващо ни с религиозни образци още от епохата на Възраждането. Ангажимента към човека като венец на Божието творение и единственото същество, което може да славослови и говори за Бога – това е въпросът за източното православие. В гръцкото православие има по-голям ангажимент към ближния, а то също е страдало през османския период, но то е самостоятелно и единствения пробив в гръцката вяра е подкрепата на елинизма, която Църквата осигурява. А БПЦ за жалост няма собствен културен облик днес.

  5. На Флоренски може да се каже, от позицията на изключително силния религиозен и национален опит който имаме заради изпитанията на ХХ век, че в изповядването на християнството навсякъде по света, в това число и старостилието има две сериозни грешки. Едната е промяната на акцента в тълкувателната верига на свещените текстове и текстовете на вярата изобщо, другата е преекспониране на детайла за сметка на цялото, които грешки се срещат и в науката. Да се взима само Писанието за основа на вярата означава да се сложи подавляващ акцент само върху една част от религиозната деятелност, защото в същото това Писание се казва, че има много неща, които са съобщени устно и се казва, че често пъти писателят пише със съкращения, затова консервативният характер на уството послание и народно творчество е много сериозен религиозен извор, който се пренбергва от книжниците. Така е в България, където заради комунизма има разминаване на официален текст и народна памет. А БПЦ рахатува безсловесно в криза.