“Православни” недоразумения

Всички ги виждаме, колкото и да ни е неприятно.

Православните ”недоразумения” са особено явление в живота на Църквата. Те нямат пол (име, глас и памет, както се пееше в една песен). Обикновено не правят разлика между Христос и Буда, да речем, докато не се намери някой да ги въведе ”за ръчичка” в храма. Влязат ли веднъж обаче, те ”избухват” в мистическо откровение.

То е едно катехизиране (без дори да имат и елементарна богословска култура и (по)знания), едни водопади от (неграмотни) библейски цитати (най-вече в социалните мрежи) без дори да са чели Свещеното Писание, или цитати от църковни отци, от светци, на които не могат да произнесат дори имената, но, уви, копи–пейстът върши чудеса…

Поведението в самия храм ли?

Стенание, драма, просълзени погледи, един плач неутешим (и с нищо непредизвикан)… Виждал съм някои дори да прегръщат (точно така!) иконите, пък после да гонят владиката из целия храм – защо?! Да му пипнели одеждата, за здраве?!!…

Разбира се, всеки има правото да се чувства непонятно за ближните си в Божия дом, но защо е този евтин патетизъм? Реве се в езическо капище или в сектантско сборище, там се изпада в транс. В православен храм се влиза смирено, водейки със Създателя най-нормалния (тази ужасна дума) и естествен разговор. Или пък да поплачеш в храма – това е чудесно – ”катраните” извират навън от душата и усещаш онази лекота и чистота към която всички се стремим… Но това се прави насаме с Бога, а не пред всички. Хората можеш да излъжеш (ако наистина си добър актьор), но Бога – никога.

Друга отличителна черта на тези окаяни души е, че те използват високопарни слова, а най-любими са им ”големите” теми. Всъщност, има зависимост – колкото по-лениви са мозъците на подобни индивиди и колкото по-незапознати са те с истините и догматите на православната вяра, толкова повече говорят за Божия промисъл, за ”Плача”, за ”Пътя”, по който трябвало да премине всеки един от нас и т.н., и т. н. клишета, които от устата им се превръщат в досадни и кухи фрази…

В такива глави фактът, че са разговаряли двайсетина пъти с православен свещеник и са ревали поне пет пъти пред същия, ги прави експерти и дипломирани теолози. Да не говорим пък кафенетата, след служба, какъв ”университет” са.

Уви, старата истина, че колкото по-малко знае и по-малко е чел един човек, толкова е по-самоуверен в себе си, се оказва права. Но върви обяснявай на невежата какво е истинско знание и на мравката какво е телевизия…

Характерна черта на тези хора е, че те обожават изповедта, въпреки че не ”виждат” нищо от истинския смисъл на това тайнство. Общо взето, представата им за изповед е като на шестокласник. Вижда им се много ”куул” и яко да коленичат в религиозно здание, в случая – православен храм, пред някакъв облечен в черно мъж с брада и да му споделят случки от живота си. Това изживяване, за тях е мега мистично… А всъщност ги потапя в един истински грях – прелест.

Ако обаче очаквате каквото и да е осъзнаване на греховете от тези драматични индивиди, то вие сте едни отвлечени идеалисти.

Всъщност, поглеждайки сериозно и отговорно към проблема, ”православните” недоразумения са, като болест за храма. Те неминуемо, в даден етап, въвличат част от служителите в храма в дълбините на своята духовна нечистота. Посяват душевната си нездравост навсякъде, завличайки и ”жертвите” си в своята тиня.

Ситуацията е сериозна, защото паралелно със своята ниска култура, незнание и вроден фалш ”недоразуменията”, като истински вирус, разяждат църковния организъм и накрая се оказва, че те са най-редовните в храма. Едва ли не, те са наследството, което ще оставим в храма, а това вече е повече от обезпокоително, страшно е. И виновни май няма.

Всъщност има и това сме всички ние. Добрите и толерантни християни, които оставяме злото да си е зло, а доброто да се оправя както може. Но да си пасивен пред злото също е грях. Затова и предварително отговарям на всеки, който ще ме упрекне за надменния ми, остър и ”неблаг” изказ. Злото не трябва да се гали с перце, а да му се противо(у)стои с твърдост, вяра и знание. А знанието винаги е било мечът, който разсича мрака на невежеството. Огънят, който носи не смърт, а светлина. Вярно е, че насила хубост не става и насила можеш само да вземеш – не и да дадеш, и все пак…

Не бива да оставяме ”мракът” да бъде откърмен в храма.

 

Коментари

коментара

Близки теми: