Пророк Михей
Винаги много съм обичал дните, в които честваме паметта на старозаветните пророци. Защото е известно, че народът ни не само че не познава добре Евангелието, не само че чете рядко Апостола, но освен това изобщо не отваря старозаветните текстове. А Писанието е боговдъхновено, полезно за поука, вразумление, наставление и праведност (виж 2 Тим.3:16). И тъй, днес ще отворим Книгата на пророк Михей – един от т.нар. „малки пророци”.
Когато Господ Иисус Христос се ражда във Витлеем Юдейски, при цар Ирод идват мъдреци от Изток и го питат: „Къде трябва да се роди Христос?” (виж Мат. 2:2). Царят събира йерусалимските книжници, за да му дадат отговор на този въпрос, те отварят пред него книгата на пророк Михей и казват, че не другаде, а във Витлеем Юдейски трябва да се роди Христос. Т.е. на въпроса „къде трябва да се роди Христос?” книжниците на Израил имат категоричен отговор: „Е как къде? – Във Витлеем”. Ражда се „Владика в Израиля и Чийто произход е от крайвреме, от вечни дни” (Мих. 5:2). Това е Месията. Това е месианско пророчество. Книжниците са разбирали, знаели са, чели са всичко това. За нас пророк Михей е интересен с това, че в Евангелието според Матея срещаме неговите слова, изпълнилото се пророчество за Господ Иисус Христос (виж Мат. 2:6). Но има и още нещо. Какво правят пророците по принцип? Ще сгрешим, ако помислим, че пророците само предсказват бъдещето. Това означава да смесим несмесимото. В този случай ще наречем пророците прорицатели. Но да си пророк и да си прорицател са различни неща. Човек, който познава или разкрива бъдещето, не е задължително пророк. Той може да бъде и лъжепророк. Какво прави пророкът? Той възвръща народа към изгубеното богопочитание. И съответно – пророкът съкрушава идолите; т.е. призванието на пророка е да разрушава лъжата, която се е оформила като култ, и да възвестява забравената истина.
Например, днес е лесно да низвергнем Ленин. Можем да разрушаваме паметниците, да поваляме идола. Това е ясно. Но идолът всъщност е духовен. Идолът не е истукан, не е материален предмет. Идолът всъщност е духовното състояние на човека. Затова много по-страшни капища на идолопоклонство са не мавзолеят и статуите на вождовете, а търговските центрове, например. Това са капищата, в които се извършва тайнството на покупко-продажбата и развлеченията. Кой може да ги разруши? – Никой. Никой не възнамерява да ги руши. По начало това са капищата. Това е пълната подмяна на храма. Това са местата, където на всички им е добре. Хапваш сладолед, купуваш, продаваш – и на всички им е добре. Сутрин влизаш, вечер излизаш. Нищо повече не ти е нужно. Това са най-новите капища. Да оставим Ленин на мира. Разбира се, той трябва рано или късно да бъде погребан. Но той вече не е страшен. Друго е страшното. Например, ако пророците, ако пророк Михей, или Амос, или Исая бяха сега тук с нас, те биха казали: „Вижте, вие направо сте потънали в блуд. Киносалоните, вашите модни магазини, местата за почивка – това са просто някакви вертепи. Всичко това е злодеяние.” Пророците биха разрушавали всичко това. Не с брадва и тояга, а със слово биха съсипвали тази мерзост, те биха проповядвали, че това е зло. И хората отново ще ги убият заради това. Всички пророци са били убити. Защото пророчеството е възвестяване на истината и посочване на същинското идолослужение. Това прави и пророк Михей, чиято памет честваме днес. В неговата книга има много пасажи, които се отнасят и за нашия живот. Защото пророците, като критикуват настоящето, винаги казват, че би било добре нещата да бъдат по друг начин. Това като че ли е ясно. Самият факт на критиката предполага наличие на позитивен идеал. Това също е много важно. Ако някой критикува, без да предложи нищо, той е измамник. Т.е. ако критикуваш нещо без да предложиш нищо в замяна, ти лъжеш. Да речем, ти ще разрушиш нещо и после – какво? Така страната ни премина през разрушаване на тоталитарния режим. Без съмнение, режимът беше лош, съгласен съм. Но когато го разрушаваха, те нищо не предложиха, освен … дънки, концерти, диско и рок звезди, бира в кутийки … И какво друго? А значимото потъна и пропадна. Когато критикува, човек трябва и да предлага. Този, който критикува и не предлага, е злосторник. Това също е пророческа мисъл. Пророкът трябва да низвергне идола –лъжливия бог и да каже, че това е лошо, а това е добро. Т.е. пророкът е призван да покаже кое не е редно да се прави, а какво може и трябва да се прави и кое е най-важното. И ето, пророк Михей казва в шеста глава: хората се питат, какво да направя пред Бога, за да получа опрощение, за да ме помилва Бог и да ме обича?Дали да не Му дам моя първороден син? (виж Мих. 6:6-7). Съществували са такива култове, чиито следовници жертвали своите първородни деца от страх пред някакви богове, някакви мистични същества. Това не е фантастика, това са реални култови практики на конкретни народи. И пророк Михей отговаря (и това трябва да го знаем наизуст):
О, човече, казано ти е, що е добро, и какво иска от тебе Господ: да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог
Това е! Книга на пророк Михей, глава 6, стих 8. Това трябва да се помни! „Да работиш справедливо” – какво означава това? Например, продаваш сметана – не я разреждай с мляко. Продаваш мляко – не го разреждай с вода. Продаваш бензин – не го разреждай… Т.е. работи справедливо. Ако произвеждаш салам – нека е салам, а не тоалетна хартия с пълнеж. Иначе не можеш да се спасиш. Иначе с теб е свършено. Това се отнася и за съдиите, и за полицаите, и за учителите… За всички. Значи, много е важно човек да работи справедливо.
„Да обичаш милосърдни дела”, т.е. помагай на нещастните хора. Нещастен е този, който не може сам да си помогне, а би искал. Той не е безделник, а е немощен, парализиран, осакатен вследствие на трудова злополука, той е самотен и стар. Това означава да обичаме тези хора, да им помагаме да живеят. Има сайтове, чрез които се събира помощ за такива хора – всякаква: парична, материална или под формата на труд. Така можем да изпълним заповедта да работим справедливо, да обичаме милосърдните дела и смирено да ходим пред Бога. Т.е. когато се стремим да имаме състрадание към бедните, да помагаме на нещастните, да работим справедливо, ние бихме могли от това да се възгордеем: вижте ме колко съм свят – построих училище, отремонтирах храм, помагам на нещастните. Това е – равнис, мирно! Аз минавам! Не! Накрая има много важно нещо: „…и смирено да ходиш пред твоя Бог”. Т.е. не се възгордявай – над теб е Господ. Ето такива велики неща възвестява пророкът, живял 500 години преди Рождество Христово, на нас – новозаветните хора – кръстени, изкупени, опростени, помилвани. А някои още питат: трябва ли да четем Стария Завет? На кого е необходим и защо? На всички, които задават такива въпроси, бих отговорил: отворете и прочетете – историята на Израил всъщност е нашата история; т.е. това, което е ставало отдавна с Израил, сега се случва с нас. Това, което е било преди, продължава и днес. Затова ние можем да намерим в старите книги определена парадигма, матрица, т.е. еталон на това, което се случва сега. Затова, приятели, не пренебрегвайте четенето на Стария Завет. То е изключително важно.
Апостолите, Света Богородица не са имали други книги, освен закона и пророците. Те са чели Стария Завет и там са намирали Бога. Ние също трябва да намираме Бога там. И тъй, пророк Михей казва (това вече го знаем): „О, човече, казано ти е, що е добро, и какво иска от тебе Господ: да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог”. Въобще всеки пророк е като пророк Михей. Той изобличава, заплашва, учи, утешава. Това са съвсем малки книжки – Книгата на пророк Михей е няколко страници. И ще повторя, жалко че нямаме храмове, посветени на старозаветните праведници, на Михей, Амос, Осия, Авакум, Исая, Йеремия. Защо? Защото ако имахме такива храмове, щяхме по-често да четем писанията на старозаветните пророци, да мислим за техните слова и по-често да изследваме смислите, заложени в казаното от тях. | Radonezh.ru
Превод: Евгения Николчева
