Просто… вяра
Свещ. Ясен Шинев
Сега, когато светът ни притиска отвсякъде и обръчът му около нас се свива – всички ние, колкото различни, толкова и близки по дух и сърце, имаме нужда от едно – вяра. Проста и чиста, откровена и истинска, искряща като усмивка на малко дете. Но не вяра въобще – за която толкова много и шумно се говори навсякъде и пред всички, а съкровена, дълбоко личностна и неподкупна вяра. Не вярата на богословите, а на апостолите. Колкото синапово зърно и дори по-малка от него…
Винаги е било така в историята на света и неизтощимите търсения на духа, но днес е наистина различно от всичко досега. Съвременният човек, индивидът на най-новото време е повече отвсякога комплексиран, многопластов и крехък. Слаб – изразено на общоприетия език на хората, които, за да живеят и да посрещнат всичко, което Бог им е отредил на тази грешна земя, са се чувствали длъжни да бъдат силни. И тази човешка комплексираност (от латински: complex – сложност) е повече отвсякога разбираема и обяснима, както за тези, които следват тесния път на спасението, така и за онези, които не са възпламенени от „небесния огън“.
Посланието към нас отвън вече не е същото. Превърнало се е в предизвикателство към най-истинското, дълбоко човешкото в нас. Цивилизацията убива чедата си… Поглъща ги в хладната си прегръдка и бавно, но сигурно ги умъртвява. А преди ги е хранила с друга, по-чиста и силна храна. Сега, когато не просто се подценяват изконните скрижали на духа и се отхвърлят в периферията на общественото пространство, а се подменят и дори отричат изцяло, всичко е по неизбежност различно. Перспективата е променена, а нашият общ път се спуска надолу. Ние, всички пътуващи, не просто слизаме, а летим към пропастта. Катастрофата е неизбежна и е заложена в нашия начин на мислене и действие, в неправилната употреба на особения дар Божи – свободната воля; съзнателния избор на злото и отхвърлянето на доброто като цел и поведение в ритъма на битието.
Спасението е просто. Да преклоним глави, да се помирим с Бога и да повярваме в Неговото Слово. Тогава ще се върнем на правия път, който ще ни отведе до извора с живата вода. Тя ще ни освежи, изцери и вдъхнови да продължим напред и нагоре, ще бъдем просветени и просветлени, за да запазим Божия образ в себе си и да дадем най-доброто, на което сме способни, на Него и на околните. Това е единствената, най-добрата рецепта. Всичко друго е измама, фалшификация и бавно, но сигурно потапяне в зоната на здрача. Неизменно лутане между страха и надеждата, което изтощава търсещия човешки дух. Посланията, с които ни заливат отстрани, тези сломяващи проповеди на света и сатаната, сложните конструкции на академичните умове, които не спират да чертаят нови хоризонти и да търсят алтернативи на модерността в науката и извън нея, не просто ни изнуряват и обезсърчават. Те могат само да натоварят и заразят нашите обременени и пресъхнали души. Прекалено сложни и студени са и твърде далече от нашата жажда за изцеление.
Точно поради това ни трябва едно. Вяра. Само вяра! Това е ключът за нашето възвръщане! Само чрез нея можем да дойдем на себе си и в себе си, и ще бъдем приети от Спасителя, както блудният син в бащината прегръдка. Ние, вечно заблудените деца на най-новото време. По неизбежност негови жертви и погиващи от отровния му дъх.
Архим. Йоан Крестянкин (1910 – 2006)
Във висша степен това е осъзнал един от боговидците на Светото Православие на Русия на 20 век, старецът Йоан Крестянкин, който малко преди да напусне този свят, в разговорите си със своя духовен син митр. Тихон Шевкунов, бил запитан от него кой е най-големият проблем в духовния живот на миряните. Старецът отговорил така: „Неверието.“ След това дал пример с писмото, което получил от един новоръкоположен свещеник, който в уважението си към неговата личност, го молел да му даде напътствия за бъдещето му като духовник и пастир. Опитният батюшка му отговорил кратко: “Имайте вяра! Вярата е рядкост, дори измежду нас, свещенослужителите!“
Колкото ясно, толкова и истинско. Като капка чиста вода и горещ пламък в огнището на живота. Непобедима и искряща, тя ще разпали всички други християнски добродетели – ще върне надеждата, ще възстанови любовта, ще ни научи да се смиряваме и ще ни поведе към подвизи в нашия духовен живот. Така стоплени, ще стоплим и света на другите, ще се превърнем в малки слънца, които огряват всичко и всички. Затова нека имаме вяра чиста, проста и искрена, като вярата на новоповярвалите, потопени в стихията на първата любов, като влюбени и изгубили представа за всичко останало около себе си. Тази вяра, която е съкровище и знаме на отбитите атаки и спечелени победи в неспирната борба със старата ни природа и поднебесните духове на злобата.
Св. ап. Павел, икона 1410 г., Андрей Рубльов
Затова нека да разтоварим себе си от всички други напластявания, които могат само да ни забавят или отклонят от пътя на спасението, нека разгорим вярата си! Защото Спасителят Христос търси прости и чисти сърца, в които да се настани и да озари със Своята мека топлина и пречистена мъдрост. Без много думи, заучени фрази и лицемерни пози, с които прикриваме нашата суета и маловерие. Нека да въздъхнем и да се върнем към основния камък на зданието на нашето християнско поведение – простата, истинска вяра. Разпалена и вдъхновена, тя ще се превърне в разковничето за нашето лично благочестие и успехи в духовния живот.
Изразена с думите на свети апостол Павел: “… чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове; угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища; жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани, (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното, защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство“ (Евр. 11:33-40).
