Различността е тежък кръст, ако нямаш Помощник
Писмо до Йордан К.
Аз се изживявам като традиционалист. В някои ситуации – и като консерватор. Във всеки случай ме дразнят различни либерални фойерверки като например гей-парадите. Кому е нужно да навира в лицето на обществото своите предпочитания и различност?! Но един некреслив, сподавен текст в „Дойче Веле“ привлече вниманието ми към истинския проблем на хомосексуалните. Нещо повече – развълнува ме и ме направи съпричастен… В „Защо точно аз се родих гей?“ един 36-годишен българин прави своята тъжна изповед. Разказва за изпитанието да си различен…
„Моето оцеляване се дължи на това, че съм много внимателен, че се крия. Защото като гей ти винаги си виновен”, казва Йордан. Описва живота си с една дума: „Отвратителен. Ако нямах тези чисто човешки устои, ако нямах хобитата си – кино, музика, книги, ако нямах подкрепата на майка ми и на няколко близки приятели, досега да съм си сложил въжето сто пъти.”
36-годишният мъж е убеден, че ако не беше гей, животът му по всяка вероятност щеше да е по-добър. „Щях да съм женен, щях да имам деца”, казва Йордан и добавя: „През всичките тези години търся отговор на въпроса: защо точно аз? Защо точно аз се родих гей? Опитвам се да си го обясня, за да мога да се приема…”
Очевидно, да си гей е изпитание, Йордане. Съпоставимо с това да се родиш с физическо увреждане. Или да нямаш възможност да си родиш дете. Животът на всеки човек е изпитание. Казано иначе, всеки човек си носи кръста. Някой го носи с мрънкане и охкане, друг – със самоотвержено мълчание, а трети – с радост. Колкото и неправдоподобно да звучи – да, има и такива хора, от третия тип. И това обикновено са хората, повярвали в думите на Христос: „Вземи кръста си и върви след Мене“.
Йордан пита: „Защо точно аз?“ Братко Йордане, в този свят няма нищо случайно; всичко в живота ни е последица от някакви първопричини. Всеки човек наследява от своите родители и предци както физическите им качества, така и техните добродетели или страсти. Близо до ума е, че за да се роди едно дете и още в ранните си години да установи, че има хомосексуални наклонности, причината не е у него, а в плътския (а не духовен) живот на предците му.
Да, тежък кръст е да живееш в самота и в постоянен срам от своите желания. Но ако потърсиш помощник в това кръстоносене, ще Го намериш. Защото Христос е казал: „Елате при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви утеша“. Има свидетелства, че в своята езическа младост св. Августин също е имал връзки с мъже, но след като приема християнството, с цената на големи усилия, подвижникът се преборил с тази страст. В днешно време, за да има успех подобна борба (или психо-терапия, ако повече ти харесва), полезно е да се знае следното. По време на земния му живот на всеки човек се дава ангел-пазител (при тайнството Кръщение), който го води към добро; но всеки е съпътстван и от демон или демони-изкусители, които внушават греховни мисли.
Светите отци на Църквата отдавна са проучили „технологията”, чрез която тези демони изкушават човека, за да падне той в капана на греха. Обсадителното оръдие, което дяволът използва, за да плени душата, са помислите и въображението. Когато някакъв греховен помисъл се появи в ума ни, това се нарича прилог и това е първият стадий от развитието на изкушението. Прилогът не се смята за грях, защото е дело на дявола, а не на нашата воля. Следващият стадий е свързването. Греховният образ продължава да занимава ума и започва общуване с появилия се помисъл. Следва съгласието – приемането на помисъла от душата ни. Тук вече има грях. След това настъпва пленението, при което помисълът властва над ума и волята на човека. Най-накрая остава грехът да се извърши на дело, което ще стане при удобен случай. А когато извършването на греха се повтаря и стане постоянно, вече говорим за страст.
Така че, ако в главата на изкушавания се върти натрапчивата мисъл за хомо-интимности, това не означава, че непременно е хомосексуален. Това просто не е негова мисъл и изкушаваният трябва решително да я отхвърли, а не да се съгласява с нея…
Мариус Куркински е такъв обнадеждаващ пример за човек, успял да намери смисъла на живота си в творчеството, пречупвайки го през призмата на евангелските ценности. Без да демонстрира своята различност, натрапвайки я в лицето на околните…
Но нека завърша с изповедта на Йордан. По неговите думи животът на хомосексуалните в България е живот в самота: „Ако имаш видими белези на гей и се държиш като такъв, боят ти е сигурен. Ако не изпъкваш, ако не си пъстро цвете сред пустиня, оцеляваш. Но си сам. Особено ако живееш в провинцията. Разказвам ви всичко това, защото искам някой да усети мъката, с която живеем, болката от това да си белязан…”
Да, усетих мъката ти, братко… Но искам да ти кажа, че Христос чука на вратата на всеки човек. Чука и на твоята врата, Йордане. И чака да му отвориш. Сърцето си…
