Смирение

Елена Циганова

През 80-те години на миналия век, при едно от посещенията си в СССР, митрополит Антоний Сурожки възглавява епископската служба в катедралата „Свети Дух“ в Минск. И… забравя думите на молитвата, която чете.

В огромната катедрала настъпила оглушителна тишина. Хората замръзнали, много от тях били пристигнали от други градове, за да видят най-почитания архиерей на Руската православна църква, заслужено наричан Апостол на любовта. Духовниците в олтара се вкаменили, по някаква причина никой от тях не посмял да подкани митрополита да продължи.

В този момент един млад дякон, студент от Московската духовна академия, който дошъл в Минск от Москва специално за лична среща с Владиката, погледнал към него и видял в очите му израз на безметежна самоирония: „Е, какво ще ме правите сега? Забравих. Стар човек съм, изморих се да стоя прав, горещо ми е в тази тежка дреха и се вълнувам. На всеки може да се случи.“

Обикновено когато хората говорят публично и си забравят текста, силно се смущават и се чувстват опозорени, въпреки че изпълнението им не представлява особен интерес за никого. Както впрочем и те самите.

Владика Антоний –  световноизвестният пастир, проповедникът, чиято едничка дума струва колкото теглото му в злато за хиляди вярващи, очевидно нито се чувствал опозорен, нито изпитвал изгарящ нарцистичен срам. Той реагирал на случилото се толкова добросърдечно, сякаш някой неопитен млад духовник се е изложил в негово присъствие.

В този момент студентът разбрал какво е смирение.

Смирението означава да бъдете добри към себе си, както сте добри към ближния. Когато някой друг сгреши, ние си мислим: „Човекът е болен/разстроен/преуморен“, накратко – опитваме се да го разберем и го оправдаваме (говоря за нормални хора, разбира се). Но когато се случи нещо неприятно по наша вина, ние се нахвърляме върху себе си като лешояди. Смиреният човек осъзнава уязвимостта, ограниченията си и своята небезупречност. Той може да си прости. Не се самоекзекутира и не се ненавижда, а другите хора са в безопасност с него, защото той помни, че човек е несъвършен.

След няколко минути митрополит Антоний си спомнил молитвата и я завършил.

Превод: Ралица Кръстева

Източник: proza.ru