Среща с един съвременен старец
Свещ. Ясен Шинев
Във величието и милостта си Господ Бог никога не оставя нас, своите чеда, без духовни наставници, които да пръскат Неговата светлина и с наставленията си да ни посочват пътя към Царството Божие. Стихиите на съвременния свят и изкушенията на този век не могат да угасят пламъка на вярата на тези благодатни мъже, които с подвижническия си живот са се превърнали в съсъди на Духа Светаго. Те постоянно са в едно високо духовно състояние и в беседите си с тях ни тласкат далеч напред в развитието ни като личности и като християни. Вседържителят им е дал този рядък дар на старчество, което ги прави несвоевременни и достъпни за всеки споделен наболял проблем или търсеща душа. Има епархии, които са облагодетелствани с тях. По своя неповторим блясък тези боговидци осветяват всички, които са се докоснали до тях.
Такъв в нашата Варненска и Великопреславска епархия е отец Петър от село Млада гвардия (Провадийска духовна околия). Преди няколко месеца го посетих, след съветите на няколко миряни от различни енории в града. Говореха за него чудесни неща и споделяха откровено впечатленията си от срещите с този според тях истински праведник. Казваха, че е духовен син и личен приятел на отец Георги от Жегларци и е свещеник от най-раните си младини, като и синът му е свещеник в града, а дъщеря му е презвитера с благ характер. Много свещеници и монаси бяха ходили при него за изповед или за духовни съвети в своя път към Христос.
Носеше му се славата, че е много мъдър наставник и търсен изповедник. В един следобед ме заведоха при него и аз придобих ясни впечатления от неговата духовна личност. Влязохме в селото и около центъра спряхме пред една ниска къща с голям двор, с много дръвчета и растения отпред. Приветливо ни посрещна неговата съпруга, а след малко се появи и той. Видях фигурата на възрастен мъж, над 80 годишен, нисичък, с изпито лице, но с живи, искрящи очи и дълга, рядка брада. Наведох се и целунах една кокалеста ръка и усетих от нея мирис на тамян и елей. Беше слабичък и крехък човек, силно приведен от възрастта, но с много топли и нежни очи. Около него се носеше атмосферата на мир и неземно спокойствие, присъща само на тези, които водят дългогодишен духовен живот и са превърнали смирението в доколкото е възможно естествено за тях състояние.
Любопитно ме погледна и по пътечката ме заведе към една постройка, свързана с къщата с малка, невзрачна вратичка. Постройката представляваше една голяма стая, оформена като параклис, с малка, но много добре подредена библиотека. Той се движеше тихичко, почти безшумно, обут с гумени галоши и облечен със стар, но чист подрастник. В параклиса имаше много красив иконостас с няколко акатисти, отворени около средата, и цялата тази красива обстановка беше потопена в аромата на тамян и стари книги.
Винаги когато отивам при известни старци, изпадам в особено състояние на духа. Изпитвам страхопочит и боязън да не бъда изобличен прекалено строго и вразумен от тези забележителни психолози, имащи дара на прозорливост и проницателност, вдъхнат им свише. Концентрирам се, неусетно се напрягам и предварително подбирам думите и изреченията, които да споделя, като се заричам да ги изразя с особен релеф и дълбочина. В нормалното си общуване понякога изпадам в многословие и се пазя от това, защото при първоначален разговор не е възпитано да подходя по този начин и не трябва събеседникът да бъде разочарован. Постъпих така и при посещенията си при стареца Севастиян Търновски в Присовския манастир и при посещението ми при отец Георги от Жегларци. Изпъвам се като струна и изпитвам особено вътрешно напрежение от срещите с тези благодатни мъже.
Снимка: Варненска и Великопреславска света митрополия
Седнахме един до друг и той тихо и много спокойно ме попита: “Какво има? Нещо те измъчва…“ Аз въздъхнах и му отговорих: “Ех, дядо, няма нищо особено, но имам леко притеснение… Доста неща чух за теб и все пак е първа среща. Дойдох да получа духовно наставление, но без конкретен повод.“ Казах своите подбрани изречения вече с по-спокоен тон и спрях. Той се усмихна и изрече тихо: “Имай добри помисли, благодари колкото се може повече на Бога за всичко и по-често давай Божията храна на хората.“ А после ме погледна особено и ме пита: “Искаш ли да прочетеш Акатиста на Света Богородица „Радуйся, Невесто Неневестная“? После замлъкна и ме подкани като ми даде своя епитрахил, който висеше окачен на стената. Аз изтръпнах. Господи, аз толкова обичам Светата Дева, имам специално отношение към нея, чета всичко за нейния живот и чудеса, и се моля не само като на моя лична закрилница, но и майчица…
Станах, и заставайки пред иконата ѝ Седмостелная, прочетох целия акатист с всички статии, като споменах любимите ми имена с неговото и моето. После отидохме в основната постройка и там с жена му и моята позната седнахме на една маса и хапнахме риба със салата. Проведохме лек и непринуден, задушевен разговор по различни теми. След това тръгнах, а отец Петър ме изпрати с прегръдка и благословение, като ми напълни две чанти с ябълки. По пътя си мислех за неговите три наставления.
Първото: да имам добри помисли. Светите отци на Източната църква обръщат специално внимание на това. Всички те в наставленията си изрично подчертават, че помислите имат най-силно отражение върху духовния облик на православния вярващ. Умът на подвизаващия се е първият окоп, в който се сблъскват дяволът и Богът, и от изхода на тази битка зависи всичко останало. Старецът Тадей Витовнишки е разгърнал цяло лично учение за ролята на помислите. Обичал да наставлява верните с незабравимото: “Каквито са мислите ви, такъв е и животът ви“. В това отношение отец Петър явно следваше светоотеческата линия, изцяло приложима в настоящите дни на хаос и безпътица и стрес.
Второто наставление: колкото се може по-често да благодаря на Бога. Благодарност за всичко! Добро или зло, разбираемо или неразбираемо за нас, недостойните. Това е в духа на изреченото от свети апостол Павел в Посланието до Солуняни и изцяло в духа на свети Паисий Светогорец, който на идващите при него поклонници обичал да казва: “Една молитва „Господи, помилуй“ струва пред Бога 100 драхми, а „Благодаря Ти, Господи – 1000 драхми!“. С това изтъквал ролята на благодарността, съпоставяйки я с неблагодарността.
Третото наставление: по-често да се причастяват миряните с пречистите Тяло и Кръв на Нашия Господ Иисус Христос. Изцяло в духа на изреченото от св. Порфирий Кавсокаливит, който повтарял на поклонниците любимото си: “Изповядвайте се често, причастявайте се и обичайте хората!“
Всичко, което отец Петър изрече в тази среща, е не само дълбоко лично, но и напълно в светоотеческата традиция на Светото православие. Не само плод на опита му като духовен наставник и духовен син на стареца Георги от Жегларци, но и вдъхнато от Духа Светаго! Толкова лично, но и толкова всеобхващащо всички и всичко. Във висша степен това се отнася за духа на връхлитащото апокалиптично време, когато хоризонтът се скъсява, време изповедническо и разделно, което поставя всяка душа пред дилемата за спасение или погибел. А и въобще… Своевременно и несвоевременно, отвъд настоящето и с поглед към бъдещето.
Господи, благодаря Ти, че ме срещна с този боговидец и ми даде възможност да се потопя в неговата неповторимо благодатна среда! Истински старец и духоносен праведник, който пръска своята светлина с прости и кротки думи, без желание за излишен шум и встрани от всякакъв външен блясък. Надживял суетата на света и победил своята лична немощ в борбата с демоните с помощта на всепроникващата Божия благодат.
Заглавна снимка: БНТ
