Стъклените очи на Индия



Прахnikolai_velimirovic

Сядай, Теодуле. Дай да поседнем двамата, да си починем от прахоляка. Питаш на какво да седнем? Ами че направо на пътя, на прахта. На онова, което отдавна вече седи върху нас, на тази прах, която така ни е изморила. Да поседнем малко, да си починем.

Не се мръщи, Теодуле. Не ти ли харесва тази пътна прах? Ами че от същата тази прах е направено и твоето тяло, най-скъпата прах на този свят. От същата тази прах са направени всички тела, всички очи, всички ръце, всички глави, всички сърца; от нея са и всички звезди.

Не си ли чул какво се пее на опелото: “Спомних си пророка, който викаше: аз съм земя и пепел“? Не си ли бродил и ти някой път из някое старо запустяло гробище, питайки се: “Кой тук е цар, а кой войник; кой е богаташ, а кой бедняк?“ Гледал си в прахта изравнено всичко, което някога се е издигало от прахта като различно.

Към това изравняване бързаме и ти, и аз; бързо, неудържимо отиваме “там, дето всичко живо отива“, в прахта, пепелта, покоя, под краката на нови пътници – двуноги, четироноги, стоноги. Прахта на мозъка няма да мисли. Прахта на сърцето няма да бие. Нито очната прах ще гледа, нито ушната ще слуша, нито езиковата ще говори. Ще сме едно с тази пътна прах, на която седим сега и на която ти така се мръщиш, Теодуле мой.

Защо се мръщиш на тази пътна прах, пътниче от незнаен град към незнаен град, защо точно на нея се мръщиш мрачно, а не се мръщиш на прахта на своето тяло, своето лице, очи, уста и език, ръце и крака? Не е ли едно и също и едното, и другото? Щеше да си по-справедлив, ако еднакво обичаше или мразеше тези два вида прах или ако беше еднакво равнодушен към тях.

Ще се изцапаш, казваш? Какво има да си цапаш? Дрехата на тялото, дрехата на дрехата? Най-външното може да изцапа само най-външното. Което цапа, то и пере. Маста цапа, сапунът, направен от мас, пере. Не е ли и водата прах? Ако пътната прах ти изцапа дрехите, водната ще ти ги изпере. Ако ли пък нещо вътре в теб се изцапа, само нещо вътрешно може да ти го изпере. Но засега да не говорим за вътрешно мърсене и чистене. То е нещо твърде високо и далечно. Да си седим спокойно, прах върху прах, и да разговаряме за прах.

Шарен-град

Погледни, Теодуле, колко шарен е светът около нас. Колко е шарен в различните си бои и форми, очертания и размери. И долу на земята, и горе – на небесния свод. Какво е всичко това, ако не сбор от прашинки, също като моето и твоето тяло, моите и твоите очи, моето и твоето сърце?

Наистина този свят е Шарен-град. Кой го е построил? Как го е построил? За какво го е направил? Това са трите мъчни въпроса; други няма. Знаем единствено, че го е построил от прашинки.

Височините и низините са направени от прашинки, високите балкани и подбалканските долини, полята и горите, тревите и цветята, градовете и колибите – всичко е от прашинки и всичко е прашинки. И хората; да, и хората. Както си седим на тази прах, кой знае на чие лице седим, или на чии очи или сърце. Вятърът е можел да вдигне прахта на мъртвите тела и да я разнесе по света. И го е направил, разбира се; и непрестанно го прави. Вятърът е една сила, която не оставя ни живите, ни мъртвите на мира. Вятърът, който духа отвън, и – вятърът, който духа отвътре.

И прахта е сила. Всички природни сили се съдържат в прахта. В нея са и земята, и вятърът, и огънят, и водата. В нея са и магнетизмът, и електричеството. В нея са и молекулите, атомите, електроните и протоните, а също и силата на притеглянето и отблъскването. Тя попива незабележимо лъченията на космическите светила и сама незабележимо излъчва. Сякаш приема дарове и се отблагодарява; или приема поздрави и отвръща на тях. Казват, че този, който опознае една прашинка, ще опознае и цялата вселена.

Но никой не го е направил досега. И ще го направи ли някога? Хората са се опитвали да разберат прахта, делейки я на все по-ситни прашинки. Но колкото по-дребни стават частиците, толкова по-голямо е чудото, тайната. Най-дребните частици на прашинката са също толкова велико чудо, колкото и най-големите звезди на вселената. Еднакво поразително е това, което се вижда през телескопа, и това, което се вижда през микроскопа. Разстоянието между познатото и непознатото не намалява ни най-малко; то само расте. В лабиринта на света хората не са могли да напипат досега ни врата, ни прозорец. Стигат непрестанно до нови завои и кръгове в този световен лабиринт, но никога до врата или прозорец.

Има ли Шарен-град врати и прозорци? Има ли ключове и кой държи ключовете на Шарен-град? Тези прастари питания не са излизали от ума, не са слизали от езика на нито едно поколение. Само едно е било ясно за всички: че се вдигаме от прахта и се връщаме пак в прахта. Нито люлката е могла да засити някога гроба, нито гробът – да попречи на вятъра да дигне неговата прах и да я употреби за нови тела.

Слънцето показва разликите; мракът изравнява всичко. Облачната нощ изравнява всичко като гроб. И в такава нощ Шарен-град не се шаренее. Така и будният човек вижда разликите, докато спящият човек изравнява всичко като нощ, като гроб. Не усещаш ли, Теодуле, че и в човека има нещо като слънце и като мрак? Как иначе човекът би имал свойството на слънцето да различава и свойството на нощта да изравнява? Кое е първичното, а кое – вторичното у човека? И това е прастаро питане на жителите на Шарен-град и на пътниците в лабиринта. Питане, което е било дъвкано, но несмляно; решавано, но нерешено. Това питане стряска всички, които като мен и теб досега говорят за човека само като за прах. Защото изглежда, че прахта на човешкото същество не е само прах, че тя крие в себе си нещо, което не е прах. Нещо, което се издига малко над прахта като давещ се човек над водата; нещо, което контролира прахта и дори владее прахта.

Хайде, Теодуле, да нагазим в една по-стара прах. Изглежда, че тази, на която седим сега, е млада, наскоро довята от вятъра, и хората върху нея са размишлявали малко, та затова не са и открили много от нейните тайни. Да идем, прочее, в Индия, в страната майка на всички философии, всички мисловни усилия и цялата мъдрост преди идването на очаквания Месия.

Индия

– Аум, аум, ом, ом, ом!…

Цяла Индия шепне тази дума ден и нощ, гражданите и селяните, париите и брамините, учените и простите, мъдрите риши и всезнаещите гуру, йогите и факирите, от Цейлон до Хималаите и отвъд тях, и от Бенарес до Лахор. Няма друга такава дума в човешките езици, която хората толкова често да произнасят и толкова малко да разбират.

Древните тълкуватели на Веданта са знаели добре значението на тази дума. Ману и Валмики е трябвало да го знаят. Също и Буда, който е прекарвал дни и нощи, изговаряйки тази дума – аум (ом), и учейки учениците си как да регулират дишането си при изговарянето на тази дума. Но реката на времето, по-буйна от всяка друга река, удавя във вировете си или отнася в незнайни далечини също и смисъла на много човешки думи. Хората продължават да ги произнасят, но без смисъл, като магия, като талисман; повече като звук, отколкото като дума, за да привлекат с този звук някоя сполука или да отдалечат някое нещастие. Тъй и мнозинството индийци днес изговарят думата ом. Но индийските философи и съвременните тълкуватели на Веданта дават обяснение на думата ом. То е следното:

А – означава всяко нещо.
У – означава личността на човека, Аз, Его.
М – означава отрицание, негация.

Сиреч: Това – аз – не съм. Каквото и да погледна, до каквото и да се докосна със сетивата си – всичко това аз не съм. И за моето тяло казвам: това – аз – не съм. Защото  тялото е Пракрти, материя, прах. А аз не спадам към прахта. Моето аз се състои главно от онова, което на санскрит се нарича Жива, Атма и Прана, т.е. Душа, Дух и Ум. Аз не умирам със смъртта на тялото. Когато тялото умре, душата влиза в друго тяло съобразно своята Карма, т.е. в съответствие със своите дела, желания и стремежи от предишния си живот. И по този начин една душа преминава през безбройни тела и живее, може да се каже, вечно в този вечен свят.

Защото светът е безкраен във времето и пространството. И понеже в лабиринта на този свят няма нито врати, нито прозорци, то човешката душа няма къде да излезе от преражданията си от тяло в тяло – до безкрайност. Самият Буда твърди за себе си, че душата му се е раждала и живяла в този свят 80 000 пъти! Единственият начин, казва Буда, да се освободиш от тази Самсара, този процес на безкрайно прераждане, свързан с толкова мъки и страдания, е да се отвратиш от живота и да убиеш у себе си всяко желание да съществуваш в каквото и да е тяло и в каквато и да е форма. Ако някой успее да угаси у себе си пламъка на страстта за живот и да изтръгне из корен желанието за каквото и да било в този свят, то душата му ще премине в Нирвана, т.е. в безсъзнателното нищо. Това се нарича Мокша или Мукти, което значи ”освобождение”. Освобождение от живота. До това освобождение се стига с тежък аскетизъм, нечуван и невиждан в другите краища на света и другите религиозни и философски системи. Заради какво е този тежък аскетизъм и ужасно факирско самоизмъчване? Казват, че заради Мокша, заради Освобождението. А това освобождение е освобождение от живота, вечно нищо, вечна смърт.

Дай, Теодуле, една орехова черупка, за да поберем в нея цялата мъдрост на Индия през хилядите години, всички Веди, целия будизъм, всички тантри и мантри, цялата Махабхарата и тайнствената дума АУМ. В една орехова черупка могат да се поберат четирите основни и главни идеи на цялата индийска мъдрост, а те са:

1. Душата не е прах, нито е от прах, а едно особено безсмъртно същество, облечено в прахта на тялото;

2. Този свят е безкраен във времето и пространството; в него са всички души, всички тела, всички духове и всички богове; от този свят няма къде да излезнеш;

3. Кармата определя бъдещата съдба на душата, и

4. Аскетизмът е необходимо условие за създаването на нова карма и подобряването на бъдещия живот на душата и окончателното ѝ освобождаване от тялото.

Цялото величие на индийската мисъл е в упорното твърдение, че човешката душа не е прах, а нещо, което като носител на живота господства над прахта. Самото санскритско название на душата Жива показва, че животът е в душата, а не в телесната прах. Това индийско убеждение, което са хранели досега милиарди човешки същества в Индия, може да посрами онези европейци, които отъждествяват душата с прахта. Но индийското учение за вечността и безкрайността на този свят е мрачно учение, достойно за оплакване. Тази основна заблуда е в основата на всички други заблуди на индийците. Защото ако този свят е вечен и безкраен, то тогава няма място за друг свят. В такъв случай и безсмъртната душа няма къде да излезе от този свят; излизайки от едно тяло, тя влиза в друго, и така без край. Тази заблуда е препъни-камъкът на Буда и майката на будизма. А не я ли разбива дори и модерната наука с твърдението, че вселената е ограничена във времето и в пространството, т.е. че е възникнала и ще престане? Оттам се ражда надеждата, че този световен лабиринт може да има врати и прозорци към един друг свят, в който човешките души, отделени от тялото, ще напуснат тази световна Самсара.

Вяра и знание

Хладно ли ти е, Теодуле?

Знаеш ли, и в гореща Индия бива хладно през сезона на дългите непрестанни дъждове. През месеците на тези дъждове хората мъчно могат да запазят който и да е предмет да не хване плесен, да не мухляса: нито ориза, нито дрехите, нито платовете, нито дървото, нито съдовете за храна, нито кожата, нито вълната, нито каквото и да е органично или или неорганично нещо, особено органичното. Всичко се покрива с плесен и мухъл. Просто самата земя плесенясва и мухлясва. Хората се мъчат, твърде много се мъчат да опазят имота си и самите себе си от плесен и мухъл. Ала трудно успяват да го сторят. Мъчили са се нашите братя индийци, мъчили са се с тежки усилия и труд хиляди години да опазят и душите си от плесен и мухъл. Мъките им са за учудване, трудовете им са за уважение, ала успехите им са за съжаление.

Наистина виждам, че ти е хладно, Теодуле. Я запали огън. Сложи три съчки. Една съчка не гори, две слабо, три най-добре. Това особено важи за Индия. В Индия нищо не става без тройност. Цялата индийска мисъл е на тройки. Всичко е на тройки, например:

Пракрти – материя,
Пуруша – дух,
Брахман – безкрайността отвъд тях (Санкхя). Пракрти, Пуруша, Брахман.

Или: Чита – разум,
Врти – модификации,
Ниродха – контрол над двете. Чита, Врти, Ниродха.

Или: Асти – съм,
Насти – не съм,
Анасти – не съм не съм. Асти, Насти, Анасти.

Или: Жива – душа, личност,
Мая – илюзия,
Брахман – негация на двете. Жива, Мая, Брахман.

Или: Сат – битие,
Чит – разум,
Ананда – блаженство. Сат, Чит, Ананда.

Или: Атма – личност,
Анатма – безличност,
Нишедха – отношението на двете. Атма, Анатма, Нишедха.

Или: Сатва – познание,
Раджа – действие (или йога),
Тама – желание. Сатва, Раджа, Тама.

Или: Дхарма – дълг,
Артва – удоволствие,
Карма – резултатът. Дхарма, Артва, Карма.

Или: Настика – атеизъм,
Астика – теизъм,
Мастика – политеизъм. Настика, Астика, Мастика.

Или: Свартха – себичност,
Парартха – алтруизъм,
Парамартха – служение отвъд тези две в името на Мокша, освобождението от живота. Свартха, Парартха, Парамартха.

Или: Авародха – въздържание,
Ануродха – неумереност,
Ародха – невъздържаност. Авародха, Ануродха, Ародха.

Или: Атма – индивидуалност, Его,
Манас – негация на индивидуалността,
Будхи – средното между тях. Атма, Манас, Будхи.

Давам ти всичко това само като пример; да не продължаваме. А ако продължим, бихме могли да се изгубим в цяла гора от подобни тройки от Веданта, Упанишадите, Тантрите, Мантрите и другите индийски книги. Но трябва да знаеш, че всяка от посочените тройки се разклонява на други тройки и така до безкрайност. Към тези тройки спада и Тримурти – тройката индийски божества:

Вишну,
Брама,
Шива

и техните разклонения до безкрайност, както учените риши, мъдреците на Индия, са учели и записали. А всички тези тройки извират от една единствена тайнствена дума и се вливат в тази дума, – думата А-У-М, ОМ, която милионите синове на Индия всекидневно и всекичасно произнасят с благоговение от единия до другия край на тази необикновена страна, където плесента и мухълът са тежък бич за човечеството.

Какво е всичко това, което изброихме? Вяра? Религия? Не, философия. Ала индийците не го наричат философия, още по-малко вяра. То е Джнана, сиреч знание.

И самата дума Веданта, записан сборник с много такива знания, означава ”Знания”. Знания – физически и метафизически, теоложки и теософски, медицински и практични от всякакъв вид. Знания, само знания, както индийците ги наричат, но не и вяра и не религия.

Чудно е, наистина, че в Индия не съществува понятието вяра. Най-многото да има такава дума – ”вяра”, изключително в смисъл на доверието на един човек към друг в обикновения живот. Понятието вяра съществува в Индия единствено при мюсюлманите, та нали Коранът е основан върху вяра. Ала мюсюлманите са, тъй да се каже, само едно вметване в индийската култура, и то в много по-късни времена. И самият ислям не е нищо друго освен една секта на християнството.

И тъй, при индийците не съществува понятието вяра. Не съществува понятие за грях, нито за покаяние, нито за царство небесно, нито за един Бог Отец, нито за любов към Бога, нито за изкупление, нито за начало и свършек на света, нито за възкресение на мъртвите, нито за Божи съд, нито за справедлива награда във вечното царство Божие. Тези десет основни понятия, заедно с други подобни, изобщо не са познати в Индия. А това са понятия, които Господ Иисус е разкрил на света като Свое Евангелие, като Своя Блага Вест. Тези понятия – и десетте – са нови за Индия. И нищо не е толкова чуждо на индийските „Знания“ като тези десет понятия. Нито пък има нещо в света, което да е толкова различно от Индия, като Иисус Христос и Неговото откровение. Защото докато Иисус основава всичко на вярата, Индия основава всичко на знанието; на тъй наречените знания, събрани и записани от различните ѝ философи, мъдреци и аскети. Донякъде това наистина са знания, понякога невероятно изтънчени и субтилни, а донякъде – вярвания, теории, размисли и гадания. Впрочем, такива са знанията навсякъде по света, от които се ръководят народите, които не познават Божието откровение, т.е. при които говорят само хора, а не Бог. Наистина, глупост или злоба, или и двете заедно говорят от устата на онези противници на християнството, които твърдят, че Христос е трябвало да заеме нещо от Индия! Ако Индия е могла нещо някому да заеме, то тя го е заела на езическите народи, на Китай и Япония, Египет и Елада и други страни по света, ала не и на Христос, на християнството; разбира се, имаме предвид истинското християнство, източното Православие, което се различава от другите като водно езеро от пустинен пясък.

Ала какво стана с твоя огън, Теодуле? Съвсем измръзнахме. Виждам, сложил си троен сноп съчки, но не си ги запалил. Ето, плесен е полазила твоите съчки. Я сложи още няколко тройни снопчета съчки, за да видим дали ще горят. Ех, потребен е небесен огън, за да изгори плесента и да ни даде топлина и светлина.

Огън дойдох да сваля на земята (Лука 12:49), е казал Господ Иисус. О, Господи, кога с твоя небесен огън ще стоплиш и ще осветлиш синовете и дъщерите на велика Индия?

А небесният огън е вярата и любовта. Ето Христовите думи, нечувани в Индия и непознати на мъдреците ведантисти:

Покайте се и вярвайте в Евангелието (т.е. в Благата вест за небесното царство).

Не бой се, само вярвай.

Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не вярва, ще бъде осъден.

За да не погине нито един, който вярва, но да има живот вечен.

Който вярва в Сина, има живот вечен, а който не вярва в Сина, няма да види живота, но гневът Божи пребъдва връз него.

Който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.

Това е волята на Онзи, Който Ме е пратил: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има живот вечен и Аз ще го възкреся в последния ден.

Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, има живот вечен.

Иисус пита изцерения слепец: Вярваш ли в Сина Божи?

На евреите казва: Ако не вярвате на Мен, вярвайте на делата Ми, за да познаете и повярвате, че Отецът е в Мен и Аз в Отца.

Истина ви казвам: ако имате вяра колкото синапено зърно, ще кажете на тази планина: премини оттук там и ще премине, и нищо няма да е невъзможно за вас.

Който вярва в Мене, ако и да умре, ще оживее.

Ни един, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки; вярваш ли в това?

Не ти ли казах: ако вярваш, ще видиш славата Божия (казано на Марта);

Докато имате светлина, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината.

На учениците: Нека не се плаши сърцето ви, вярвайте в Бога и в Мене вярвайте.

На Филип: Нима не вярваш, че Аз съм в Отца и Отец е в Мене? Вярвайте на делата Ми.

Питаха Го: какво да правим, за да вършим делото Божие? А Иисус отговори: Това е делото Божие – да вярвате на Онзи, Когото Той е пратил.

На Тома, който като видя, повярва и извика: Господ мой и Бог мой – Иисус рече: Ти повярва, защото видя. Блажени онези, които не виждат и вярват. А Тома стана след това първият апостол на Индия.

Свети Йоан в края на своето Евангелие пише: И много други чудеса извърши Иисус пред Своите ученици, които не са записани в тази книга. А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божи, и като вярвате, да имате живот вечен.

Никога в Индия не са били чувани такива думи. Защото никога в Индия не е говорил въплътеният Бог, а само хора. Хора, които са събирали знания като шарен пясък и са се хвалели със знанията си, ала не са имали ключ от оловното небе, което притиска Индия. Небето над Индия е заключено и до днес. Само Онзи, Който слезна от небето, може да го отключи. Днес Индия се лута в лабиринт без врати и прозорци.

Ех, Теодуле, де да знаеше Индия какво е потребно за нейното спасение! Не камари от знания, колкото и големи, дълбоки и блестящи да са те, а само една проста детинска вяра в Сина Божи, Водач и Месия, Който дойде от небето и знае пътя към него. Едно зрънце вяра в Христа струва повече от цялото огромно бреме знания за всичко и всички, но само не и за главното. И наистина, с всичките знания на всичките индийски риши и гуру човек се усеща като кон на вършитба, който е вързан за стълб, търчи в кръг и не може сам да се отвърже и да си иде вкъщи. Трябва да дойде Домакинът, за да го отвърже. И Домакинът наистина е дошъл, но Индия не знае това; всезнаещата Индия знае всичко, но само не и най-главното. Знанието ѝ за всички неща е поразително. Философията ѝ стои над всички езически и европейски философии; самоизмъчването ѝ, аскетизмът на безбройните ѝ синове предизвиква сълзи и у ангелите небесни, а камо ли у хората. Но всичко е напразно. Знанието не спасява; спасява вярата. А има само една вяра в света, в историята на човечеството. Това е християнската вяра. Всичко друго, което се нарича с лъжливото име вяра, не е вяра, а знание, полузнание или гадаене. Безброй знания са придобили хората, но вярата, едничката истинска вяра е донесена от Бога. Знанията се променят, вярата остава. И европейските, и индийските знания могат да се променят всеки час, но Христос и Неговата наука ще надживеят времето и цялата вселена. Една е вярата – Христовата вяра. Един е Спасителят – Христос. Една е целта – Царството небесно. Един е Възкресителят – възкръсналият Христос. Един е Съдията на света – пак Той, винаги единият и същият.

Теодуле, не духай и не се мъчи повече. Твоите дръвца съвсем плесенясаха. Трупането на тройки не помогна на огъня да се разгори. Трупането на знания, според възможностите на човека и от човека, никога не е дало ни топлина, ни светлина на човешкия род.

Ставай, Теодуле! Измръзнахме и двамата. Не напразно нашият народ е нарекъл Индия „Проклета земя“. Да се надигнем от тази прастара индийска прах и да бягаме от нея. Ще се върнем пак при нея, когато Тома, апостолът и първият просветител на Индия, измоли това от Господ Иисус Христос. И когато Домакинът, Богът на любовта, Който не е забравил Индия, нареди и заповяда.

Стъклените очи на Индия

В името на Отца и Сина и Светаго Духа, Троица единосъщна и неразделна, в името на единния Бог, заповядвам ти, Теодуле: стани!

Виждам, че си запленен; виждам, че си омагьосан. Прастарата мъдрост индийска те е запленила, индийската прах те е омагьосала. Погледът на кобрата омагьосва мишките; треперейки, те влизат сами в устата ѝ. Блещукащият поглед на лисицата вцепенява кокошките. Така и теб – стъклените очи на Индия. Ала бъди човек, а не мишка или кокошка. Ставай и бягай оттук. Индийската философия и индийската поезия, тези две могъщи сили, са завладели много души, дори и кръстени. Ала нито една истински православна душа, а само еретическите, повърхностните и разколебаните; само онези тресчици, които всеки полъх на вятъра повдига и носи.

Казваш, че тройките на индийската мисъл те поразяват. Казваш, че индийските триади те очароват. И че с помощта на тези тройки и триади по-лесно мислиш. Европа не е имала такъв логически ориентир в обяснението на нещата, казваш. В Индия всичко се гледа през троичността, ала не през светата троичност на единството, а през лъжливата троичност на раздора. Всяка тройка се дроби на по-малки тройки, всяка триада се разклонява на други триади. Без начало и без край. Защото в Индия нищо няма начало и край. Ех, никъде и в нищо начало и край! В  това е проклятието на индийската мисъл, проклятието на Индия. Никакво знание за сътворението на света и никаква есхатология. Целият процес на битието се разиграва не под слънчевата светлина, а под призрачните лъчи на месечината. Океанът на живота бушува без начало и без край. Ето защо в Индия само една наука е била презряна и захвърлена: историята. Защото историческата наука е невъзможна там, където се отрича началото и краят във времето и пространството. Там тя е невъзможна и безполезна. Пак затова историческата наука никъде не е била толкова ценена и тъй грижливо култивирана, както при християнските народи, придържащи се към Библията, в която всичко си има начало и завършек. Запомни това, Теодуле, помисли над това и го кажи на другите.

И бъде предпазлив с индийските тройки и триади. Всичко това блести, но не с блясъка на скъпоценния метал, а с боите на цветното стъкло. Прилича на злато, но не е злато; зеленее като смарагд, но не е смарагд; синее като сапфир, но не е сапфир; червенее като рубин, но не е рубин; блести като елмаз, но не е елмаз. Измамният блясък на евтиното цветно стъкло е измамил и еретическата философия на Запада, която мами мнозина и днес, ето вече цяло едно столетие.

А ти се свести, Теодуле, слуго Божи. Отвърни поглед от кобринските очи и го насочи към Христа Човеколюбеца. Виж, и Той ни говори за триада, ала не за измамна, а за истинска.

Отец, Син и Дух Свети – това е светата триада. Светата Троица, която ни е разкрил Господ Иисус. И Тримата са в най-близко роднинство, и Тримата са несляти и неразделни. Триипостасност, но и Единство. Вечна хармония, вечна песен и вечна музика в опияняващо съгласие. Най-близко, най-утешително роднинство. Кое роднинство може да бъде по-близко и по-утешително от това на Отца, Сина и Светия Дух, – същия Дух, с Когото дишат и Отецът, и Синът? Тук няма три отделни лични имена, каквито са Вишну, Брама и Шива, а само роднински имена: Отец, Син и Дух Свети. Посочено е само роднинството, а не името. А в индийската триада се подчертава името, а не роднинството. Никъде в свещените книги на Веданта не се споменава за някакво роднинство между Вишну, Брама и Шива. Не се казва, че  Вишну е родил Брама, нито че Шива е сродник на единия или на другия. Това са трима съдружници, а не сродници, и при това несговорни съдружници. Защото това, което твърди Вишну, Брама подлага на съмнение, а Шива отрича. И което Вишну гради, Брама не одобрява, а Шива руши.

Такава е и египетската триада. Изида, Осирис и Хор представляват египетската триада – несвета и конфликтна, разбира се. Осирис е убил Хор, затова Изида иска да отмъсти на Осирис.

Такава е и гръкоримската триада: Зевс, Нептун и Плутон – върховният бог, богът на морето и богът на подземния свят. И тримата скарани, изпълнени с интриги и недоверие както един към друг, така и към безбройните други божества – разблудна цигания олимпийска.

Съвсем друго нещо е християнската Света Троица. Личните имена тук не са известни или пък са скрити от нас. Разкрити на човечеството са само роднинските имена: Отец, Който ражда Сина, и Дух, Който излиза от Отца. Отец, Син и Дух Свети. Ни помен от теза, антитеза и синтеза. Ни помен от конфликти и разминаване. Ни помен от някакво небратско съдружие. Нещо нечувано и незапомнено – или поне забравено – в историята на човешкия род. Такова е откровението Христово за Светата Троица. И никога Църквата Христова не споменава Светата Троица, без да подчертае нейното единство и единосъщие. Света Троица – един Бог, а не трима богове. Напротив, индийската, както и египетската, триада се състои от трима богове с три отделни лични имена, без роднинска връзка и без единен дух. Трима различни богове, три различни имена, три различни духа. Така е в Индия, така е в Египет, така е в Гърция и Рим. Така е в целия езически свят, където се споменава някаква божествена триада.

А сега, Теодуле, ето ти ориентир, за да различаваш Светата Троица на единството от несветите триади на раздора, истината от измамата, светлината от мрака, живота от мъртвешката плесен. Рече Господ Иисус, Син на Предвечния Отец:

Никой не познава Отца освен Сина, нито Сина познава някой освен Отец.

Аз съм Син Божи.

Аз и Отец едно сме.

Отец е в Мен и Аз съм в Отца.

Който мрази Мене, мрази и Моя Отец.

Всичко, що има Отец, Мое е.

Излязох от Отца и дойдох в света, и пак оставям света и отивам при Отца.

А Утешителят, Дух Светий, Когото ще изпрати Отец в Мое име, и Който отОтца изхожда, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което ви говорих.

Каквото поискате от Отца в Мое име, ще ви се даде, за да се прослави Отец в Сина.

И ще измоля от Отца, и ще ви даде друг Утешител, да бъде с вас вовеки: Духа на Истината.

Делата, които върша в името на Моя Отец, те свидетелстват за Мене.

Както Ме познава Отец, и Аз познавам Отца.

Моят Отец е Онзи, Който Ме слави.

Не дойдох Сам от Себе Си, а Той (Отец) Ме прати.

Не Ме остави Отец сам, защото Аз винаги върша това, което Му е угодно.

Духът е онзи, който што оживотворява, тялото не помага нищо.

Никой не може да дайде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил.

Слязох от небето не да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

Аз дойдох в името на Моя Отец.

Отче праведни… нека любовта, с която Ме обичаш, да бъде в тях, и Аз в тях.

Защото си имал любов към Мен преди създание мира.

Подир славното Си възкресение Господ се яви на учениците Си и им рече: Мир вам. Както Отец Ме изпрати, и Аз ви пращам. И като каза това, духна и им рече: приемите Духа Светаго.

Идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа.

След възкресението Иисус рече на учениците Си: Ще приемете сила когато Дух Светий слезне върху вас, и ще Ми бъдете свидетели чак до край земя.

И когато се навършиха петдесет дни… изпълниха се всички с Духа Светаго и започнаха да говорят на различни езици, както Духът им даваше, тъй говореха.

Евангелист Йоан пише: Който се отрича от Сина, няма и Отца.

Трима са, които свидетелстват на небето: Отец, Слово и Дух Свети. И трима са, които свидетелстват на земята: Дух, вода и кръв; и тия тримата са едно.

И още много подобни неща има в Евангелието и в писанията на светите апостоли  Христови.

А всичко, което е писано и което е предадено на светата Църква Божия за спасение на хората, свидетелства единодушно, че Светата Троица е един и единствен Бог. Без противоречия в Себе Си. Защото каквото мисли Отец, мисли и Синът, мисли и Духът. И каквото иска Отец, иска и Синът, иска и Духът. И каквото върши Отец, върши и Синът, върши и Духът. И каквото обича Отец, обича и Синът, обича и Духът. Бог е любов. Отец обича Сина, обича и Светия Дух. Синът обича Отца, обича и Светия Дух. Духът обича Отца, обича и Сина. Един Бог, една любов, една мисъл, една воля, едно действие. От вечност към вечност. Колко неизмеримо различно е това от езическите триади, с имена на трима богове, ала без истинска сродност и близост между тях!

В историята на света само християнският Бог е безимен. Единственото Му име е името Отец. Друго Негово име Новият Завет не споменава. Колко дивно е това! И за какво ни е друго име?

Той иска да бъдем Негови деца. А децата – милиони деца по света – не познават друго име на своя родител освен отче или татко. В Стария Завет все още се споменава някакво име Божие – Яхве, Йехова, Адонай. Ала в Новия Завет, в Завета на любовта, Бог не се именува по друг начин освен като Отец. Вечен Отец, вечен Син и вечен Дух Свети. Един живот и извор на живота. Ако Синът се именува с името Иисус Христос, то това трябва да се разбира като име на въплътения Син, Който е слязъл като главен герой на сцената на световната драма и застанал посред реката на историята, сред многото човешки имена, като Месия и Спасител. Ала във вечността Отец е само Отец, и Синът – само Син в недрата на Отца, и Светият Дух – Дух на връзката на любовта между Отца и Сина.

В индийските Веди се намира следното страшно учение: „Истината и лъжата са относителни; и двете са необходими като съставни дялове на илюзията“ (Прана Веда, II, 24). Наистина страшно! Значи демонът е равносилен на Бога, Шива Разрушителят – равноправен с Вишну Съзидателя! Във върховната индийска триада  лъжата седи заедно с истината и злото царува заедно с доброто. Но и едното, и другото, казват, е илюзия. Значи и върховните богове на Индия са илюзия!

Стани, Теодуле, и се прекръсти. Спомени Отца и Сина и Светаго Духа, Троица единосъщна, неразделна и животворна, Бога на истината и светлината, до Когото ни най-малка лъжа не може да се приближи и в Когото няма ни едно тъмно петно.

Знай, че на Индия могат да помогнат не хора, очаровани от Индия, а само отърсили се от очарованието ѝ. Ако си приятел на индийското човечество, първо се отърси от очарованието му, па тогава му помогни.

О, Индийо, кога ще разбереш това и ще го приемеш? Кога ще се вдигнеш в името Христово и със силата Христова срещу разрушителите Шива и Мара и всичките им демонски войски? Докога ще принасяш жертви на оня, който е враг човешки от самото начало и у когото няма истина, защото е лъжа и баща на лъжата? Ти не си искала досега да приемеш Христа от богатите и силни европейски народи. Страхувала си се, че зад проповедта за Христа стоят себични планове и политически интереси. Със сигурност си имала право. Ала както много народи, а сред тях и мъдрите гърци, и богатите римляни, са приели Христа от бедни рибари, няма ли и ти да приемеш, тъжна Индийо, Христа Спасителя от един малък и беден народ, който не иска нищо от теб, а само спасението ти?

Мълчанието на Иисус

Силата е в гласа, Теодуле. Ала силата е и в мълчанието.

Не е еднаква силата нито на гласа, нито на мълчанието. Зависи кой говори и за какво говори; и кой мълчи и защо мълчи. Гласът на злодея и гласът на Божия светец нямат еднаква сила. И мълчанието на разбойника, който крои зло, не е равно на мълчанието на добротвореца, който замисля добро.

Когато Бог Отец отговори на Иисус: Прославих Те и пак ще Те прославя, изплашеният народ извика: Тресна гръм! А когато на Хорив Бог говорѝ на пророк Илия, Той му говорѝ с тих и нежен глас.

Какъв ли е бил гласът на Иисус? Понякога тих, понякога силен, понякога страшен и винаги пронизващ до мозъка на костите. От такъв глас изсъхват безплодните смоковници и порастват цветя сред бурени и тръни. Глас на Сина Божи и глас на Отца.

Мълчанието на Иисус е най-дългата глава в живота Му на земята. Тридесет пълни години изпълни Той с мълчание.

Той искаше да изпълни всяка законова правда, както и рече на Йоан Кръстител: Остави сега; защото нам подобава да изпълним ВСЯКА правда. На Изток е било закон никой да не става учител на народа преди да навърши тридесет години. Също и тази „правда“ искаше да изпълни Иисус, и затова мълча до тридесетата Си година.

Ето поука за бъбривия Запад, насъщна като хляб. Защото на Запад няма такива ограничения, та и деца с ненавършени 20 години стават учители, съдии и магистрати. А когато ненаучените и неопитните започнат да учат народа, едва ли можем да очакваме добро. На Изток хората се развиват по-бързо, отколкото на Запад, и по-скоро достигат зрялост, телесна и духовна. Известно е, че в Арабия и Индия бракове се сключват и на 12-годишна възраст. И вместо тази източна норма да се задържи и на Запад – никой да не може да учи народа преди тридесетата си година – тя е съвсем изоставена. И така на Запад се сбъднаха библейските думи: И деца ще ви бъдат съдии.

Само веднъж в течение на тези 30 години Господ Иисус прекъсна мълчанието Си. Когато беше на 12 години, на празника Пасха в Йерусалим, Той се оказа в храма между учителите и старците, слушайки ги и поставяйки им въпроси. И всички, които Го слушаха, се чудеха на Неговия разум и отговори. Три дни Го търсеха майка Му и Йосиф, докато най-сетне не Го намериха в храма. Защо сте Ме търсили? – каза им Той. Нима не знаете, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Моя Отец? А те не разбраха тези думи. И тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше, и преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците.

Защо Иисус прекъсна мълчанието Си на 12 години, Теодуле? И защо беше тази бляскава сцена в храма, пред учителите на закона и еврейските старци, след като гя няма никаква видима връзка с по-сетнешната Му учителска мисия? И защо евангелист Лука записа това?

Тъй пожела Бог Отец, Който се грижеше за Своя Син и гледаше далеч в бъдещето. Небесният Отец предвиди, че вечните гонители и клеветници на Неговия Син ще разпространят лъжи за Иисус, че бил прекарал младостта Си в Индия и че там се е научил на мъдрост и чудотворство от йогите и факирите. Не си ли видял, Теодуле, сред огромната клеветническа литература против Иисус книги, озаглавени „Иисус в Индия“, или „Иисус между индийските йоги“, или „Иисус в Тибет“ и тъй нататък? Целта на неверниците и клеветниците от Юдино тесто е съвсем ясна: да докажат, че Иисус Христос нито е казал, нито е сторил нещо ново, което да не е било казано и извършено преди Него в Индия. Поради това Той не е Месия, нито Спасител на света, нито въплътен Бог, а ученик на Индия и един от безбройните индийски философи и йоги.

За да се обезсилят предварително тези лъжи и християните да не се стряскат от такива измишльотини и клевети, по Божи Промисъл се яви дванайсетгодишният Иисус в йерусалимския храм пред еврейските учители и старци, учудвайки ги със Своята мъдрост. И пак по Промисъл Божи тази сцена бе записана от свети Лука в неговото Евангелие. Ще рече, че Иисус през дванадесетата Си година е бил в Назарет, в Своето семейство и къща, и че още тогава е бил мъдър и премъдър, и не се е нуждаел от никаква Индия да Го учи на мъдрост. Дали не е бил в Индия преди това? Немислимо е. Какво би вършило дете под 12 години в Индия, където в манастирите не са приемали деца? Също и това е ясно от описанието на Лука, че Иисус и преди дванадесетата Си година е отивал в Йерусалим всяка година на празника Пасха с родителите Си.

А че Иисус и по-късно, между дванадесетата и тридесетата Си година, не е пътувал по чужди земи, се вижда пак от евангелските думи. Вижда се, първо, че Мария и Йосиф много са се грижели за Него и не са могли да понесат лесно раздялата с Него дори за два или три дни. И Му рече майка Му: Чедо, защо ни направи тъй? Тоест: защо се отдели от нас за няколко дни? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим.

Мила и нежна Майка!

Как едни толкова нежни родители биха позволили Иисус да се раздели с тях и да отиде в далечна земя? И друго: боговдъхновеният евангелист пише, че след появата на Иисус в Йерусалим Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше, и преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците.

Това значи, че е останал в Назарет до тридесетата Си година, послушен на майка Си и стареца Йосиф, трудейки се като занаятчия-дърводелец и – мълчейки.

Наистина, Той нямаше на какво да се учи в Индия, нито пък в Египет или Гърция, нито в която и да е друга страна, та дори и в Палестина, земното Си отечество. Учеше се в Страната на мълчанието, в Своята душа, в която винаги вееше Божият Дух. Същият онзи Дух, с Чиято помощ Той бе заченат телесно в тялото на светата Си Майка, не оставяше нито за миг душата Му. Тъй израстваше Той в премъдрост от Светия Дух и нямаше нужда никой да Го учи. Научен от Духа, Той знаеше какво е в душата на всеки човек, и наистина не се нуждаеше някой от хората да Го учи.

И какво би могъл да научи Той в Индия? Виж, мнозина от нас знаят днес онова, което знае Индия, и усещат с тъга, че това е недостатъчно.

Индийците казват: въплъщението на Бога и явяването Му като човек не ни е непознато. Бог Кришна много пъти се е въплъщавал, ходел между хората и учел хората. Е, и на какво ги е научил? И от какво ги е спасил, щом и до ден днешен Индия, страната на Кришна, плаче от мъка и отчаяние, въздишайки в този живот и копнеейки за Нирвана, сиреч за неживот и небитие? Що за бог е това, който толкова често се е въплъщавал и ходел по земята, щом не е могъл да промени към по-добро съдбата на човечеството?

Е, казват, и бог Шива много пъти се е въплъщавал, и живял между хората и учел хората! И на какво ги е научил? На нищо освен на отчаяното убеждение, че този свят, безкраен в пространството и времето, е и остава лабиринт без врати и прозорци. И че всички богове са също толкова безпомощни и отчаяни същества, както и хората. Това потвърди и Гаутама Буда, когато рече, че е дошъл да спаси хората, боговете и демоните (начело с архидемона Мара) от Самсарата на битието и живота.

Ех, Теодуле, нашата майка Индия няма на какво да ни научи. Тя трябва сама да се учи, отхвърляйки всички басни за богове, които не могат да спасят нито себе си, нито хората. Всичките ѝ богове са демони, които държат хората в мрежата на своите измами и в оковите на немилостивата си власт.

Нашата майка Индия трябва да приеме онзи Бог, Който е толкова могъщ и всемогъщ, че Му стига само да се яви веднъж в човешко тяло като човек между хората, за да извърши човешкото спасение. Защото не е истински Бог онзи, който като някой човек-управител на област трябва да посети един град, за да поправи моста в този град, и все пак мостът да си остане непоправен. А истинският Бог е Бог, един и единствен, всемогъщ, всемъдър, всеправеден, всемилостив, вечен, непобедим, страшен, пречист, човеколюбив.

Въплъщението на такъв Бог в света е дата, която не се повтаря в историята на човечеството, нито дори в историята на вселената.

Този Бог, Комуто всичко е възможно, каквото и да намисли и каквото и да рече, се яви в света преди близо 2000 години като Син на Всевишния Бог и като Бог от Бога, и се въплъти от Светия Дух и Дева Мария, и се роди във Витлеемската пещера. Тридесет години прекара в мълчание, в непрекъснато вътрешно общение със Своя Отец и Светия Дух, докато в определеното време не се яви, за да върши мисията Си в света.

Това е единственият и истинският Месия и Спасител на света. Друг не е идвал, нито може да се очаква.

Откъс от книгата ”Теодул”. Заглавието е дадено от преводача.

Превод: Андрей Романов

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...