Съединение и Единение – с Бог или без Бог
В днешния светъл, пресветъл ден на Съединението – на решителен и твърд, индивидуален и общностен, народен избор, достоен избор, виждаме ли съединение? Има ли го? В нас и извън нас? Около нас? Искаме ли го, търсим ли го?Възможно ли е съединението; възможно ли е единението? В днешния ден? В днешното време? И изобщо?
Днешният човек е болен, и то тежко. Болна е душата му. И преживяването на тази остра и тежка, тотална криза и безпътица понякога е главният симптом. Днешният човек не знае или изобщо какво да прави със себе си, или не знае какво точно прави и какво точно става с него. И защо живее. Той не е в себе си, защото не е себе си, защото не знае всъщност кой е и защо е. И това не е просто криза на идентичността – нито модерна, нито постмодерна, нито каквато и да е друга. Това е нейната липса. Понякога пълна, тотална.
Какъв път да поема и какъв е смисълът? Смисълът от всичко?
Днешният човек е забравил или изтрил Бог от дневния си ред, дори от речника си. И спешно, наложително ще трябва да си припомни. Ако иска да оцелее. И след това да бъде щастлив и блажен, защото това не е толкова трудно, колкото си мислим.
Ако Те познавахме, всичко щеше да е различно…
„Господ е пастир мой, от нищо не ще се нуждая“ – псалом 22. Бог е мой Помощник Единствен, Господ е крепост на моя живот.Господ ме създаде, негов съм Аз.
Ти направи духа ми да израсте от нищото и да те слави вечно. Нима мога да избера друго, каквото и да е, нима мога да избера Друг, който и да е? Нима можем да изберем Друг? „Слава Тебе, показавшему нам свет!“
Нека да направим едно единствено нещо – да чуем Божията воля. И да я изпълним, разбира се. Какво друго можем да искаме? Но и какво друго ни остава? А каква е Божията воля? Какво е истината, питал е Пилат…
Ако Те познавахме, всичко щеше да е различно. Ако Те познаваме, всичко ще бъде различно.
Бог е добротата. Бог е светлината. Бог живее в своите заповеди, в своите заръки и послания и най-вече във всяко Свое слово.
Смирил си се, Господи, но си се и преобразил за нас – за да ни покажеш пример. Смирил си се, Господи и си се преобразил, за да има живот за нас. За да победим и намерим себе си, каквито сме. Каквито си ни създал. И каквито, в крайна сметка искаме да бъдем. И за да намерим истинския живот.
Навсякъде, и вътре, дълбоко, дълбоко в душите ни е пълно с Твоя покой, хармония безкрайна доброта и безкрайна щедрост, Господи наш. Помогни ни да ги усещаме и живеем в тях!
Без Тебе не можем да вършим нищо, Боже наш. В Твоята светлина само видяхме светлина и Светлината истинна.
Което е начало, което е светлина, което е истина да стане път за нас! За това да мислим! Господи, Ти си светлината на нашия свят и живот. Ти си Самият Живот и Самият Извор. А“Твоята милост е по-голяма от живота“ – нима не четем редовно това слово от св. пророк и цар Давид? Нима не го виждаме и усещаме ежедневно?
От мен, о, Господи. нека не остава нищо – всичко да е за Теб, СВЕТИЙ! Утвърди ни в Твоето слово, помогни ни да ти принесем плод. Няма да успеем в нищо, ако не „положим душата си“ за Теб и другите.
Нека да приемем милост и да дарим милост – за да е живот. С теб и само с Теб имаме всичко. О, Господи прости, о, Господи помогни! „Утвърди стъпките ми по твоето слово“, защото на Теб се уповавам.Твоето слово ме оживи, „подири своя раб“, подири своите раби!
Господи, Ти си само Нашата надежда и на Теб се уповавам, Ти Единствен няма никога да ни излъжеш. Господи, помогни ни да оставим всичко заради Теб и да те подслоним! Нека да изберем Истината веднъж завинаги, да вкусим и да видим колко е сладка Тя. Да вкусим и видим, както ни завещава св. пророк и цар Давид, колко благ е Бог.
Защото къде е Бог? Бог е там, където му служим. Където служим на другите. Където се раздаваме, за да облекчим другите. И не мислим за себе си или поне не за собствената си полза и собственото ни благо.
А всичко би трябвало да е толкова просто. Защото всичко си ни дал като дар, начело със самия живот. И то като осветен дар. Просто трябва да го приемем с благодарност и с благодарност да го върнем осветен в света, за света – в Твое име. За да е живот и обич. С усещането и съзнанието за Божието достойнство – и в нас, и за това, че имаме всичко, за да сме блажени и щастливи. Че имаме Бог, който е в нас, до нас, пред нас – от какво ще се уплашим тогава? Господ ще ни води, от какво ще се убоим? Кой ще е против нас, ако Той, ако Ти си с нас?
„Глас на радост и спасение в жилищата на праведните“ – това е Божият глад и Неговата утеха.
С благодарност пристъпям към Теб, защото ме изпълваш, ни изпълваш – и аз дишам. Даряваш ни живот и аз трептя, като тревичка, като трепетлика. Излял си в нас живителния си сок и ние преливаме от Теб, от обич и благодарност. Как пееш Ти, мой Повелителю? Изпълнил си и нашата душа с вечната си песен. Колко славно и светло е Твоето Свято име!
Моля Те, Господи, другите да познаят, че Ти си нашият Бог, Ти си Бог на всички хора и на Теб се уповаваме!
Защото какво бихме правили без Теб – къде бихме отишли без Теб? Кое бихме били без Теб? Какъв път бихме имали без Теб? Та Ти си законът и светлината на живота, ти всяка една малка и голяма частица от живота.
„Мир ви давам. Моят мир Ви давам.“ – Това каза Ти и го каза веднъж завинаги. Веднъж завинаги ни го дари. Но не веднъж завинаги сме абонирани за него. Напротив трябва да го преживяваме, избираме и отстояваме ежедневно, всеки миг.
Да оставим Бог да се намеси в живота ни. За да растем в Него. Да се изкачим на небето с Него, още докато сме тук на земята. Разбира се, да го направим вътрешно, да гледаме отгоре, на земното от високото. Да бъдем повече наблюдатели на собствения си живот и изобщо на живота. Което не значи да бъдем пасивни, напротив. Но да оставим нещата да се развиват, както Бог допуска и както е Божията воля.
Господи, помогни ни да бъдем заедно и да се единим с Теб! Помогни ни да бъдем достойни.
Ще има ли съединение във време на разединение? За да има единение. Как да има обаче без Бог? Бог е цялото, Бог е всичкото.
Слушам анкета – „Трябва ли ни съединение? – Трябва ни, ама няма кой!“
Кой трябва да го направи? Наготово ли? Някой да ни го донесе на тепсия?
Единението вече е показано, то е сътворено и дарено. От кого? От Бог. От Единствения, който може да го осъществи и да го даде. Съединение и Единение чрез Бог и с Бог, за да е и където и да е другаде. Защото Той вече го е принесъл като дар за нас, „заслужилите“. И какво тогава ни остава? Какво се иска от нас? Да го поемем с обич, преклонение и благодарност и да заслужим наистина.
Следвайте ни
