Сърдечно за отец Павел

40 дни от смъртта на архимандрит проф. д-р Павел Стефанов

Никога не съм чел толкова искрени съболезнования, каквито прочетох за смъртта на отец Павел. Той беше толкова прям и рязък в общуването си, сигурно много хора е наскърбил с чепатия си характер, а съболезнованията за неговата загуба бяха толкова искрени и сърдечни.

Това е заради неговата искреност и нелицемерие. В днешното лицемерно време, той беше емблемата на нелицемерието и прямотата. Прямотата освен искреност е и безстрашие. Той беше прям, защото не се страхуваше. Беше преодолял много изпитания и беше победил страха. Беше победил страха, защото беше преодолял изпитанията с вяра.

В него вярата беше дълбока и истинска. Не външна и показна, каквато я вижаме днес навред около нас. Не само с поведението си, а и с външния си вид беше постигнал прямотата на юродивите богоугодници. Монашеското му облекло беше тениска и яке, протрити от многогодишно носене. Имаше и расо.обличаше го за официални случаи, макар, че и то нямаше никак официален вид. И то беше протрито и не си знаеше годините. Душата му беше облечена в монашеска дреха. Съшата монашеска дреха, опазена неопетнена и неосквернена от деня на пострижението му в схима.

Дон Кихот – никът му в много сайтове в интернет, го характеризира много точно. Бореше се неустрашимо с фалша, лицемерието и невежеството. Гневеше се с вътрешна ярост на заобикалящите ни фалш и фарисейско лицемерие. Бичуваше невежеството и безграмотността със сарказъм и любов. Срещал съм негови коментари във всевъзможни и неподозирани сайтове из интернет. Навсякъде беше рязък, прям и безхитростен.

Тази пролет, когато стана първият монах професор в новата история на нашата църква, му написах поздравление и благопожелание: „Достоен! Дай Боже да е първият епископ професор! Да изследва и донатизма във връзка с все по-нарастващото му проявление в нашата църква”. Той, както винаги, светкавично ми отговори: „Нямам намерение да ставам епископ. Чак толкова не съм паднал. В БПЦ се нарушават каноните и епископите са слуги на митрополитите, вместо да имат собствени епархии”.

Отец Павел беше с енциклопедични знания и култура. Личният му блог също беше енциклопедия. Всъщност не „беше”, а е, защото той остава и след него, до там докъдето внезапно спира, когато внезапно спря неговото сърце. Енциклопедични са огромната му библиотека, хилядите му файлове на електронни носители. Енциклопедични са книгите му, статиите му. Това бе толкова характерно за него, сякаш нямаше област от човешкото знание, която да не го интересува и с която да не е запознат в дълбочина.

И това бе толкова по-удивително на фона на дефицита на знание и грамотност сред мнозинството от днешните християни. Затова не е случайно, че отец Павел е първият у нас от много години монах професор. Най-вероятно, уви, ще остане и последният.

И този уникален човек умря в самота, сякаш забравен и ненужен. Трудно е да си отговорим защо такава нелепа смърт го постигна. Толкова много хора го обичаха, с толкова хора много хора общуваше, а намериха тялото му чак на четвъртия ден. На погребението на отец Радован Бигович в Белград присъства сръбският патриарх, стотици епископи и свещеници, хиляден народ, а на опелото на отец Павел бяхме петнадесетина човека. Така е сигурно, защото отец Павел беше в този свят, но не беше от този свят. Беше обичан, но не беше любимец.

Винаги, когато си идваше в Русе, служеше в нашия храм. Така го обикнаха и много хора от нашата общност. След Литургиите му задаваха много въпроси и се радваха на неговите неподражаеми отговори. Служили сме заедно и в други храмове, той нямаше енория и служеше където го поканят. Усещаше се, че му липсва църковна общност. Всъщност неговата общност беше с безпределно широки граници. Обичаше студентите си и се грижеше за тях като за родни деца. Възпитаваше ги в любов към истината и истинското знание. Каквато ненавист изпитваше към невежеството, такъв пиетет изпитваше към знанието.

През февруари 2009 г. ме покани да представя в Русенската регионална библиотека неговата книга „Ялдаваот. История и учение на гностическата религия”. Представянето премина при голям интерес, имаше много въпроси и на всички той отговаряше обстойно. Накрая ми подари книга и ми я надписа: „На моя скъп събрат отец Стефан – с пожелание да увенчае живота си със спасение във вечността”.

По твоите молитви, скъпи събрате и приятелю. И аз се моля същото за теб.