„Той трябва да расте, пък аз да се смалявам“
Той трябва да расте, пък аз да се смалявам (Йоан 3:30)
Кой би казал нещо подобно? Кой от всички хора на тази земя би казал за себе си, че иска да се смалява, че заслужава унижение, докато неговият ближен трябва да расте и да преуспява?
Естествената логика ни сочи тъкмо обратното: рационалният човек иска да расте и да просперира за сметка на другите. Другите? Те са, за да му се възхищават, да го аплодират, да му служат! Колкото се може повече, без мярка, без насищане. Потокът от комплименти не трябва да секва; уверенията в собственото съвършенство и изключителност никога не са достатъчни. Самоидолизацията е копнежът на егото, добре познатото ни състояние на човешката душа. А другите хора… те са някъде там, в низините, откъдето трудно могат да забележат необикновените качества на Аз-а и да ги оценят подобаващо.
И ето че свети Йоан Кръстител прави нещо невъобразимо и неестествено за рационалната човешка природа. Той казва нещо скандално за всяка нормална човешка психика – че иска да се смалява, а Някой Друг да расте. Затова и този стих от Евангелието на Йоан е толкова неземен. Толкова, че нашият човешки ум не може да го обозре и осмисли. Думите на Кръстителя блестят с неизразима светлина, красотата им се разкрива пред нас като скъпоценен камък; те се явяват в директно противоречие с логиката на всяка индивидуалност, която поставя в центъра отстояването на собствените си права и легитимира монопола на правосъдието; тези думи на св. Йоан ни удивляват като ябълка, която напук на закона на гравитацията, вместо да падне от дървото на земята, се издига към небето.
Евангелията на Матей (гл. 11, 2:5) и Лука (гл. 7, 19:22) ни разкриват, че докато е в тъмницата, св. Йоан изпраща свои ученици, за да зададат на Иисус въпроса: „Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?“. Въпрос, който може да предизвика в нас недоумение, защото знаем, че свети Йоан пръв изповядва и свидетелства вярата в Иисус като за Божи Син, за Божия Агнец, Който е дошъл да изкупи греховете на човечеството. Тогава как можем да си обясним подобно противоречие? Въпросът, с който Йоан изпраща своите ученици, не е израз на негово вътрешно колебание, а е предназначен да даде уверение, за да прогони сенките на съмнение от умовете на пратениците.
А Иисус, вместо Сам да се провъзгласи пред тях за Месията, им предлага възможността сами да направят своите заключения, като им известява онова, което реално се е случило: слепи проглеждат и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува… Кой би могъл да направи всичко това, освен Eдин, Месията!…
* * *
И сега идва ред да се запитаме с какво най-силно свети Йоан Кръстител, на чиито качества се удивляваме и възхищаваме, може да бъде наш пример – тук и сега.
Със съвършеното си смирение. С тоталната си любов към другия, разкрита в безпределната любов към Христос. Със силата си да разбие на парчета самолюбието си и да преобрази тази мощ в любов към ближните. Свети Йоан иска да остане в сянка, готов е, ако трябва, да се изтрие, да бъде невидим. Той е онзи приятел на Младоженеца (вж. Йоан 3:29), който се радва на радостта на своя Приятел и това му е достатъчно; който Го слуша с любов и послушание; който не би искал нищо друго, освен да служи на Приятеля си. Ето какво е свети Йоан за нас – един пример за „Аз“, който излиза от себе си и със смирение и безгранична преданост е способен да възлюби ближния дори повече от себе си.
Примерът на Кръстителя може да ни изведе от заблудата на глупавата ни гордост, от нелепия ни егоизъм, който се забавлява с нас, карайки ни да вярваме, че сме центърът на вселената, да се доверяваме само и единствено на себе си и да се затваряме в черупката на нашето властническо его.
Свети Йоан може да е нашият пример за служение и любов към Младоженеца, тоест към Христос. Но, ще попитате вие, как да Му служим и да Го възлюбим по примера на Предтечата днес, когато Той не е пред нас в плът, както тогава е стоял пред Йоан. Има един единствен възможен отговор. Не казвайте, братя, че Христос не е сред нас днес… Не казвайте, че днес не можем да Го слушаме, да Му служим и да засвидетелстваме любовта си към Него! Но как? Нима забравихме думите, който Сам Христос ни казва, разкрити в Евангелието на Матея, гл. 25? „Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.“… Христос е с нас в светата Евхаристия; Той е сред нас и в образа на всички измъчени, потиснати и страдащи несправедливо. Обичайки и служейки на тези малки Негови братя, свидетелстваме за нашата любов към Него. Богохулно е да кажем, че няма как да Му служим днес по примера на Кръстителя. Любовта, която свети Йоан ни разкрива, е съсредоточието, в което трябва да пребиваваме винаги, то означава никога да не стоим настрана.
Нашият сънародник, писателят Емил Чоран, казва, че да обичаш ближния си, е трудно да бъде разбрано – „защото кой вирус би искал да обича друг вирус?„. Само че този знаменит творец, впрочем син на свещеник, в антипатията си към християнството, прибързва и прави повърхностно заключение, уподобявайки човека на вирус. Заключение, което не е нещо повече от остроумна забележка на един мислител скептик; забележка към читателя, която притежава блясъка, но и нетрайността на фойерверк в небето.
Защото ако някой вижда човека като вирус, то в живота и жертвата на свети Йоан Кръстител ние виждаме нещо друго: невероятните възможности на човека да излезе извън собственото си его, да преодолее съзнанието за собствената си изключителност, за да се обичаме един другиго. И всичко това е вместено в трагичната, възхитително велика фраза на свети Йоан: „Той трябва да расте, пък аз да се смалявам“… С нея в сърцето и в ума, не без да благодарим на Бога, можем да напуснем това свято място… I www.crestinortodox.ro.
Откъс от словото на монах Николае Щайнхард „Примерът на живота на свети Йоан Кръстител“
Превод: Сандра Керелезова
