Тъжните усмивки на светците
О. Ясен Шинев
В практиката на всеки енорийски свещеник има много срещи, беседи и наблюдения, които го тласкат към размисли за вярата и Църквата, и така преподават нестихващото евангелие на живота. Много често в храмовете идват хора, вярващи или невярващи, духовно напреднали или по-скоро суеверни, които търсят иконата на някой светец и питат свещеника къде да я намерят. Ако тя не е изложена или просто я няма, въздишат и решават да напуснат храма. Когато духовникът ги попита защо правят така, отговарят, че точно този угодник Божий им е трябвал, защото помага за решаване на конкретен проблем в техния живот.
Това е тъжно… Те постъпват така, защото незнайно откъде и от кого в тях се е утвърдило мнението, че за всеки проблем има конкретно определен светец, и само и единствено той може да го реши със своето застъпничество пред Бога. Това е недоразумение, което се е превърнало в заблуда и дори в скрита съблазън. Уви, никак не е толкова безобидно или дори смешно, както изглежда, защото пречи на пълноценното общуване с Бога. Сигурно светците с тъжна усмивка гледат тази човешка непълнота и всячески искат заблудените да се освободят от нея.
В православната традиция светецът не е министър, който отговаря за конкретен отрасъл и правомощията му се простират само и единствено върху него. Нашите земни представи изглеждат смешни пред истинската мистична реалност. Според Съборното определение на Седмия Вселенски събор (787 г.) светците са истински служители на Христос. Приживе светите хора притежават благодатни дарове на лечителство и прозорливост, както и даровете на Светия дух – любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Мироточивостта на светите мощи не може да бъде обяснена по никакъв начин, освен със светостта. Тези угодници Божии са Го прославили в телата си с примера на целия си живот. Осветили са всичко свое – ум, душа и тяло, и са се превърнали в икони Христови. Заслужили са да застанат отдясно на Вседържителя Христос и да се застъпват пред Него за нас навсякъде и във всичко. Те обитават една по-висша реалност и са в състояние на общение с Вседържителя и помежду си, което е неизказано за никого от нас, пребиваващите в оковите на плътта. Те преливат от благодат и не познават преградите на времето и пространството. Но без конкретно обозначение и ясно определена ограниченост за това.
В светото Писание е казано: “голяма сила е усърдната молитва на праведника“ (Як. 5:16) и този цитат е всепроникващ и всеобхватен. Вярно е, че в историята на светото Православие и в традицията на всяка поместна църква има светци, които имат особено силно застъпничество в някоя конкретна област или решаване на проблем. Например св. Николай е приет като покровител на рибарите и банкерите. Св. Христофор – на пътуващите. Св. Мина е закрилник на влюбените и брака, и помага за намиране на изгубени вещи. Св. Варвара пази от внезапна смърт, а св. Стелиян е закрилник на децата. Но това в никакъв случай не означава, че не могат да се застъпват за всичко. Така, както е възприето – има светци, които са закрилници на отделни народи – св. Сава Сръбски за сърбите, св. Йоан Рилски Чудотворец за българите или св. Нина за грузинците. В този случай това е като признание и отдаване на чест за специалните им заслуги за конкретния народ или етнос. Но не ги ограничава. Напротив! Има много примери от суровата реалност на земната църква и битието на миряните, които говорят за обратното. Много светци през вековете и боговидци от съвременността – като св. Паисий Светогорец, св. Порфирий, св. Тадей… – описани са подробно много случаи за очевидната им намеса и чудеса, когато хората са се обръщали към малки или неизвестни светци по разнообразни въпроси, и те веднага са се отзовавали. Св. Нектарий Егински се е явявал реално в Гърция, а св. Серафим Саровски – в Русия. По свидетелството на енорийски свещеници или благочестиви миряни, самите светци са искали да бъде предадено тяхното послание и желание да се обръщат към тях, за да могат да се намесват и да решават важните въпроси в живота на хората.
Въпрос на пастирски дълг за всеки свещеник е да разпръсква тъмнината на заблудата и да извежда от мъглата на самоизмамата. Чрез духовната власт, с която е облечен, и даровете, вдъхнати свише, да призовава към молитвеност и живо общение с просиялите вече угодници Божии, колкото се може по-често и искрено. Това означава да се води истински благодатен живот, очистен от всякакво суеверие или заблуда, превърнали се в съблазън. Затова нека да не тънем в самоизмама, да не бъдем застинали в духовна слепота и да не предизвикваме тъжните усмивки на светците, а да се обръщаме горчиво към тях и да черпим в пълнота от тяхното реално застъпничество в нашия живот.
