Утеха моя, Преблага!

Отец Ясен Шинев

Утехо моя, Преблага, Свята и Пресвета Дево! Кой друг толкова бързо може да дойде при мен, да изчисти сълзите от лицето ми и да ми даде отмора в ужаса на дните, освен Теб?

Кой може като Теб да ме вземе в прегръдката си и да ме запази от неспирните атаки на врага?

Само Ти можеш да спуснеш покрова Си и да ме защитиш от всяко зло. Царице на тишината, вестителко на мира, знам и вярвам, че Ти си горе и долу, там, “отвъд“, и тук до мен, но най-важното – дълбоко в мен. Повелителка на ангелите, несъкрушима защита и знаме на победите ми!

Сърцето ми гори с вопъл и стон, душата ми трепти, наранена, разкъсана и осквернена от всичките ми грехове, но Ти ще я успокоиш, очистиш и просветиш. Защото си светлина в моята тъма, надежда в сивата ми безнадеждност, път в пустинята на съкрушените ми мечти. По-нежна от зефир, по-свежа от пролетен вятър, по-топла от летния зной.

Първо ще усетя уханието на Твоето невидимо посещение, после ще се опияня и ще замра в неизказаното величие на едва доловимото Твое присъствие. Ще дойдеш и ще постоиш, а аз, притихнал в твоя плен, няма да Те пусна да си тръгнеш и да ме оставиш отново сам на самия себе си.

Уморих се да се лутам в лабиринтите на моя малък ад, изтощих се да търся изход от заблуда в заблуда, и пак, и пак да потъвам в печал. Какво ли не видя разгроменото ми „Аз“, какво ли не претърпя ненакърнимото ми себелюбие. Осъзнавам вината за своя бунт срещу Теб и Твоя Син, и с разкървавени нозе идвам с последните си сили до Теб… Премазан, разбит, огорчен от проваления си опит да намеря път без Твоята майчина помощ.

Как всичко става по-леко, по-чисто и бързо, откакто за пръв път се появи и ме просвети. Лицето ми се очисти, погледът ми стана по-ведър и постепенно изправих превитата си снага. Протегнах ръка и я положих в Твоята десница, и Ти ме поведе натам, където е най-правилно и спасително за мен. Ти се превърна в моята Одигитрия, пътеводителка пред стъпките ми, и изправи криволичещите пътеки пред мен. Водиш и укрепваш, наставляваш и поддържаш – винаги, навсякъде и във всичко. Прогони облаците и заповяда на пронизващите ветрове да стихнат, и направи така, че слънцето отново да огрее лицето ми. Отвори врата след врата и ме вдъхнови да се движа напред и нагоре.

Моля те, като грешник и странник, измоли Твоя Син и наш Бог да ми даде „благодат въз благодат“, да допълни немощите ми в призванието на моето служение. Към Теб се обръщам като незаспиваща застъпница пред престола на Своя син и Наш Бог, Той да придаде твърдост на стъпките ми и увереност на постъпките ми, за да продължа хода си по тази напукана и жадна земя. Ти върна усмивката ми в тази страна на плача и долина на скръбта.

Сигурно съм помъдрял, щом не искам нищо без Теб, и вече дори не мисля и за миг да се отдалеча и да се опитам сам да продължа, защото храмът на душата ми ще бъде отново опустошен и свещите на моите надежди ще загаснат. Не искам да продължа да падам, не желая повече да страдам в плен на личната си гордост и човешка суета, която като призрачна мъгла обхваща душата ми. Искам да разкъсам паяжината на страховете си и да се отърся от налепите на своята стара природа, да въздъхна просветен и устремен от проникващата Божия благодат. Моля те, помагай, закриляй от всичко лукаво, диво, зло, прикрито и неприкрито, изречено и още неизречено, вечно неизказано, но някъде замислено от нечия болна душа.

Царице Небесна и царице моя, майко Божия и майчице моя, твърда и крехка, могъща и нежна, вечна и своевременна… Всеблагомогъща… Нямам нужда някой да ме убеждава коя си Ти, да чета химни от пастири и поети, просветени или просто докоснати от преобразяващата Твоя намеса. Не ми трябва да въздишам от мисли и красиви фрази, изречени някъде от някого. Защото знам, че всички те са истина, чиста и пречиста, мъдра и премъдра. Ти си там и нямам нужда от друго! Така говори гласът на сърцето ми! Аз просто се вслушвам в този глас, а сърцето ще тупти, ще проговори най-тихите и нежни обяснения, които избликват от извора на благодарността.

Ти обичаш милостивите, но аз не съм достатъчно милостив. Закриляш състрадателните, но аз не съм състрадателен, вярна си на тези, които се обръщат към Теб, но аз не съм Ти бил верен докрай… не съм достоен за Твоята помощ, но… вярвам и разчитам на Тебе, Пречиста, и само моля:

“Не ме поверявай на човешка защита, Пресвета Владичице, но приеми молението на твоя раб, защото скръб ме е обзела и не мога да понасям демонските стрели. Покров нямам аз, окаяният, нито къде да прибягна, бидейки всякога нападан. И утеха, освен Тебе, нямам. Владичице на света, надежда и закрила на верните, не отхвърляй молението ми, а направи полезното за мене“ (Молебен канон на Пресвета Богородица“, Стихира, гл. 6).

Човекът е слаб и подъл, а Ти си непобедима и вярна докрай! Не ме оставяй на самия себе си, на света и на сатаната, а винаги бъди до мен, с мен и в мен! Моли се в мен, живей в мен, пребъди в мен.

Надеждо моя, радост моя… Утехо моя, Преблагая!