Фашистката отрова в миналото и днес

През тези дни преди 80 години се случи нещо, което промени живота на много хора в Русия, Източна Европа и дори далеч извън тях. На 22 юни 1941 г. Хитлерова Германия нападна Съветския съюз.

Тъй започна най-жестоката месомелачка в историята. За обикновените хора от обширните пространства на тогавашния Съветски съюз – руснаци, украинци, литовци, татари, арменци, да не говорим за евреите – това беше страшна чума. Хитлеровите пълчища не щадяха никого. Народите на изток от “Райха” бяха за тях нечовеци, Untermenschen. Според плановете на Хитлер те трябваше да бъдат ликвидирани, превърнати в аушвицка пепел, прокудени в Сибир или превърнати в роби за германската “висша раса”. “Славяните са тор за немската нация” – с това мото се отправяха “свръхчовеците” на Изток.

Навярно докато свят светува, хората ще се чудят: как един луд е могъл да застане начело на цивилизована европейска нация? В миналото си германците бяха стигнали до върхови точки на човешкия дух. Те дадоха на човечеството Кант, Шилер, Гьоте. Германският народ винаги е ценял образованието и културата. Как тогава сложи на кормилото неук и болен човек? Народът на Кант и Хегел – да повярва в примитивната, нелепа и идиотска теория за “висшите” и “низшите” раси?

Този злощастен факт е предизвикателство и за антрополозите, философите и – най-вече – за богословите. Той е повече от фундаментално потвърждение за мрачната реалност на първородния грях – на онова зло, което дълбае отвътре и разяжда човешката природа. Заедно с Каин и Юда Адолф Хитлер представлява най-долното падение на човека, най-сатанинските заложби на разяденото от греха безблагодатно естество. Не с високомерие трябва да отминаваме тези зловещи маски от нищото, а с печално наведени глави. Да се молим всеки ден на Бога да запази душите ни от тъмните сили на преизподнята. Защото всеки ден вършим малки или големи злини, заставаме на горните стъпала на стълбата, която води надолу в мрака – там някъде, където е и Хитлер.

Никой да не си мисли, че е напълно имунизиран срещу най-зверските прояви на злото! Не бяха ли германците европейци и християни? Не се ли имаха за носители на благородна и изтънчена култура? И все пак техните младежи изгаряха славянските села заедно с жителите им, а техните учени и лекари експериментираха с живи човешки същества в концлагерите и превръщаха човешката плът в торове и мас за сапун.

Не познаваме собствените си заложби. Не се и съмнявам, че немалко от нас при определени “благоприятни” условия биха станали с удоволствие палачи на своите ближни – дали от съображения за унищожение на “низшите раси”, “класовия враг” или на “неверниците”, “еретиците”, няма значение, – а блажената маса от глупци и наивници би им се подчинила. Нека всеки се замисли над въпроса: а къде бих бил аз? измежду палачите или измежду жертвите? Какво бих направил аз в тази ситуация?

Днес, 80 години след онзи зловещ 22 юни, нещата не изглеждат добре. Фашизмът, расизмът, злокачественият национализъм отново надигат глава. Ако през последните десетилетия на ХХ век младежите в Европа се увличаха от левичарски идеи, то сега на мода е десничарството, и то в неговите най-болни и изродени форми. Тази отровна вълна залива клубовете и агитките на футболните фенове, просмуква се в класните стаи, стеле се невидимо край уличните тълпи, избива във вид на гротескни лозунги и графити по стените. Из цяла Европа никнат като гъби ксенофобски, националистически партии. Ксенофобията завладява все повече и България. И из нашата нещастна страна, изстрадала през петстотинте години робство идеала си за християнство и човещина, крачат ултраси, скинхеди, бръснати глави с тежки подковани обуща. (Защо са бръснати? Нима за да доближат човешката глава до голотата на черепа?) И у нас, както и в други източноевропейски страни, се вадят от мазето и се избърсват от прахта “иконите” на националистическите и/или фашизоидни дейци от миналото; тук това е генерал Луков.

Фашистката отрова ще съществува, докато има на земята хора, вярващи, че техният произход, форма на черепа, цвят на очите и кожата ги поставя над другите. Спомням си как разговарях веднъж с една жена, стана дума за негър, когото била срещнала. “Гле’ам – нек’ва гадна чернилка” – изсумтя презрително тя. – Ах, жено! Какво си мислиш, че представляваш? Какво ти пречи цветът, с който Творецът е дарил този човек? Нима Бог гледа на лице, а не на сърце? Може би сърцето на този негър е бяло като сняг, а твоето черно като на дявол, – откъде знаеш? Аз пък хиляда пъти и милион пъти по хиляда предпочитам черни хора с бели души, отколкото обратното. – Веднъж един негър се возел в български автобус. Никого не закачал. “Вие скоро ли слязохте от дърветата?” – намерил се да му каже някой. “А вие още сте там” – отговорил черният човек.

Дребният, незабележимо-всекидневен фашизъм на дребните хорица – и колко, колко такива има!

Фашизмът беше победен в една война, но никоя война със земни оръжия и войници от плът и кръв не може да победи отровата в човешката природа. Той не е изчезнал и вероятно никога няма да изчезне. Хората с добра воля, истинските християни и изобщо всички нормални мъже и жени трябва да са винаги на пост. Докато земният свят съществува, злото ще изпълзява отново и отново от тъмните пукнатини на падналото естество. В тази война умора не може да има. Нека да стоим, верни и бдителни, на своя пост и да не допускаме мракът да ни завладее.