За Хулите и Църквата

Усмихни се! Кога си се усмихвал за последно? Усмихни се, искрено и чисто, усмихни се на изгрева, докато тръгваш за работа, на залеза, нахлуващ през прозореца. Усмихни се на Божията милост, Която ти ги подарява. Усмихни се, за Бога, Той ти дава толкова поводи за това.

Докога, скъпи ми човеко, ще позволяваш на “света”, който сам си създал, да те потиска и мачка? Докога ти, човече, ще се опитваш да бягаш от светските грижи, присмивайки се над себе си, над ближния, над всичко чисто и свято, за което неотдавна твоите деди са проливали кръвта си, отдали са не просто живота си, а са живели за това: за честта на човешката личност; за честта на родината си; за чистотата на вярата в Бога и за да проявява човек свободата на волята си.

А ти, човеко, се отказваш толкова бързо от това…

Достойно е да тачим историята си и да търсим утеха и поука в делата на Христос и Неговите светии. Вместо това ние или се подиграваме, или се присмиваме, или в най-добрия случай пасивно се възмущаваме на “остроумните” скечове, вицове и историйки, прииждащи непрестанно по адрес на всичко “мило и родно”.

Лично аз не мога да намеря разумно обяснение на това, което се случва в медийния свят. Вместо да се появяват образователни рубрики и предавания, родните ни медии полагат неимоверни усилия да “разкрият” поредната сензация, свързана с нашата църква, с историческата ни действителност или с личния живот на обществените ни личности. Именно средствата за вербална комуникация “възпитават” нашите деца.

Жалко е, когато видиш някое тригодишно дете да припява последния поп фолк “хит”. А можеше да пее Богородице Дево…

Жалко е, когато най-актуалната тема в училище е поредното “гадже” на някоя медийна “звезда”.
А можеше да бъде появата на новата енорийска църква на две преки от училището…

Така възпитателните функции на Църквата вече са отнети от телевизията и радиото. Иконите на Св. Богородица и св. Симеон Богоприемец над детското легло са заменени от плакати на поредната “икона на поп фолка”.

А къде е достолепието на Българската църква? – Заровено под хули, клевети и клюки.

Когато бях дете (а това не бе никак отдавна), пеех песнички на “Мечо Пух”, но пеех и “Отче наш”…. Родителите ми ме водеха на куклен театър, но ходехме и на църква. Едни от най-скъпите ми спомени са свързани с екскурзиите до поредния приказен православен манастир, със службата на Великден и с беседите ми с игумения Рахила. И знаете ли какво? Престъпно е да лишаваме децата ни от подобни спомени.

Мили мои, братя и сестри, нека възродим Българската църква. Нека разчупим черупките на бездействието и апатията ни. Нека нашето недоволство не бъде приглушавано от срама и безволието ни. Нека живеем истински пълноценно. Нека направим така, че утре, прегръщайки децата си, да им кажем:

“Усмихни се, ангелче, усмихни се за Бога, Той ти дава толкова поводи за това!”