Въведение на Пресвета Богородица

След като връчили Детето си в десницата на Небесния Отец, праведните Йоаким и Анна се завърнали у дома. Преблагословената Мария останала в помещението за девойки към храма, край когото, както свидетелства Писанието (Изх. 38; 1 Цар. 1:28; Лк. 2:37) и историкът Йосиф Флавий, имало много жилищни помещения, в които живеели посветените за служба на Бога.
Дълбока тайна покрива земния живот на Пресвета Богородица от детинството Й до възнасянето Й на небето. Съкровен бил и животът Й в Йерусалимския храм. "Ако някой ме попита – пише блаженият Йероним, – как е прекарала времето на младините си Пресветата Дева, аз ще отговоря: това е известно само на Едничкия Бог и на Нейния неотстъпен хранител – архангел Гавриил".
Но в църковното предание има запазени сведения, че по време на престоя си в Йерусалимския храм Пречистата Дева била възпитавана заедно с другите благочестиви девойки, четяла прилежно Писанието, занимавала се с ръкоделие, постоянно се молела и възраствала в любов към Бога. За спомен на Въведение на Пресвета Богородица в Йерусалимския храм Светата Църква установила още от древни времена тържествено празнуване. Свидетелства за празнуването на този ден през първите векове на християнството намираме в преданията на палестинските християни. Според тях св. царица Елена построила храм в чест на Въведение Богородично.
През IV век този празник е споменат от св. Григорий Нисийски. През VIII век проповед на Въведение Богородично произнасяли св. Герман и св. Тарасий, Константинополски патриарси.
Празникът Въведение Богородично е предвъзвестяване на Божието благоволение към човешкия род, проповед на спасението, обещание за Христовото пришествие.
а света Упрадва (демек Юстиниан) построява храм в Йерусалим в чест на Въведението – 543г.