Преподобни Теодор Студит
Преп. Теодор се родил в Цариград от богати и знатни родители, които му дали образование и го възпитали в благочестие. В това време император Константин Копроним преследвал почитателите на св. Икони. Родителите на Теодор били подложени на гонения и отишли в манастир.
В 787 г. бил свикан в гр. Никея Вселенски събор, който осъдил лъжливото учение на иконоборците и признал почитанието на иконите. Чичото на Теодор – св. Платон, който бил на тоя събор, уговорил Теодор и братята му да се отдалечат от човешкото общество и да посветят живота си на Бога. Всички заедно тръгнали да търсят самото място и се спрели в една прекрасна планинска местност, в сянката на гъсти дървета, които растели над бистър извор. Това място се наричало Сакудиан. Тук те построили църква на името на св. Йоан Богослов. Към тях се присъединили други благочестиви люде и скоро се образувал манастир, в който Теодор приел монашеско пострижение.
Като монах Теодор усърдно изпълнявал иноческите си задължения. Той се отличавал със своето въздържание, неуморимо трудолюбие и дълбоко смирение. Син на знатни родители, отраснал в богатство и охолност, той станал слуга на всички: сечел дърва, носел води и камъни за строеж, работел в градината. Свободното си време посвещавал на четене на Свещеното Писание. Св. Платон поискал да му предаде ръководството на манастира. Теодор дълго отказвал, но най-после трябвало да отстъпи на единодушното желание на всички братя. Той мъдро управлявал манастира и на всички давал пример за строго изпълнение на всички правила на монашеския живот. Но не само в манастира му било съдено да утвърждава истинската вяра.
Синът на Ирина – Константин, като станал пълнолетен, отстранил майка си от управлението, а сам се предал на страстите си, забравяйки християнския закон. Той се развел с жена си, принудил я да се постриже в монашество и се оженил за една своя близка роднина. Св. Патриарх Тарасий не поискал да благослови незаконния брак, но се намерил свещеник, на име Йосиф, който венчал царя въпреки запрещението на патриарха. Колкото и да било беззаконно това дело, патриархът мълчал, боейки се да не навлече на Църквата нови бедствия. Това снизхождение имало гибелни последствия: мнозина започнали да подражават на примера на царя. Войводите и придворните произволно се развеждали със жените си, затваряли ги в манастири и встъпвали в брак, без да държат сметка за роднинските връзки. Такова нарушение на църковния закон силно възмутило Теодор. Той провъзгласил отлъчването на царя от Църквата и съобщил за туй в другите манастири.
Царят мислел отначало с лъжа и с любезности да спечели на своя страна строгия инок. Той заповядал на жена си да му изпрати богати дарове и да иска молитвите му за себе си и за семейството, но даровете били върнати. Тогава царят предприел пътешествие и нарочно насочил пътя си покрай Сакудианския манастир, като се надявал, че когато по обичая игуменът излезе да го посрещне, той с ласкави думи и убеждения ще му подействува. Но Теодор не излязъл да го посрещне и дори не отворил манастира на царските служители.
Тогава разгневеният Константин изпратил Теодор на заточение в гр. Солун заедно с 11 иноци. Заточението продължило 5 години. Твърдостта на Теодор обаче намерила подражатели. В много манастири провъзгласили отлъчването на царя от Църквата и няколко иноци претърпели гонение за това.
Теодор бил върнат в своя манастир след смъртта на Константин. Ирина се възкачила на трона и с чест го върнала пак в Цариград. Тук царицата го уговорила да приеме игуменството на Студийския манастир. Тоя манастир, основан от благочестивия римлянин Студий, бил затворен в царуването на Копроним. Около Теодор отново се събрали до 1000 нови братя, на които Теодор дал устав, известен под името "Студийски". В основата на тоя устав залегнали правилата на св. Василий Велики. На монасите се запрещавала всяка собственост, всички работи трябвало да се изпълняват от самите монаси. Те трябвало да откриват на игумена всичките си мисли.
Царуването на Ирина не било дълго. Тя била свалена от престола от Никифор, който възвърнал свещенството на Йосиф, отлъчен от Църквата за брака на цар Константин и започнал да преследва Теодор, стареца Платон и всички братя от Студийския манастир. Всички били пратени на заточение. Нечестивият цар обаче, който знаел как всички уважават Теодор, се стараел да го склони към помирение и го повикал при себе си преди да тръгне за далечен път. Но Теодор му казал: "Ти, царю, трябваше да се покаеш, преди да отидеш на война, от която няма да се върнеш." Това предсказание на светеца се сбъднало: царят бил убит във войната с българския цар Крум. Недълго царувал син му. Новият император Михаил освободил Теодор от заточение, но и той скоро бил свален от войводата си Лъв Арменец, при когото започнали нови гонения.
В самото начало на царуването си императорът събрал духовенството и обявил за идолопоклонници всички почитатели на св. икони. Напразно възразявали патриархът и св. Теодор. Напразно те доказвали, че молейки се пред иконите и почитайки ги, те се покланят не на самото изображение, а на изобразения върху тях Господ, или въздават чест на Неговите св. угодници. Царят ядосано казал на Теодор:
– Аз зная, че ти си човек препирлив, горд и непокорен. Но не забравяй, че аз съм цар и строго ще накажа непокорния!
Патриархът и всички други мълчали от страх, но Теодор спокойно отговорил:
– Ти си цар, но не можеш да изменяш църковния закон. Ти си силен в светските работи, но в църковните дела ти трябва да се покоряваш.
– Ти ли ще ме отлъчиш от Църквата? – извикал разгневеният цар.
– Не аз, отговорил преподобният, а преданията на св. апостоли и св. отци ще те отлъчат от нея, ако не се покориш на нейните закони. Ако пък искаш в нея да останеш, то следвай патриарха и наредбите на събора.
Царят с негодувание оставил събранието. На другия ден излязла от началника на града повеля – никой да не смее да разсъждава за вярата, а всички да се подчиняват на волята на царя. Когато пратените дошли да съобщят тая заповед на Теодор, той им казал, че несправедливо би било да слуша тях повече от Бога, и че той по-скоро ще се съгласи да му отрежат езика, отколкото да замълчи, когато трябва да защитава истината. Той продължил да изобличава царя, утвърждавал слабите, подкрепял тъгуващия патриарх, като му напомнял, че е имало много ереси и смущения, но че Господ пази Църквата Си. Патриарх Никифор твърдо стоял за истината и затова бил свален и изпратен на заточение с другите архиереи.
Светите икони навсякъде се предавали на поругание и изтребление. Теодор негодувал против това беззаконие. На празнични дни той тържествено обикалял с кръстно шествие своя манастир, носейки иконите и гръмко пеейки за слава на Господа: "На пречистия Ти образ се покланяме!"
Най-после царят пратил Теодор на заточение в Аполония (Созопол). А понеже той и там продължавал да учи и с писма да укорява императора за беззаконието му заточили го на друго, по-отдалечено място. Той претърпял много в продължение на седемгодишното си изгнание, но нищо не разколебало неговата твърдост. Когато от едно място го заточвали на друго, той казвал:
"Нямам истинско жилище на земята. Все едно ми е къде ще ме пратят, защото Бог е навсякъде. Където и да съм, няма да мълча, когато трябва ще защищавам правдата."
С търпение той понасял всички мъчения. Царят заповядал да го държат колкото се може по-строго в тясна и влажна тъмница, където много боледувал. Понякога не му донасяли да яде по няколко дни, но и оскъдната си храна той отстъпвал на верния си ученик Николай, който неотлъчно оставал при него. Сам преподобният се задоволявал с приемане на св. Тайни, когато могъл да получи запасни св. Дарове. "Не само с хляб ще живее човек, казвал той. Нека тялото Господне бъде храна за моята душа и тяло!"
Изгнанието на Теодор се свършило със смъртта на Лъв Арменец. Новият император Михаил, макар също така иконоборец, не одобрявал гонението и освободил затворените и заточените. Св. Теодор и патриархът убеждавали царя да се откаже от ереста, но императорът заявил, че той няма да допусне икони в своята столица, макар никого да не преследва за убежденията и вярата. Затова Теодор вече не се връщал в Студийския манастир. Той отначало заминал с учениците си за Ерискентия, а после в Акритов Херонис, където умрял на 57 години.
Като чули за неговата болест, мнозина дошли при него, понеже го обичали; обичали го, защото непоколебимата твърдост у него се съединявала с кротост, добродушие и смирение. Виждайки плачещите, които обкръжили леглото му, той сам се просълзил; с любов и умиление се простил с всички, благословил ги и им казал да се молят. При четенето на псалома "Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен" (Пс. 118), душата му отлетяла към Господа. Това станало в 826 година.
Преданието разказва, че в същия ден и час св. Иларион Далматски, както си работел в градината, изведнъж чул чудно пеене. Погледнал на небето и видял голямо множество ангелски чинове в бели дрехи и със сияещи лица. Изглеждало, че те някого посрещали. Уплашеният светец паднал на земята и чул глас: "Ето, душата на Теодор, игумена Студийски, който много пострада за истината, тържествено се възкачва на небесата, посрещана от небесните сили!" Иларион още тогава разказал видението, а после вече узнали и за смъртта на св. Теодор.
Св. Теодор през живота си често изцерявал болести с молитвите си и при гроба му се извършвали много чудеса. Той ни е оставил много поучителни съчинения и между другото – духовни песни. Написал е слова за гонението на християните в България при Омуртаг. Негов духовен син бил българският болярин Теодор с жена си. За тяхното благочестие св. Теодор се изказва много ласкаво.
