Свети Николай – великият Божи угодник



altСв. Николай, архиепископ Мирликийски, е един от великите угодници Божии. Роден в град Патара в областта Ликия (южното крайбрежие на Мала Азия), той бил единственият син на родителите си Теофан и Нона, които дали обет да го посветят на Бога. Плод на дълги молитви на бездетни родители, малкият Николай още от деня на раждането си показал, че го очаква славата на велик чудотворец.

Майка му веднага оздравяла след раждането на детето. Новороденото стояло само три часа в кръщелния купел (по онова време тайнството Кръщение продължавало дълго), без да бъде поддържано от никого, въздавайки с това чест на Пресветата Троица. Още от младенческите си години Николай започнал постнически живот: в сряда и петък той сучел майчиното мляко само един път – вечер след вечерните молитви на родителите.

От детинство Николай преуспявал духовно: денем той не излизал от храма, а нощем се молел. Чичо му, Патарският епископ Николай, който се радвал на духовните успехи и високото благочестие на племенника си, го направил църковен четец, а след това и свещеник и свой помощник. Служейки на Господа, момъкът пламенеел по дух, а по своята опитност във въпросите на вярата бил подобен на старец, предизвиквайки учудването и дълбокото уважение на хората. Постоянно будувайки и трудейки се, пребъдвайки в непрестанна молитва, презвитер Николай се отличавал и с голямо милосърдие. Той бързал да се притече на помощ на всички, които страдали, и раздавал на бедните всичко, което имал. Известен е случаят с човека, който изпаднал в толкова голяма нищета, че решил да жертва за пари честта на дъщерите си – да ги подтикне да се заемат с проституция, казано на днешен език. Светецът ги спасил от този позор и грях. Нощем той се доближил тайно до къщата им и хвърлил през прозореца голяма сума пари. Вършейки добрини, светецът винаги се стараел да го прави в тайна.

Веднъж епископът се отправил на поклонение в Иерусалим; на Николай било поръчано да се грижи за паството. Когато епископът се завърнал, Николай го замолил да го благослови и него за пътуване в Светата Земя; епископът дал съгласието си. Преди да тръгнат, Николай предсказал, че буря може да потопи кораба – видял дявол да се качва заедно с пътниците на него. И наистина, когато излезли в морето, започнала страшна буря. Хората се отчаяли за живота си, но молитвите на светеца усмирили бушуващите вълни. По молитвата му възкръснал един от моряците, който бил паднал от мачтата по време на бурята и загинал.

Стигайки благополучно до Йерусалим, св. Николай се изкачил на Голгота и се поклонил на всички свети места. Заключените двери на храма на Сионската планина сами се отворили пред светия богомолец. Впечатленията от поклонничеството били толкова силни, че Николай решил да се отдаде на пустинножителство, но бил възпрян от божествен глас, който му повелил да се върне в родината. След като се завърнал в Ликия, светецът, който жадувал за безмълвен живот, се заселил в манастира „Св. Сион“. Братята го приели с голяма радост и той възнамерявал да прекара целия си живот тук. Друго обаче било Божието намерение за него.

Веднъж, когато се молел, той чул глас: „Николай! Ти трябва да послужиш на народа, ако искаш да получиш венец от Мене!“

Свещен ужас обзел презвитера: какво именно му заповядва чудният глас? „Николай! Тази обител не е нивата, на която ти можеш да дадеш очаквания от Мен плод. Напусни това място и върви в света, при хората, за да се прослави в теб Моето име!“

Подчинявайки се на тази заповед, Николай напуснал манастира и се завърнал в света. Той обаче избрал не родния си град, където всички го познавали и почитали, а големия град Мира, столица и митрополия на Ликийската земя, където не го познавал нито един човек. Живеел като просяк, нямал покрив над главата си, но ходел на всички църковни служби. И колкото се смирил Божият човек, толкова го възвисил Господ. По това време починал архиепископът на Ликия Йоан. Всички епископи на провинцията се събрали в Мира, за да си изберат нов архиепископ. Мнозина мъдри и честни хора били предложени за тази длъжност, но до общо съгласие така и не се стигнало. Говорело се, че Господ обещава по-достоен мъж от онези, които вече били посочени на събора. Епископите усърдно се молели да им бъде посочен най-достойният.

На един от най-възрастните епископи се явил във видение човек, озарен от неземна светлина. Той му заповядал да застане през нощта в притвора на храма и да забележи първия, който ще влезе в храма за сутрешното богослужение: това ще е тъкмо онзи угоден на Господа мъж, който трябва да стане архиепископ. Открито било и името му — Николай.

Старецът, получил това откровение, съобщил за него на другите си събратя, които засилили молитвите си.

С настъпването на нощта старецът епископ застанал в притвора на храма, очаквайки да дойде избраникът. Ето че св. Николай, който бил станал още в полунощ, дошъл в храма. „Как ти е името?“ – попитал старецът. Онзи отговорил скромно: „Казвам се Николай, слуга на светиня ти, владико!“.

Тогава старият епископ го взел за ръка и го повел на събора. Всички епископи го приели с радост; турили го на средата на храма. Въпреки нощното време, новината за чудесното избрание се разнесла по целия град, събрали се множество хора. Старият епископ, който получил видението, излязъл на площада и казал: „Приемете, братя, своя пастир, когото помаза за вас Светият Дух и комуто поръча да ръководи душите ви. Не човешки събор го избра, а Бог. Ето че получихме онзи, когото чакахме, приехме и добихме онзи, когото търсехме. Ръководени мъдро от него, можем смело да се надяваме да застанем пред Господа в деня на Неговия съд и слава!“

Поемайки Мирликийската епархия, св. Николай си рекъл: „Сега, Николай, твоят сан и твоята длъжност изискват да живееш не за себе си, а само за другите!“

Въпреки високото си положение, той останал кротък и смирен по душа, незлоблив, чужд на всякаква надменност и корист; живеел много строг и прост живот: носел груба дреха, вкусвал постна храна веднъж в денонощието — вечер. Вратата на дома му била отворена за всеки, нямало човек, на когото той да не е помогнал при нужда.

А времето било трудно – тъкмо по това време започнали гоненията на император Диоклециан (284 – 305). Епископът бил хвърлен в затвора заедно с много от своите енориаши. Той подкрепял християните с високия си дух и ги увещавал да понасят спокойно оковите и страданията. Господ го запазил невредим. След като на власт дошъл Галерий, гоненията спряли и св. Николай се завърнал при паството си. Хората го посрещнали с голяма радост.

Въпреки своята кротост и добросърдечие, светецът бил ревностен воин на Христовата Църква. Опълчвайки се срещу духовете на злобата, той обикалял езическите храмове в Мира и околностите й, трошейки идолите и разорявайки капищата им. През 325 г. св. Николай бил участник на Първия вселенски събор в Никея. Заедно със св. Силвестър, папа Римски, св. Атанасий Велики, св. Спиридон Тримитунтски и други отци той защитил Църквата от ереста на Арий.

Особено ревностни били двама светители – Атанасий Велики и Николай. Всички други защитавали православната вяра с помощта на рационални аргументи, а св. Николай – с аргумента на самата вяра: с това, че всички християни, започвайки с апостолите, са вярвали в Божеството на Иисус Христос.

Според преданието по време на едно от заседанията Николай не изтърпял дръзките речи на Арий и му ударил плесница. Отците на Събора се възмутили от това, свалили от Николай архиерейския му омофор и го хвърлили в градската кула-затвор. Скоро обаче мнозина от тях имали видение: Сам Господ Иисус Христос дава на светителя Евангелие, а Пресвета Богородица възлага омофор върху него. Тогава те го освободили, върнали му неговия сан и го прославили като Божи угодник.

Местното предание на Никейската църква пази вярно паметта на св. Николай. Дори турците-мюсюлмани почитат благоговейно светителя: и до ден днешен те тачат тъмничното помещение в кулата, където е бил затворен великият мъж.

След връщането си от Никея св. Николай продължил пастирската си служба: утвърждавал християните във вярата, обръщал езичниците и вразумявал еретиците, спасявайки душите им от гибел.

Грижейки се за духовните нужди на своето паство, светителят не пренебрегвал и телесните им потребности. Когато веднъж в Ликия настъпил голям глад, добрият пастир извършил отново чудо, за да спаси гладуващите. Някъде далеч оттам, на съвсем друго място един търговец бил натоварил голям кораб със зърно. Преди да отплава, той видял насън старец, който му заповядал да достави целия си товар в Ликия – казал, че купува зърното и му дава като аванс три златни монети. Събудил се търговецът и бил поразен: в ръката си видял наистина три жълтици. Така той разбрал, че това е заповед свише, докарал зърното в Ликия и гладуващите били спасени. Той разказал за човека, когото видял в съня си и гражданите познали своя архиепископ.

Още приживе св. Николай се прочул като умиротворител на враждуващите, защитник на невинно осъдените и избавител от напразна смърт. По времето, когато царувал император Константин, във Фригия избухнал метеж. За да го усмири, императорът изпратил по море войска начело с трима военачалници – Непоциан, Урс и Ерпилион. Бурята отвяла корабите към бреговете на Ликия. Войниците стояли дълго там, храната им била на привършване; те започнали да грабят населението, което се съпротивлявало, завързал се бой. Научавайки за това, светителят дошъл на това място, прекратил враждата, а след това се отправил заедно с тримата военачалници във Фригия, където усмирил метежа само с добри слова и увещание, без всякакво прилагане на военна сила. В това време му съобщили, че градоначалникът на Мира Евстафий осъдил в негово отсъствие на смърт невинни граждани, наклеветени от техни врагове. Св. Николай побързал обратно за Мира. С него дошли и тримата военачалници, които му били благодарни и го обикнали много.

Пристигнали в Мира в самия момент на екзекуцията. Палачът вече бил вдигнал меча, за да обезглави нещастниците; св. Николай издърпал властно меча от ръката му и заповядал да освободят невинните хора. Никой от присъстващите не посмял да му се възпротиви: всички разбрали, че се върши волята Божия. Тримата императорски военачалници се чудели на това, без да подозират, че скоро и самите те ще се нуждаят от чудесното застъпничество на светителя.

След като се върнали в столицата, те се радвали на голямото благоволение на императора. Това им докарало завистта и враждата на другите царедворци – те побързали да ги наклеветят, че уж искат да завземат властта. По това време в Римската империя наистина не били редки случаите, когато успели пълководци прогонвали императорите и сядали на тяхно място. Клеветниците успяли да убедят владетеля: тримата били хвърлени в затвора и осъдени на смърт.

Чакайки екзекуцията, те се молели горещо на Бога, уповавайки се на застъпничеството на светителя. В същата нощ Божият угодник се явил в съня на императора. Той поискал от него да освободи тримата пълководци, заплашвайки го с метеж и загуба на властта.

„Кой си ти, че смееш да заповядваш на императора и да го заплашваш?“

„Аз съм Николай, архиепископ Мирликийски“.

Събудил се императорът и започнал да размишлява за своя сън. В същата нощ светителят се явил и на градоначалника и поискал същото и от него.

Императорът повикал градоначалника при себе си и като разбрал, че и той е имал същото видение, заповядал да доведат тримата осъдени.

„Каква магия сте направили, та сте ни изпратили това видение насън?“ — попитал ги той и им разказал за явяването на Мирликийския архиепископ.

„Никаква магия не сме правили — отговорили пълководците, — но и самите ние сме свидетели на това, как този архиерей спаси в Мира невинни хора от смърт!“

Императорът заповядал да се разгледа отново делото им, и като видял, че те са невинни, ги освободил.

Светителят оказвал помощ и на хора, които дори не го познавали лично. Веднъж кораб, който плавал от Египет към Ликия, бил настигнат от страшна буря. Вятърът съборил платната, строшил мачтите, вълните били готови да погълнат кораба. Никакви човешки сили не можели да предотвратят гибелта. Имало само една надежда — да молят за помощта на св. Николай, когото никой от моряците не бил виждал, но за чието чудесно застъпничество знаели всички. Обречените хора започнали горещо да се молят, — и ето че св. Николай се появил на борда пред кормилото, поел управлението на кораба и го довел благополучно до пристанището.

Не само християните прибягвали до помощта му – същото правели и езичниците, и светителят давал винаги чудесната си помощ на всички, които го молели за това. Божият угодник върши това и до ден днешен.

До дълбока старост доживял великият светец. Но настъпило време, когато и той трябвало да изпълни общия дълг на човешкото естество. След непродължително боледуване той мирно починал на 6 декември 342 г.; погребали го в съборната църква на град Мира. Впоследствие, когато турците завладяли родната му земя, мощите на светеца били пренесени в италианския град Бари, където почиват и до днес.

Приживе св. Николай бил благодетел на човешкия род; той не престанал да бъде такъв и след смъртта си. Господ дарил с нетление и особена чудотворна сила честното му тяло. Мощите му източват благоуханно миро с чудотворни свойства.

Светата православна Църква чества паметта на св. Николай не само на 6 декември и 9 май, но и всяка седмица – през всеки четвъртък – с особени песнопения.

Please follow and like us:

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ:

Споделете в социалните мрежи