Свети преподобен Теодосий Търновски
Св. преподобен Теодосий Търновски както знаем от житието му, криел своя род, тъй като бил изцяло отдаден на Бога. Възможно е обаче Теодосий да е от болярско потекло, дори да е бил свързан с царската фамилия по линия на видинските й роднини. Младият Теодосий първо се явил във Видин, след което станал монах в манастира “Св. Никола” при Арчар. Търсейки учител, който да го наставлява в духовното усъвършенстване, монахът отишъл в “царстващия град на българите Търново, втори след Константинопол словом и делом”.
След смъртта на Синаит (1346 г.) монасите искали Теодосий за свой игумен, но той не се чувствал подготвен за тази отговорност. Заедно със св. Роман Търновски обиколил различни места и манастири (Атон, Цариград, Сливен, Несебър), като накрая основал манастир в Кефаларевската (Килифаревската) “пустиня” до столицата Търново. Духовният авторитет на Теодосий бил извънредно висок: “…най-мъдрият Теодосий (…) привличаше като магнит много други (ученици, монаси) от различни места и тази чудна планина се изпълни с много монаси … (…) Още щом той се укрепи здраво горе, на мястото, наричано обикновено Кефаларево, мълва от птиците по-бърза, се замълви, облитайки и навсякъде не само сред самия български род, но обхождайки и сърбите, и маджарите, и власите, а също така и живеещите около Несебър…”
Най-близък негов сподвижник оставал Роман, а сред учениците му се откроили ученият монах Дионисий Дивни и бъдещите духовни водачи светите Евтимий (патриарх Търновски) и Киприан (митрополит Киевски, Московски и на цяла Русия). Теодосий участвал дейно в религиозния и обществения живот в столицата, като се отличил в борбата с ересите – той бил главният изобличител на богомили, адамити и юдействащи на свиканите от цар Иван Александър събори през 1355 и 1359/1360 г. Отношенията му с търновския патриарх Теодосий ІІ (около 1348 – 1371 г.) обаче били хладни. Патриархът явно бил резервиран към исихасткото учение, като имал противоречия и с Цариградската патриаршия. Тъй като и Кефаларево станало несигурно поради турски разбойнически набези, с подкрепата на цар Иван Александър Теодосий преместил обителта непосредствено до Търново – така бил създаден манастирът “Света Тройца”.
Макар да боледувал, св. Теодосий решил да посети своя събрат от Парория, цариградския патриарх Калист І. Той се установил в манастира “Св. Мамант”, където скоро починал (27 ноември 1363 г.). Неговото житие било написано на гръцки от самия Калист, а след това преведено на старобългарски, според някои учени от самия св. Патриарх Евтимий.
