Философът мъченик

Философът Юстин, умрял като мъченик, живее през ІІ в., който е известен като век на апологетите – защитници на християнството. Той спада към блестящата плеяда учители, апологети и отци на Църквата: Аристид, Тациан, Клавдий Аполинарий, Атинагор, Теофил Антиохийски, Мелитон Сардийски, Ермий, Тертулиан и др.

Юстин е роден около 100 г. в палестинската гръцка колония до самарийския град Сихар (древния Сихем). Родителите му са заможни хора, способни да осигурят на сина си не само добро образование, но и специализирани знания по философия. Отдал се на философските науки, младият Юстин неудържимо се стреми да открие „едната всеобхватна истина“, „правдата и смисъла на живота“, да разреши на всяка цена „проклетите въпроси“ на своето време, да постигне „същността на божеството“, „природата на космоса“, ,,собствената си душа“ и да прозре съдбата на човечеството. За съжаление науките, които изучава, не му дават изчерпателни отговори, нито вътрешно удовлетворение.

Веднъж в Ефес, докато се разхожда, потопен в своите размисли, Юстин среща почтен на вид старец. Двамата се запознават и дълго разговарят, като беседата понякога прераства в спор. На раздяла старецът казва: „Моли се да ти се отвори вратата на истинската светлина, тъй като онова, което търсиш, никой не може да види с плътските си очи, още повече да разбере, ако Господ Иисус Христос не му даде нужното прозрение.“

Този разговор разтърсва младежа: „Ако любимият ми философ Платон не притежава пълната изчерпваща всичко истина, къде другаде мога да я намеря?“, пита се той.

„Моли се“ – звучи в ушите му отговорът на странния старец. Юстин започва старателно да изучава Библията. Често се пита: „Точно така ли е?“. И не след дълго философът езичник става философ християнин.

Когато познава евангелската истина и се убеждава в превъзходството й над всички философски системи, Юстин започва да я разпространява така усърдно, както преди я е търсил. Той носи светлината на благовестието в Мала Азия и Египет, а в Рим основава първата богословска школа. Докато пътува, не се разделя с тогата си – дреха, типична за философите по онова време, а това привлича множество слушатели и придава на думите му огромен авторитет.

По-късно в Ефес, града, в който се е обърнал към Бога, Юстин пише редица текстове, в които защитава християнското учение от нападките на неговите врагове, от юдейството, езичеството и гностицизма. Той разкрива пред читателите си новото учение, което „за елините е безумие“, като пълно иманентно (достъпно за познанието чрез опит) откровение на трансцендентната разумност (недостъпна за човешкия разум извън благодатта). В апологиите си Юстин използва разпространеното по онова време учение за Логоса. За да направи християнските истини разбираеми и приемливи за просветените си съвременници, Юстин изразява идеите на християнството с езика на популярната философия.

Смелият борец, апологет и философ християнин, който открито и горещо призовава към покаяние и вяра в Христос, заплаща с живота си за своята ревност по Бога. След донос на известния киник Кресцент, той е арестуван и изправен пред съда на римския префект Рустика. Когато му предлагат да принесе жертва на римските богове, Юстин отговаря:

– Нито един човек със здрав разсъдък няма да остави истинската религия заради заблудата и безбожието.

– Ако се откажеш от жертвоприношението, ще бъдеш изтезаван безмилостно – заплашва го префектът.

– За мен няма нещо по-добро от това, да страдам заради моя Господ Иисус Христос – отговаря той.

Шестима приятели на Юстин, арестувани и съдени заедно с него, отвръщат на същата заплаха:

– Ние сме християни и не можем да принасяме жертва на езическите богове.

Когато вижда непреклонната воля на подсъдимите, префектът произнася присъдата: „Всеки, който се отказва да принесе жертва на нашите богове и не се подчинява на императорския едикт, според закона трябва да бъде бичуван и обезглавен. Смърт на безбожниците!“

Така през 165 г. в Рим умира един от първите апологети на християнството, заслужил неувяхващия венец на мъченика. Мъдрецът християнин завинаги се приобщава към вечната Божия премъдрост, към Пълнотата, изпълваща всичко във всичко.

Източник: сп. „Прозорец“. По материали от сп. „Вера и жизнь“