Болестта като дар в живота на св. Никифор Прокажени

В края на изминалата година Вселенската патриаршия причисли преподобния Никифор Прокажени към сонма на светиите. Именно днешният ден, 4 януари, е отреден за почит към новопровъзгласения светец. Но кой всъщност е свети Никифор Прокажени?

Преподобният бил ученик на св. Антим Хиоски. Благодарение и на неговата духовна подкрепа, Никифор успява да понесе товара на своята болест като истинско благословение. Въпреки че, за разлика от десетимата прокажени от евангелския разказ, до края на живота си свети Никифор не се излекува от проказата, Господ го излекувал от една по-лошата болест – тази на греха. Колкото по-тежко проказата унищожавала телесната красота, толкова душата на преподобния се украсявала с даровете и светлината на Божията благодат, за които той проповядвал на всички. Пълният със смирение живот на свети Никифор остава като завет за поколенията за това как страданието на една ужасна болест може да се превърне в път към опознаването и приближаването до Бога.

Свети Никифор е роден на о. Крит през 1890 г. Родителите му, обикновени хора, му дават името Николай. Момчето обаче не успява дълго да се радва на семейната обич, тъй като рано остава сирак. Скоро след като започва работа в една бръснарница, се появяват първите симптоми на проказата. В онези времена прокажените били заточвани на остров Спиналонга. Белезите от проказата ставали все по-изразени и за да не го изпратят на острова, той избягал в Александрия. Пристигайки в града, той намира препитание в една бръснарница, но за кратко, тъй като белезите от проказата ставали все по-видими.

През 1914 г., по съвета на един духовник, момчето пристига на остров Хиос, където били лекувани прокажени. На остров Хиос започнало духовното издигане на младия Николай. Именно там служел отец Антим. Само две години по-късно св. Антим го постригал за монах и Николай приел името Никифор. Между Антим и Никифор се зародила силна духовна връзка. Старецът Теоклит Дионисиатски в своята книга, посветена на св. Антим, пише, че неговият ученик „дори на една стъпка не се отделял от него“ .

При липсата на лекарства болестта на Никифор се развивала, като засягала най-вече лицето (лекарството срещу болестта било открито доста по-късно – през 1947 г.). Той живеел смирен живот, спазвал строг пост и усилено работил в градината. Стараел се да не се натрапва с присъствието си, на никого да не пречи дори с дума или жест.

През 1957 г. мястото за лечение на прокажени на о. Хиос било затворено и пациентите, заедно с Никифор, били изпратени в Св. Варвара в Егалео, близо до Атина. По онова време преподобният бил на около 67 години, зрението и крайниците му били напълно засегнати и деформирани от болестта.

На новото място бил и отец Евмений, който също бил прокажен, но поради развитието на медицината се излекувал от болестта. Той обаче решил до края на живота си да остане на това място, близо до болните, за които се грижел с много обич. Така той станал духовен син на св. Никифор. Отец Евмений записал много от чудесата, които приживе, а и след смъртта си св. Никифор извършил чрез молитвеното си застъпничество. На едно от тези чудеса отец Евмений станал сам свидетел.

Една вечер, след като приготвил килията на преподобния Никифор за през нощта, отец Евмений се прибрал в своята стая да си почива. Не могъл обаче да заспи. Бил неспокоен, постоянно мислел какво не е направил и дали е затворил добре печката в стаята на Никифор. Той станал и отишъл в килията на стареца. За да не го безпокои, ако е заспал, той решил, че е по-добре да не чука на вратата и да не казва: „По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй мене грешния…“ и да изчака отговора отвътре „Амин“ според монашеската традиция. Вместо това той много тихо и бавно отворил вратата и застинал, стъписан от онова, което съзрял. Видял как преподобният Никифор се рее във въздуха, на около метър от пода, с вдигнати за молитва ръце. Лицето му сияело с неописуема светлина. След като станал свидетел на тази невероятна гледка, отец Евмений, без да каже нищо, внимателно затворил вратата и се върнал в килията си. Той се разплакал, проснат на пода, тъй като смятал, че е обезпокоил стареца. Но той плачел и от радост, тъй като видял колко велик и безгрешен е този човек. На сутринта той помолил за прошка стареца Никифор за грешката, която допуснал да го обезпокои. Преподобният му простил, усмихнал се и му заръчал да не казва на никого за това, което е видял, и че може да разкаже за случилото се едва след смъртта му.

Много хора посещавали килията на преподобния Никифор, за да ги благослови. Ето и някои от описанията на личността му, които са запазени:

„Въпреки че беше прикован на легло, с тежки рани и болки, той показваше необикновено търпение и никога не се оплакваше.“

„Очите му бяха уморени, зрението слабо, ръцете му бяха сковани, пръстите – парализирани. И въпреки това той през цялото време беше весел, спокоен, усмихнат, доволен, радостен и отзивчиво даваше съвети на другите.“

Св. Никифор Прокажени се преселва във вечността на 4 януари 1964 г. на 74-годишна възраст. След време, когато отворили гроба му, от мощите му се излъчвало благоухание. І www.crestinortodox.ro

Превод: Сандра Керелезова