В памет на св. Паисий Светогорец

На днешния ден Православната църква за първи път чества паметта на стареца Паисий Светогорец, след провъзгласяването му за светец. През януари тази година Вселенската патриаршия причисли стареца Паисий Светогорец към сонма на светиите. Преподобният Паисий е роден на 25 юли 1924 г. във Фарас, Кападокия. На 12 юли 1994 г., няколко месеца след като претърпява тежка операция, той предава Богу дух в манастира „Св. Йоан Богослов“ в Суроти, край Солун.

Представяме ви вълнуващата статия на Навпактския митрополит Йеротей (Влахос), посветена на светостта на преподобния Паисий и на спомени от личните срещи на митрополита със светогорския старец…

Когато четем книгата* за живота на стареца Паисий, откриваме образа на един аскет, който вижда Господа; който е преминал през всичките етапи на духовния живот, като смирението пред Бога, усилния подвиг, мъченическото послушание, продължителните мъки, изчистването на сърцето, просветляването на ума, сърдечната молитва, опита от Божията благодат и любовта към Него. Също така виждаш монах с духовна бодрост, изострена до най-висока степен…

Този благословен старец е преминал през различни състояния. Опознал е изкушенията и демонските атаки, които го връхлетявали заради висшето духовно равнище, което бе достигнал. Демоните многократно са му се явявали, за да го притеснят, да го подведат, да му сторят зло, но този Божи човек ги побеждавал със силата на Светия Дух, с дълбоко смирение и прозорлива мъдрост.

Старецът притежаваше реалното познание за същността на Църквата. Опитно знаеше, че тя е единение със светците в Христос. Той видял ангела, който му донесъл храна, с очите си съзрял и личния си ангел-хранител, който го подкрепял в трудни моменти. Видял светите Трима светители, св. Екатерина, св. Йоан Богослов, св. Исаак Сириец, св. Евфимия, св. Пантелеймон, св. Лукилиан, св. Арсений и др. Веднъж му се явил светец в ореол от светлина и когато попитал кой е, глас му отговорил, че е св. Власий от Склавена. Една нощ пък изпитал небесна радост от посещението на Божията майка, облечена в бяло. Много пъти усещал нейната майчинска подкрепа, разговарял с нея и веднъж получил храна от нейните пречисти ръце, докато бил изтощен от пост и бдение. Той обичал Богородица като своя майка, а св. Евфимия – като своя сестра.

Веднъж, докато казвал Иисусовата молитва, видял светлина, която по думите му била по-силна от слънчевото сияние. Той сякаш се разтварял в нея като светлината при пълнолуние. „Дълго време съзерцавах тази светлина. След това, когато тя изчезна и благодатта намаля, вече не усещах онази чудна ласка и радост”. Толкова висше е било онова благодатно преживяване, че когато после трябвало да се храни, да пие или да работи нещо с ръцете си, той се чувствал като някакво „животно”. Бил благословен да види и Самия Христос, когато бил едва на15-годишна възраст. По-късно той разказва и още една история: „Веднъж стената на килията ми изчезна и видях Христос, облян в светлина, на разстояние от около 6 метра от мен”. Паисий видял и душата на стареца Филарет Румънеца как се издига в небето като „12-годишно дете, обгърнато от небесна светлина”.

През целия си живот той преживява на дело догматиката на Църквата (нейната христология, демонология, еклезиология, есхатология…).

Неговата духовна биография напомня на тази на великите аскети на ранната Църква. Немощното му тяло издържаше на такава аскеза поради Божията подкрепа. Извършил е невероятни духовни подвизи заради Христовата любов, направо непосилни за неговата човешка немощ. Животът му бе изпълнен с бдения, пост, молитви, ходене пеша, дълги престои в пещери, в хралупи на големи дъбове, слизайки в дълбоки пропасти в търсене на тишина от света, водейки живот на лишения, но пълен с духовен мир, усилна молитва за целия свят и любов към ближния. Дори и с мечките в гората той се отнасяше любезно, при срещите му с дивите животни той не се боеше; от онова, което в другите будеше сковаващ страх, той не се смущаваше.

На Синай той не носел обувки и затова „петите му били нарязани до кръв”. Понякога се държал като безумец, виждащ само Христос, а друг път – като мъдър учител на хората. Някои от мъченическите му дела съм ги чувал лично от самия него, като например за онзи момент, когато е победил изкушението на „плътския огън” в манастира „Стомион“. Той ми показа дори и белезите от раните, които сам си причинил, свидетелстващи за тази победа.

Страдаше за болката и греховете на хората, но същевременно им предаваше радост и благодатна топлина. Той се бореше с демоните, говореше със светците, живееше сред дивите животни, но духовно винаги беше с хората и им даваше кураж.

Животът му беше изпълнен с чудеса, а успението му беше на преподобен мъченик. Седем дни преди смъртта му, когато лекарят му казал: „Геронда, черният Ви дроб е увеличен и Ви боли, защото има сериозни метастази”, той се усмихнал и му отвърнал: „Ама той е моята гордост. Не се натъжавай! Той ме е поддържал до 70-годишна възраст и сега пак той ме изпраща възможно най-бързо там, където трябва да отида. Нека това да не те натъжава, защото аз съм много добре!”.

Познавах стареца като виждащ, благочестив мъченик и за това свидетелствам за неговата святост.

Старецът Паисий е една от личностите, които срещнах по пътя си в търсенето на автентичен духовен живот, след разочарованието, което изпитах, от рационалното си богословско образование. Дълбоко съм благодарен на Бога за това, че ми даде дара да срещна такава личност. Слушах стареца Паисий да говори и да поучава за най-дълбоките тайни на духовния живот и усещах това като истинското, живото богословие. Молех се заедно с него при дългите му бдения, слушах го как пее, вървях с часове редом до него от манастира „Симонопетра“ до неговата килия „Панагуда“; не спях, а по-скоро бдях в неговата килия, където го чувах да се моли цяла нощ. Подкрепяше ме в критични моменти от моя живот, чакаше ме с много любов на един хълм, доста отдалечен от килията му и ме насочваше по пътеката, по която да стигна до него, вместо към колибата, към която се бях отправил.

Старецът Паисий живееше с тържествуващата Църква още в земния си живот, а сега сигурно още повече й се наслаждава. Усещам нужда да поискам неговото посредничество в пастирското си служение и за спасението на душата си, тъй като той има много дързост в Бога.

Ще повторя това, което каза един монах за светия старец в деня на погребението му: „Не ме натъжава успението му, а се радвам, защото в Божието царство днес влиза човек, когото съм познавал и който много ме обичаше, а това значи, че е „мой човек”. И ние се радваме, защото хората, които истински са ни обичали и са успокоявали духа ни, са „наши хора”, като стареца Паисий, стареца Ефрем, стареца Софроний, епископ Калиник и други.

Част от думите на стареца вече не помня с подробности, но в паметта си нося спомена за великата му личност. Нося в себе си образа му като икона на велик аскет от IV век. Не съм се опитвал да запомня с точност негови фрази, защото в сърцето ми завинаги е останало делото на неговия живот. Затова за мен старецът Паисий е светец повече заради делата си, не толкова заради словата си.

При срещите ми с него не съм си водил бележки, защото за мен той бе като отворена книга, която лека-полека влиза направо в сърцето ми. И тази книга не беше многословна. Това чувство съм запазил в себе си и до днес – а именно, че познавах един Божи човек.

Веднъж го посетих в килията на Честния кръст и го заварих да се приготвя за път. Искаше да отиде на бдение в манастира „Ставроникита“. Взе ме със себе си и по пътя разговаряхме на различни теми от духовния живот. По някое време го попитах за връзката между Бога и творението. След като ми каза няколко неща, той се приближи до едно растение, обгърна нежно с ръка едно зелено листо, наведе се и го целуна. След това ми каза:

– Ние целуваме расото, което е принадлежало на св. Нектарий и е поело от силата му. Още повече обаче трябва да целуваме листата и творението, което носи у себе си Божията сила.

Ето как по един простичък начин ми показа богословието за нетварните Божии енергии, за творческата сила на Бога, даваща живот, с която е изпълнено цялото творение.

Веднъж, когато го попитах как трябва да живеем в Църквата, ми даде простичък отговор:

– Да усещаме светците и ангелите близо до нас.

След това добави:

– Много често виждам до мен да стои моя ангел-хранител и го целувам.

Старецът Паисий уважаваше много моя духовен наставник – митрополит Калиник. По време на едно мое посещение в Панагуда, споделих със стареца за написаните за митрополита клевети. Тогава видях как започнаха да се стичат сълзи по лицето му. В следващия миг ми каза:

– Всички, които са онеправдани, са много обичани от Господа. Те са Негови деца. Но горко им на онези духовници, които не го защитят или подкрепят. Те ще разберат това в деня на Страшния съд.

Той много обичаше тези, които са оклеветени и онеправдани, но достойно понасят неправдата.

Когато си спомням за този свят образ, започвам да се вълнувам, да плача и да се моля.

Да имаме неговото благословение! I www.comuniuneortodoxa.ro

 

Из книгата „Старецът Паисий Светогорец. Свидетелства на поклонници“ на Николаос Зурнатзоглу

*Авторът има предвид книгата „Животът на стареца Паисий“ на йеромонах Исаак.

Текстът е публикуван със съкращения

 

Превод: Сандра Керелезова
Снимки: www.doxologia.ro

 

 Още спомени и разкази, посветени на св. Паисий Светогорец:

За светостта на стареца Паисий – свидетелството на един светогорски поклонник

Срещата с Бога

Кръстът на себелюбието и Кръстът на любовта