Двама православни английски новомъченици
След Втората световна война, която донесе толкова страдание и разрушения, на Британските острови премина може би не голяма, но важна вълна на обръщане (или по-точно на връщане) към православната вяра, а именно няколко хиляди души приемат православието. Ние виждаме резултата: расте трето, дори четвърто поколение православни християни с британски произход и английска кръв.
Добре е да не забравяме нашите православни предци и предшественици. Но аз нямам предвид онези християни, които изповядват православната вяра в Британия през първото хилядолетие. А говоря за онези, които преди войната и в предишните столетия са се сподобили тук да се приобщят към православната вяра и да се наситят от нейните живителни извори. Бих искал да припомня не само онези, които са се удостоили да станат православни свещеници, като например отец Стефан Хетерли (през 70-те години на 19 век) или архимандрит Николай Гибс (през 20-те години на 20 век), но и онези, на които се падна да споделят мъчения заедно с великите братски православни народи в не толкова далечното минало. Добре е да възстановим техния образ и да го съхраним в сърцата си.
В сонма на православните мъченици на 20 век има един православен англичанин. Той се казва Николай Джонсън (Nicolas Johnson, в света – Браян. Когато става православен, той приема името Николай). Николай Джонсън е роден в Русия; той говори английски с руски акцент. По баща е англичанин, а вероятно майката му е рускиня. Николай става личен секретар на великия княз Михаил Александрович, заедно с когото приемат мъченическа смърт в Перм на празника Възнесение Господне (31 май/ 13 юни 1918 г.). Това се случва един месец преди мъченическата смърт на светия император Николай ІІ – брат на великия княз Михаил. Светият мъченик Николай Джонсън се споменава заедно с другите убити велики князе и с техните верни слуги на хвалитните стихири на утренята на празника на царствените мъченици – всички те се честват на 4/17 юли. Би било правилно православните англичани, които почитат паметта на светите новомъченици, да почитат също и своя сънародник, който се е удостоил с мъченически венец заедно с руските сродници на английското кралско семейство. И нека нашата почит към светия новомъченик Николай, който докрай остана верен на Православието, да бъде малък венец, положен в нозете на безчислените руски новомъченици от преданите православни християни на нашия остров. И въпреки че не сме достойни за това, по молитвите на новомъченик Николай Джонсън, който се удостои с небесна награда, да ни помене Господ в Своето Царство; и да назоваваме синовете си също и в чест на този славен новомъченик.
На 30 април/13 май 1876 г. в друга част на православния свят, подложена на гонения, жертва живота си друг славен мъченик, в чиито вени тече английска кръв – сър Хенри Абът (Henry Abbot). Той е съдружник във фирмата „R. Abbot & Sons“ („Р. Абът и синове“), притежаваща много земи и значително влияние в северния гръцки град Солун, който по онова време принадлежи на Османската империя. Когато Хенри е на 34 години, той се жени за една от дъщерите на Константин Каратеодори, който живее в Константинопол и е личен лекар на султаните Махмуд ІІ и Абдул Меджид. Хенри се занимава не само с бизнеса си, но е и представител на германското консулство в Солун.
Хенри Абът е православен християнин, който приема мъченическа смърт при следните обстоятелства. В един пролетен ден на 1876 г. на една солунска улица група православни християни с помощта на американския консул спасяват млада православна българка от тълпа мюсюлмани, които се опитват насилствено да я потурчат. Разярените мохамедани настояват незабавно да им бъде върната девойката. Според някои съобщения те успяват отново да я заловят. Заедно с нея те хващат и американския консул и ги завличат в джамията (тази джамия първоначално е била църква, осветена на името на Пресвета Богородица, а по-късно осквернена от турците). Хенри Абът заедно с френския консул влизат в джамията с намерението да избавят момичето и американеца. Те успяват да ги освободят, но за отмъщение тълпата мюсюлмани се нахвърля върху Хенри и френския консул и ги пребива до смърт с железни пръти, така че телата им се превръщат в кървава каша от изтерзана плът и пречупени кости.
Според друга версия тълпата се опитвала за втори път да завлече девойката в джамията, но американският консул я спасил и успял да се качи с нея в колата си и да избяга на безопасно разстояние. И тогава тълпата мюсюлмани стоварила яростта си върху Хенри Абът и френския консул.
За съжаление, ние не знаем името на кой светия е приел Хенри Абът, когато е станал православен. Но, разбира се, тук ние се сблъскваме с онова, което става с ранните руски и руско-скандинавски свети угодници, които при кръщението си приемат имена на светии, но в православните календари се поменават със своите първоначални имена, защото се смята, че със своята лична святост те освещават тези имена. Такива са князете-мъченици Борис (Роман) и Глеб (Давид), равноапостолната велика княгиня Олга, или Хелга (Елена) и равноапостолният велик княз Владимир, или Валдемар (Василий). Като се вземе предвид, че православното име на Хенри Абът не е известно, ние трябва да почитаме паметта му с неговото „светско име“, което приемаме, че той е осветил със своята жертва.
За тази статия са използвани материали от книгата „България: френска хроника 1876-1878″ (София, 1988). Авторът Васил Василев пише: „те изглеждат като светци … По Нероново време първите измъчвани, разкъсвани, пребивани християни са били превръщани в светци, защото не са искали да се отрекат от вярата си. … Тези двамата (Хенри Абът и френския консул Жюл Мулен) … са направили нещо не по-малко достойно – помогнали с цената на живота си на една млада българка да избегне потурчването“.(7 стр.)
Въпреки че Хенри Абът до днес не е официално канонизиран от Църквата (както и много други мъченици за православната вяра), той е достоен за нашите молитви и почитание, подобно на безброй православни мъченици от различните народи, пострадали от „безбожните езичници, от отстъпниците и от еретиците“, както произнасяме всяка сутрин на молитва. Подвигът на Хенри Абът ни напомня за думите на Господа от Евангелието от Йоана: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Йоан 15:13). И нека подвигът на самоотвержената любов на Хенри Абът и подвигът на верността до смърт на свети новомъченик Николай Джонсън да ни вдъхновяват ежедневно да изповядваме православната вяра! „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им“(Евр. 13:7). И да ни вдъхновява техният пример, та с вяра, подобна на вярата на тези мъченици, да посрещаме лукавите и зловещи нападения, които днес заплашват пълнотата и чистотата на вярата на целия православен свят.
Свети новомъченици, молете Бога за нас!
Превод: Евгения Николчева
