Житие на света Вяра Аквитанска

Света Вяра се родила в град Ажен (департамент Лот и Гарона, област Аквитания) около 290 година в семейство на знатни езичници. Имала сестра, по-малка от нея с две години, на име Алберта. Младата Вяра била поверена на една дойка християнка. Тя я представила на епископа на Ажен, свети Капрасий, който се криел в пещера заради гонението на християните при император Максимиан. Епископ Капрасий я кръстил и й дал името Фидес (Вяра), като й внушил познанието и любовта към Иисуса Христа, така че момичето отрано пораснало в благочестие и мъдрост.

В имението си недалече от града, заобиколена от дойката си и неколцина слуги християни, младата Вяра прекарвала дните си, помагайки на бедните и преследваните християни, събирала дрехи за сиромасите и раздавала богата милостиня. Водена от пламенното си милосърдие, младата благородничка вземала често от кухнята на баща си храна и сама я носела на бедните, на укриващите се християни и на епископ Капрасий. Бащата на Вяра най-накрая разбрал, че девойката е християнка. Тя вече нямало защо да крие вярата си и започнала явно да проповядва вярата в Иисуса Христа, като обръщала много сърца.

През 303 година император Диоклетиан издал едикт за гонение срещу християните. Вярващите християни отново потърсили убежище в дълбоките гори и пещерите. Света Вяра била на 13 години. С надежда, че твърдостта на детето няма да устои на мъченията или на страха от загубата на императорското благоволение, баща й сам я предал на проконсула Дакиан, който провеждал яростно гонение в южната част на Галия.

Когато войниците изправили младата Вяра пред проконсул Дакиан, тя твърдо и решително отказала да се отрече от вярата си. Най-напред девойката била бичувана, след това осъдена на изгаряне на бавен огън върху решетка. От решетката светицата обърнала с личния си пример и думите си петстотин езичници от многобройната тълпа, която наблюдавала мъченията. Виждайки от пещерата, в която се укривал, какво се случвало, Епископ Капрасий се представил пред проконсула и изповядал вярата си. Същото сторила и Алберта, по-малката сестра на светицата. След като бил разпитан от проконсула и изповядал твърдо вярата си, Капрасий бил осъден на бичуване. Тогава двама млади езичници от Ажен – Прим и Фелиций, трогнати от свидетелството на Капрасий, излезли от тълпата и заявили, че са християни. Обезумял от ярост, проконсул Дакиан заповядал да отвържат младата Вяра от решетката и да хвърлят всички в тъмница.

На другия ден Вяра и сестра й Алберта заедно с братята Прим и Фелиций, следвани от петстотинте новообърнати, били откарани в храма на Диана, за да ги принудят да извършат жертвоприношение. Подкрепяни от решителността на светицата, всички отказали да принесат жертва на идола. Света Вяра, сестра й Алберта и братята Прим и Фелиций били обезглавени от войниците. А разярената тълпа езичници избили петстотинте новообърнати християни.

Това се случило на 6 октомври 303 година и паметта на света Вяра се чества в същия ден; светите Прим и Фелиций – на 7 октомври, свети Капрасий – на 20 октомври, безименното множество мъченици – на 26 октомври и света Алберта – на 11 март.

Християните, които успели да се спасят, прибрали тялото на света Вяра. Мощите й станали обект на поклонение в базиликата, построена на мястото на нейното мъченичество в началото на V век.

Света Вяра придобила известност с множеството си чудеса, дори и извън родината си. През ІХ век монасите от абатството Конк (дн. департамент Авейрон), основано около 371 година в полите на планините Руерг, които с голяма ревност почитали света Вяра, решили, че манастирът им трябва да притежава светите й мощи, тъй като абатството било в упадък. Те изпратили един от монасите в Ажен, преоблечен като свещеник поклонник. Монахът от Конк бил приет в монашеската общност на Ажен. Той останал там десет години и вдъхнал такова доверие, че му било възложено да пази светите мощи. Тогава той избрал най-подходящия момент, откраднал ги и ги отнесъл в своето абатство, което преживяло голям разцвет. Мощите се съхраняват там и до днес.

Поклонниците се спирали, за да се молят пред красивата статуя реликварий на трон. Днес това е единствената статуя на трон от епохата на Каролингите, устояла на разрухата на времето. Покрита е с плочки от злото и позлатено сребро, инкрустирани със скъпоценни камъни, кристали и емайл. В нея се съхранява главата на младата мъченица.

От 883 година мощите на света Вяра се намират в Конк. Книгата на чудесата описва безчислените чудотворства на светицата и почитта към нея през вековете. Особено е популярна Света Вяра във Франция, Португалия, Испания. Иберийските конквистадори разпространили култа към нея в Америка, което обяснява многобройните Санта Фе в САЩ, Мексико, Бразилия, Аржентина, Чили, Колумбия, столицата на която всъщност се казва Санта Фе де Богота.

Най-известното чудо на света Вяра е освобождаването от веригите на затворници, които я призовават молитвено и просят нейното застъпничество. Дарявайки им свободата, тя им заръчва да отнесат тежките вериги на рамене и да ги дарят в Конк като символ на тяхното освобождение, и да въздадат Богу хвала за освобождението си. Светицата не различава невинния от виновния, а прилага най-вече правдата на милосърдието. Всеки пленник, който се моли усърдно и с постоянство за своето спасение, бива чут. Света Вяра е освободила толкова много затворници, че веригите (наречени боди-та), окачени в базиликата като дар, я задръствали. С купищата вериги монасите изковали огромни решетки, като прекрасна желязна дантела, с която оградили пътеките в църквата.

За юбилея на второто хилядолетие абатството „Света Вяра” направи жест и върна временно светите мощи на град Ажен.

Света Вяра напълно оправдала смелите слова, които изрекла пред тиранина Дакиан: „Казвам се Вяра, и името си оправдавам с делата си”.