Житие на свети Игнатий Мариуполски

Преди около два века съвременниците му го съпоставяли с личността на Божия пророк Моисей. „Моисей на Мариуполските гърци“ – така наричали св. Игнатий Мариуполски, митрополит Готски и Кафски. Като пророка от библейските времена Моисей, който избавил израилския народ от египетското робство, така и светителят Игнатий избавил кримските гърци от подчинение на татарите.

Бъдещият светител Игнатий е роден през 1715 г. на гръцкия остров Термия (днешният Китнос) в знатното благочестиво семейство Гозадино. Родителите му го нарекли Иаков. Остров Термия в това време се намирал под властта на турците. Покорените от иноверците гърци, макар и да имали определени права – както граждански, така и религиозни, – никога не забравяли за това, че родината им била в миналото център на целия православен свят. Те мечтаели за нейното възраждане и в тази надежда възпитавали своите деца.

Иноческо служение

Образованието си Иаков получил във Венеция, в създадената там Гръцка колегия. В самата Гърция състоянието на образованието било тогава не най-доброто. След училището Иаков усетил монашеско призвание, взел благословение от родителите си и се отправил за Света Гора на Атон, където монашески подвиг носил един от неговите близки родственици. Иаков от все сърце възлюбил иноческото житие с отречение от мирската суета, поради което още като юноша приел монашески постриг с името Игнатий в чест на великия светия Игнатий Богоносец. Преминавайки всички йерархически степени на свещенството, чак до епископския сан, Игнатий (Гозадино) се проявил като добър и трудолюбив пастир, за което се сподобил с любовта и уважението на своите пасоми.

Митрополитски сан

През 1769 година по решение на Свещеноначалието Владиката в сан на митрополит възглавява в Таврида Готско-Кафската катедра. Той се заселва в Свето-Успенския манастир недалеч от Бахчисарай. В това време Свето-Успенската обител била светилник за всички християни на полуострова. От този манастир светителят Игнатий управлявал епархията, тук се молил за паството, размишлявал над неговата нелека съдба. Пра-племенникът на светителя – Игнатий Иванович Гозадинов, разказва за живота на гърците под властта на татарите и привежда ужасяващи факти:

„Какъв бил животът на бедните гърци, съвършено поробени от азиатските народности? За да може всеки да прецени за това, привеждам един пример, предаден ми от старец-очевидец, който бил в онова време момченце при митрополита. Пристига един грък при Негово преосвещенство и със сълзи разказва: „Ефенди! (така величаят турците и татарите знатните особи) Ефенди! Моят четиригодишен син, чувайки, как мюезинът вика от минарето: „Мохамед ирресул алла“, сам завикал същото; татарите хванали детето и, заявявайки, че то е приело исляма, го помюсюлманчили“. „Ефенди! – простенва друг. – Татаринът изсипа на улицата от лулата си остатъка от още горящия тютюн, за да припали от него отново напълнената си лула. Моят стар и почти сляп баща, без да забележи това, настъпи огъня. Виждайки в това оскърбление, татаринът, без много да му мисли, и без дума да продума, го застреля като куче“.

Седем трудни години управлявал своята катедра светителят Игнатий, възнасяйки молитви за притесняваното си паство. Господ му открил път за избавление от притесненията за неговите единоверци. Подобно на Моисей, на св. Игнатий била възложена нелеката мисия за изхода на православните гърци от татарския Крим в християнската земя на Руското Приазовие.

Начело на гърците-преселници

Грамотата на Екатерина II, изготвена за преселилите се в Русия кримски гърци, май 1779 година

Когато се разразила руско-турската война от 1768-1774 г. и Крим през 1771 г. бил превзет от руските войски, архиепископ Игнатий чрез командващия руския окупационен корпус в Крим В. М. Долгоруков се обръща с писма към Светейшия Синод и императрица Екатерина II с молба да приемат християните за поданици на Русия. Започнали преговори, в хода на които се решило да се започне агитация за преселването на православните гърци на територията на Руската империя. От това преселение била заинтересована самата Русия, понеже 30 хиляди души, които би могло да се изведат из Крим, значително биха отслабили Кримското ханство. Качествата на дипломат помогнали на светителя Игнатий да добие за своето паство по-големи икономически и поземлени привилегии, но главното било това, че у гръцкия народ се появила възможност навеки да се избави от притесненията в сферата на религиозния живот.

Призивът да се започне подготовка за изхода прозвучал след Божествена св. Литургия на 23 април 1778 г. в пещерната църква на Свето-Успенския скит. Вестоносци оповестили по целия полуостров на единоверците. Забележително е, че сред гърците не се намерил ни един предател: турско-татарските власти в Крим нищо не узнали за готвещите се събития и не успели да им попречат. Гърците се отправили на път. Със себе си те понесли иконата на св. Георги Победоносец от обителта във Фиолент. Военната страна на изхода ръководил Александър Василевич Суворов, а духовно-административната – владиката Игнатий. Около двадесет хиляди човека напуснали пределите на турско-татарски Крим.

„Великият преход на гърците в Азов“

По време на странстването гърците ги очаквали множество трудности и страшни болести, които успешно се преодолявали благодарение на молитвите на архипастиря Игнатий. Така, когато приключила неизвестната страшна епидемия по пътя, св. Игнатий се молил на свещеномъченик Харлампий, и народът бил спасен. Митрополит Игнатий, не жалейки сили, се трудил за своите пасоми, помагал им да понасят теготите на пътя – нито един човек не бил лишен от неговата грижа. Но както някога евреите в пустинята, така и гърците не винаги били благодарни на полагащия душата си за тях. Много роптаели, предлагали да се върнат назад, оплаквали се от трудностите на пътя. Но нищо не могло да намали любовта на Владиката към неговите духовни чеда и той искрено се радвал, че се извършило чудото на милосърдието Божие и неговият народ е спасен.

В град Мариупол

На руския бряг на Азовско море, където се установили преселниците, по благословение на митрополит Игнатий бил основан град Мариупол, назован в чест на Царицата Небесна, Покровителка на християните по време на пътуването и в бъдещия живот на новото място. Владиката преминал под омофора на Руската Православна Църква като викариен архиерей на Херсонска и Славянска епархия, със запазване на титула митрополит Готско-Кафски. За проявеният подвиг и мъжество императрица Екатерина II го наградила с висока награда – диамантена панагия.

Най-първа грижа на митрополит Игнатий станало устройването на духовния живот на пасомите: живеейки под покровителството на православна държава, гърците вече безпрепятствено можели да изповядват вярата Христова. Владиката основавал нови поселения, строил и освещавал в тях храмове. В една от църквите в Мариупол изнесли за поклонение донесената от Крим икона на Божията Майка. Другата икона – на свети Георги Победоносец – Владиката оставил при себе си: пред този образ митр. Игнатий постоянно се молил за благополучието на своя народ.

Теготите на живота на новото място, опасността от нападения на турски десанти, които нерядко акостирали на крайбрежието с цел да върнат бежанците, – всичко това предизвиквало ропот у малодушните. Те започнали да обвиняват Светителя за всичките свои беди и несгоди. Митрополитът всичко понасял със смирение. Архиепископ Херсонски и Таврически Гавриил, ръкописът на когото се намира в Записките на Одеското общество за история и древности (том 1-и 1861 год.), пише:

„Във времето на построяването на Мариупол главният негов основател, преосвещеният Игнатий, загрижен за устрояването за словесното си стадо на свое пристанище, сам почти не е имал такова. Той живеел наравно с най-бедните свои едноплеменници, в убога, мрачна, сива землянка. Освен това, го посетило и нещастие: възникнал пожар превърнал в пепел всичкото му имущество; след което, макар и да бил построен за него удобен дом, светителят не намирал в него вече съвършено спокойствие, бидейки тревожен от чести огорчения от своите съотечественици“.

В ръкописа на архиепископ Гавриил се разказва за мястото, където пребивавал св. Игнатий: „Той избрал за духовен отдих особено място, на шест версти от града нагоре по рекичката Калмиус, където засадил великолепна овощна градина, построявайки в нея каменна келия за молитвословия. В близост бил съоръжен, също малък, каменен дом. Тук Преосвещеният Игнатий планирал да устрои манастир на името на великомъченика и победоносеца Георгий, особено почитан от гърците; но със смъртта му се пресекли и всичките негови благородни намерения“.

Отношението на съотечествениците

През 1786 г. след двуседмично боледуване Владиката се представил пред Господа. Погребан бил в първия мариуполски храм – в събора на свети Харалампи. Но неблагодарността на съотечествениците още дълго продължила както по отношение към светителя, така и към неговите роднини. С неговата смърт се прекратило и съществуването в Pуcия на Готската и Кафийската eпархия.

А ето какво си спомня И. И. Гозадинов: „Влизайки в града (Мариупол) и преминавайки по главната улица, изведнъж видях възвисяващия се пред мен великолепен нов храм, недалеч от старата Харламовска църква. Сърцето ми болезнено се сви; досетих се, че гробът на чичото-светител е осиротял. На другия ден, след службата в новия благолепен събор, помолих свещеника да отслужи панихида на мястото, където се покоят останките на чичо ми. Засуетиха се в издирване на ключа от изпразнената църква и с огромен труд все пак го намериха. Влязохме в църква и що да видим? Църквата съвсем опустошена, а на гроба на светителя, като че ли нарочно, нахвърлени боклуци по-високо от човешки ръст. Болно ми бе да гледам това и ние – аз с дякона и пазача – се заехме да разчистваме гроба, но, виждайки, че нашите трудове до нищо не ще доведат, бяхме принудени да застанем отстрани и да се молим…“

И въпреки всичко след някое време името на Мариуполския светител, дотогава намиращо се под покрова на полузабравата, отново пробудило благодарната памет за него сред православните в Руското Приазовие. Панихидите на гроба на праведника събират множество люде, провеждат се четения и исторически изследвания за неговия живот и трудове. Над склепа на Владиката е поставена паметна плоча.

По материали, предоставени от Виктор Граматиков, главен редактор, Радіо Приазов’я“, Телецентр, Приморський парк, Донецька область, Україна.