Неделя на преподобната Мария Египетска
На този ден си спомняме за св. Мария Египетска. Тя била всеизвестна грешница, предмет на изкушене и съблазън за всички, които я познавали. Не знаем как е станала грешница. Никога няма да разберем дали злото е било присъщо за нея поначало; дали е била съблазнена или насилена, за да стане блудница.
Но едно знаем със сигурност: някак си веднъж тя отишла в храма на Божията Майка, която е образ на съвършената цялост и целомъдрие. И неочаквано почувствала, че не може да влезе в него. Едва ли има смисъл да си представяме, че някаква свръхестествена сила не й давала да прекрачи прага; тази сила най-вероятно била в нея самата. Тя почувствала, че тази област е прекалено свята, за да влезе в нея, да стои вътре в храма.
И това се оказало достатъчно, за да осъзнае, че цялото й минало е потънало в тъмнина и че има само един път да излезе от него: да отхвърли от себе си всяко зло и да започне нов живот. Тя не отишла на изповед да търси съвет; отишла от града направо в пустинята – горещата пустиня, в която нямало нищо, освен пясък, глад и отчаяна самота.
Тя може да ни научи на нещо много важно. Св. Серафим Саровски не веднъж е казвал на тези, които идвали при него, че цялата разлика между грешника, който загива и грешника, който намира своя път към спасение, е в едно: в решимостта. Божията благодат винаги е до нас, но ние не винаги се отзоваваме, както се отзовала св. Мария, когато внезапно осъзнала себе си и заедно с това – светостта, красотата, целостта и целомъдрието на Божията майка. Тогава тя се почувствала готова наистина на всичко, за да промени живота си.
И така година след година, в пост и молитва сред изгарящата жажда и отчаяната самота в пустинята, тя се сражавала със злото, което било натрупано в душата й. Защото не е достатъчно то само да бъде осъзнато, не е достатъчно дори да бъде отхвърлено със силата на волята: то все пак остава в нашите спомени, в нашите желания, в нашата лабилност, в цялата тази развала, която носи със себе си злото.
Наложило й се да се бори цял живот, но в края на краищата победила. Тя действително се “подвизавала с добрия подвиг”, очистила се от сквернотата и могла да влезе в божията област: не в храма, не „някъде“, а във вечността.
Св. Мария Египетска може да ни научи и още нещо, което все някога трябва да осъзнаем: тази царствена област – Църквата, а и самия свят, сътворен от Бога, са останали чисти от злото, макар че светът се е покорил на злото и му сътрудничи поради нас. Ако някога осъзнаем това и почувстваме, че за нас няма място там, ако се покаем, ако се отвърнем в ужас от себе си с непреклонна решителност, ние бихме могли да последваме нейния пример.
Примерът на нейния образ ни се предлага като завършващ момент на постното време, тази пролет на живота. Предишната неделя чухме призива на св. Йоан Лествичник, съставил цяла стълбица на съвършенството, с чиято помощ можем да преодолеем злото и да дойдем до истината. А днес виждаме примера на една жена, която от самите дълбини на злото се вдигна на висотата на светостта. | Списание Мирна, бр. 22
Превод: Илиана Александрова
