Преподобномъченик Яков Костурски и двамата му ученици

Преподобномъченик Яков бил роден в някое от селата на Костурския край в Македония. Той бил опитен скотовъдец и чрез упорит труд доста забогатял, но родният му брат от завист го наклеветил пред турските власти, че уж намерил скрито имане. Затова Яков продал овцете си, напуснал родния край и отишъл в Цариград, където още повече забогатял. Веднъж чул един турчин да хвали християнството и да разказва, как жена му се изцерила от лудост по молитвите на св. патриарх Нифонт. Яков много се заинтересувал от това и отишъл при патриарха.

Разговорът, който водили, така трогнал душата му, че той раздал всичкото си богатство и се оттеглил в Светата Атонска гора. Там възобновил запустелия Иверски скит „Св. Йоан Предтеча” и заживял под ръководството на някой си старец Игнатий. Яков се подвизавал така усърдно и достигнал такова високо духовно съвършенство, че бил удостоен с небесни откровения: били му показани райските обители и адовите тъмници, започнал да прониква в тайните чувства и мисли на своите посетители. Господ го удостоил и с дара на чудотворството: по молитвата му във възобновения скит потекла изворна вода, която оттогава и досега се нарича „агиазмата на св. Яков”; на два пъти съсъдът за масло се самонапълнил по неговите молитви; с молитвата си изцерил един ватопедски послушник, обхванат от бяс; веднъж низвел дъжд от небето във време на суша; друг път напоил жадни пътници с потеклата но неговите молитви изворна вола.

В желанието си да се отдаде на пълно уединение, той с шестима свои ученици се оттеглил във вътрешната част на Атон, където прекарвал дни и нощи в пълно мълчание с изключение само на събота н неделя. Накрая пожелал да отиде в света, за да проповядва благочестие. Последвали го и учениците му. Навсякъде народът се стичал да получи от него благословение и да слуша проповедта му. С молитвите си вършел и много чудеса: лекувал бесновати, предал на сатаната един неразкаян християнин-магесник за омаломощаване на плътта (1 Кор. 5:5). Но местният владика Акакий от завист направил донос пред турските власти, че тоя стар чужденец събира около себе си много народ и може да предизвика някой бунт. Преподобният предвидил надигащата се опасност и цялата нощ прекарал в молитва и спокойно чакал да свърши божествената литургия. Рано сутринта 18 турски войници обкръжили църквата и заловили стареца Яков с двама негови ученици – дякон Яков и монах Дионисий. Турският бей разследвал дълго преподобния ту с увещания, ту със заплахи, ту с изтезания, но като не измерил в него никаква вина, хвърлил го в тъмница за 40 дни, докато съобщи за него на Високата порта и получи оттам разпореждане. След известно време дошла от султан Селим заповед да представят светеца с неговите ученици в Одрин, за да ги съди сам той.

Султанът строго ги разследвал. Преподобни Яков спокойно говорил само истината. Султанът заповядал да бият него и учениците му с бичове. От преподобния не се чули ни дума, ни стон. После стягали главите им с винтове. От това мъчение светецът никак не пострадал, но на дякон Яков изскочило едното око. Междувременно султанът узнал, че старият мъченик пророчески предсказва бъдещето и на шега попитал св. Якова: „Аз още колко години ще живея?” Преподобният отговорил: „Девет месеца!” Пророчеството му се сбъднало. За да намери достатъчна причина да убие невинните, озлобеният султан изпратил при тях в затвора един свой паша да им задава въпроси за Христа и за Мохамеда. Преподобни Яков дръзновено изповядал, че само Иисус Христос е истински Бог, което вбесило султана и послужило като повод за нови жестоки мъчения: разкъсвали телата на мъчениците, разбили челюстите им, рязали ремъци от кожите им и след това поливали раните им с оцет и сол, били ги жестоко с бичове, горили с огън бедрата им. По този начин ги мъчили 17 дни. Най-после султанът ги осъдил на обесване.

Преди да бъде изпълнена присъдата преподобни Яков застанал между учениците си и ги поканил да се помолят за света и за Църквата като благодарят на Господа, че ги удостоил да наследят небесното царство. И тримата паднали на земята и се поклонили на Бога. После преподобни Яков извадил три скрити частици от животворящите Христови Тайни и с тях причастил себе си и учениците си. Тогава вдигнал ръце .и очи към небето и със силен глас извикал: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си!” И веднага, за почуда на всички, тихо починал.

Това станало на 1 ноември 1520 г. Някои християни откупили честните им мощи и ги погребали с почести. Над техните гробници в неделните и празнични дни се явявала светлина и ставали чудеса. По-късно честните им мощи били пренесени на Атон, а оттам в местността Галатиста близо до Солун, където в манастира „Сп. Анастасия Узорушителница" се поселили останалите ученици на преподобния. За преподобномъченик Яков и неговите ученици има специална служба, която се служи в деня на тяхната памет в Иверския скит „Св. Йоан Предтеча” на Атон и в манастира „Св. Анастасия”.