Рилската пустиня в житията на св. Иван Рилски
В житията на св. Иван Рилски известната на всички любители планинари Рила планина е наречена пустиня. Тя е описвана като място, необитавано от човека. Била пълна с диви зверове и с непроходими букови и дъбови гори.
В Рилската пустиня идвали само ловци и от време на време пастири, които пасели стадата си от овце. Показателното е, че средновековните и по-късните житиеписци на подвига на св. Иван Рилски сравняват Рилската пустиня с пустинята на св. Йоан Предтеча. Това е така, защото през Средновековието българите живеели главно по градове и села. Дори някои исторически извори твърдят, че имали обичай да разместват населението от едни град в друг. Затова планините били необитаеми и едва през османския период има завладяване на планините от българите, които напускали градовете, където се настанявали османците и висшето гръцко съсловие.
Рилската пустиня предлагала условия за християнската аскеза. Рила планина със своя суров климат и непроходими гори предполагала същото уединение, което пустинята на пясъците предлага за аскетите от библейските книги и християнската традиция. Все още обаче местата, по които се е заселва св. Иван Рилски, не са окончателно изяснени, като най-известна остава неговата пещера и намиращото наблизо място за молитва на светеца. Когато се говори за Рилска пустиня като място на аскетичния подвиг на свети Иван, се говори изобщо за планината. Защото Рилският светец се е местил няколко пъти – единия път в хралупата на дърво, а после в пещерата, която е известна и до днес и е обект на поклонение от страна на много вярващи православни от целия Балкански полуостров.
Рилската пустиня остава като нарицателно в изворите, български и гръцки, и трябва да минат векове, докато пастирите номади и движещото се българско население обходи и опознае Рила планина, поразяваща и до ден днешен със своето сурово и мистично излъчване, напомняща, че в нейните дебри се е извършил един от най-чистите и свети християнски подвизи, дело на Небесния покровител на българите св. Иван Рилски. | Списание Свет, бр. 3/2010
Бог да го прости господин Стефан Чурешки. Всеки ден го споменавам в молитвата за починали. Както и проф. архим. Павел Стефанов. Съжалявам че съм била груба в някои моменти с тях. Не ги познавах лично. И само един път съм ги виждала на представянето на книги. Но те оставиха дълбока следа в мен и съжалявам, че не са между нас вече.
Св. Иван Рилски наистина освети Рила планина и цялата ни страна, както пише господин Чурешки.