Свети апостол и евангелист Марк

Еврейското име на евангелист Марк е Йоан („Марк“ е било римското му име, добавено впоследствие към първоначалното му име Йоан). В дома на своята майка, където първите християни са организирали молитвените си събрания, той се запознава с апостол Петър, който очевидно е поел функцията на негов наставник и духовен отец, и именно поради тази причина го е наричал „син ми Марко“ (срв. 1 Пет. 5:13). Тази близост се потвърждава и от факта, че в своето Евангелие апостол Марк съхранява писмено посланието на апостол Петър, поради което той бива сочен като негов пръв помощник. „Когато апостол Петър проповядвал своето учение в Рим, той събуждал възхищение, а това породило у тамошните верни желанието да имат записани словата, които чули от неговите уста, и именно поради тази причина те измолили от Марк, който бил редом до него, да им ги предаде в писмен вид“ (св. Никодим Светогорец).

Той се е трудил и редом с апостолите Варнава и Павел. Бил е племенник на първия, „по линията или на брат, или на сестра, но под племенник навярно се разбира „първи братовчед“. Виждаме, че той е бил в Кипър заедно с тези двама апостоли. Впоследствие, когато те заминават за Мала Азия, той се отделя от тях и се връща в Йерусалим. Причина за случилото се е била появата на силни разногласия между двамата апостоли. „От това се породи разпра, тъй че те се разделиха един от други“ (Деян. 15:39). Именно защото тогава той се отделил от тях, по време на втората си апостолска обиколка апостол Павел е отказал да го вземе със себе си. Варнава настоявал, но Павел не считал за достойно да вземе „отстъпника“, вследствие на което пътищата им се разделили. Варнава и Марк са отишли в Кипър, а Павел е тръгнал заедно със Сила и „минаваше през Сирия и Киликия, та утвърдяваше църквите“ (срв. Деян. 15:41).

Златоустият Йоан е направил някои обяснителни бележки във връзка с тази случка, като редом с всичко останало посочва и следното: „При пророците също така откриваме подобни различия по отношение на мисловната им нагласа, личния нрав: Илия е проявявал строгост, Мойсей е бил отстъпчив.“ Тук по-строгият е Павел… Разпрата им не може да бъде определена като нещо зло, тъй като в конкретния случай всеки от тях защитава особен род неща, и то съвсем основателно. Признавам, че ако прението е пламнало в стремеж всеки един да защитава чисто лична позиция, не да отстоява общото достойнство, това със сигурност щеше да бъде обект на порицание, но щом имаме налице – и при единия, и при другия – чистото желание да не прекъсват своето проповедничество и учение, като за тази обща цел единият поема в една посока, другият – в друга, тогава за какво да ги виним? В немалко неща те са реагирали по чисто човешки начин, защото са същества не от камък, нито от дърво… По отношение на това кой от двамата е подходил по-мъдро, не подобава нам да изказваме оценка, но бихме могли да заявим, че това със сигурност е велико дело на Промисъла… Съществен в случая е не фактът, че те са имали различия в позициите си, а че са се приспособили по подобаващ начин един спрямо друг, като са преценили, че и за двамата ще бъде много по-добре да продължат делото си разделени и са се възползвали от случилото се, за да осъществят това. А по-нататък? Нима са се разделили с чувство на враждебност? Опазил Бог! На практика виждаме как след този случай Варнава е получавал в Посланията многобройни хваления от страна на Павел. Казано ни е, че „от това се породи разпра“, а не вражда, нито караница. Разпрата просто е подпомогнала за тяхното разделяне… В крайна сметка Варнава е имал желание Павел да реализира своето призвание, поради което и се оттегля по подобаващ начин; от друга страна, Павел също е имал желание призванието на другия да намери реализация и затова сам се е оттеглил. Нека и ние в името Божие си предоставяме един другиму полезно пространство, така щото в своето раздалечаване да се отдаваме още повече на проповедническата си мисия. Чуден човек наистина, велик човек! Тази разпра се е оказала нещо изключително благотворно за Марк. Защото благоговейната почтителност, която Павел събудил у него, го е обърнала към кръщение във вярата, а добросърдечността на Варнава му е помогнала да не се почувства изоставен: и така, те наистина стигнали до разпра, но ползата е била изцяло за благото на тяхна обща, единна цел.“

При наличието на двама човеци с различни характери, мисловни нагласи и навици, съвсем естествено е по някои въпроси да възникват противоречия между тях и не е изключено понякога те да намират израз в по-силно изразена форма. Противоестественото е, когато негодуванието и завистта пораждат напрегнати отношения и конфликти. Светците – като носители на истинна любов – са чужди на всяко негодувание и тяхната дружба никога не изтлява. В понасянето на всички свои изпитания те са като злато, калявано с огън, а това ги прави още по-чисти и светли. По такъв начин добрите отношения между апостолите на народите и основателя и покровителя на Александрийската църква се запазват. Те си остават завинаги приятели и съработници. По време на първото заточение на апостол Павел в Рим евангелист Марк е бил редом до него. И тази негова близост е била така благотворна и ценна, че по време на второто си заточение той пише следното на своя ученик Тимотей: „Вземи Марка и го доведи със себе си, защото ми е нужен по службата“ (2 Тим. 4:11).

Тук е уместно да посочим, че за съществуването на приятелство е потребно наличието на свързаност и от двете страни. Доказано е, че за да бъде приятел с някого, човек би трябвало да желае това, но и този от другата страна също трябва да проявява сходно отношение, но за наличието на любов към даден човек не е потребна свързаност и от двете страни, тъй като любовта „никога не отпада“ (1Кор. 13:8), тя претърпява враговете. Освен това, от нас ще се иска да даваме отговор не дали и доколко са ни обичали, а дали ние истинно и чистосърдечно сме обичали другите. | www.johnsanidopoulos.com

Превод: Анжела Петрова

Коментари

коментара