Свети великомъченик Теодор Стратилат

Великомъченик Теодор е родом от град Евхаита, живял в началото на ІV век, през времето на императорите Константин и Ликиний. Славел се в страната със своите добродетели, мъдрост, красота и храброст. Бил назначена за стратилат (воевода) в град Ираклия, близо до Черно море. Теодор мъдро управлявал поверения му град и мнозина като виждали добродетелите му, приемали християнската вяра.

Това станало известно на Ликиний, който управлявал изночната част на Римската империя, където се намирал и град Ираклия. В душата си той мразел християните и по-късно строго ги преследвал. Като научил за Теодор, изпратил да го доведат в Никомидия, но предупредил да се държат любезно с него.

Теодор разбрал коварството. Той не се страхувал да умре, но искал да приеме мъченичеството в своя град, за да може с примера си да утвърди във вярата новопокръстените. Затова с писмо помолил Ликиний сам да дойде в Ираклия. Придружен от голяма свита сановници и много войници, императорът взел златните и сребърните си идоли и потеглил.

Същата нощ видение предсказало на Теодор, че наближава времето на неговия подвиг. Той чул глас: "Дерзай, Теодоре, Аз съм с тебе!"

На другия ден Ликиний седнал на престол на площада, около него застанали велможи и оръженосци. Пред всички той поканил Теодор да принесе жертва на боговете пред народа. Теодор помолил да отложат жертвоприношението с два дни, а императорът му позволил да вземе идолите при себе си в къщи.

Когато след два дни церемонията се повторила, преди още Теодор да успее да каже нещо, един от войниците побързал да съобщи, че е видял златната глава на един от идолите у един бедняк. Теодор потвърдил: "Аз действително строших твоите богове и добре сторих. Как могат те да ти помогнат, когато сами не можаха да се спасят от разрушение?"

Ликиний дълго не можал да произнесе нито дума от гняв. Най-сетне избухнал и със страшни заплахи заповядал да бият Теодора с волски жили, после с оловни пръчки, да го обгорят с огън, да трият раните му с керемиди… След дълги изтезания го затворили в тъмницата без вода и хляб. След пет дни извели мъченика, за да бъде разпнат. Приковали го на кръста, войниците стреляли в лицето и му изболи очите. Накрая го посекли с меч.

Страданията на светия великомъченик и неговата твърда вяра станали причина много жители на града и войници да приемат християнската вяра.

източник: pravoslavieto.com

Коментари

коментара

Близки теми:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

18 + 5 =

*