Свети Седемдесет апостоли
И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас; и в тая къща оставайте, яжте и пийте, каквото ви дадат; защото работникът заслужава своята заплата. Не прехождайте от къща в къща. И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат; изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие. В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете: и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие. . . Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил“. (Лук. 10:1-16).
Св. евангелист Лука разказва, че Господ Иисус Христос освен дванадесетте Си ученици, които вървяли подир Него, избрал още седемдесет други, които разпратил по градове и села да проповядват словото Му. Той им дал сила да вършат чудеса като доказателство на проповядваната истина и поръчал да не се грижат за житейските си потребности, защото Бог няма да ги остави, а всичкото си внимание да съсредоточат в това – да призовават човеците към вечен живот. Когато тези седемдесет апостоли се върнали след първата обиколка на своето проповедничество, с радост те казали на своя Учител: „Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват!“ Иисус им отговорил: „Не на това се радвайте, а радвайте се, че имената ви са написани на небесата!“ (Лук. 10:17-20).
Подир възнесението на Господа светите апостоли били укрепени с благодатта на Св. Дух в деня Петдесетница и тръгнали усърдно да продължат делото, което Христос им завещал. Те обиколили градове и села на обширната Римска империя, като проповядвали навсякъде Словото Божие и кръщавали повярвалите. И разбира се, трябвало да претърпят много беди и гонения: евреи и езичници се въоръжили против тях, затваряли ги в тъмници, предавали ги на мъчения и мъченическа смърт, но те всичко понасяли с търпение и твърдост.
Св. апостол Павел пише от името на всички: „Ние гладуваме и жадуваме, ходим голи и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени – благославяме, гонение – търпим, хулени – молим се“ (1Кор. 4:11-13).
Ето такъв бил животът на светите апостоли, но осенени от Божията благодат, силата Господня видимо им помагала в техните дела. Изгонени от една страна, те отивали в друга, по който начин самото гонение способствувало да се разпространява Словото Божие. Така християнството бързо се разпространило и закрепвало. И проповедта на апостолите се състояла по израза на ап. Павел „не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила“ (1Кор. 2:4). Те поучавали не само с думи, но и с примера на своя добродетелен живот, на своята кротост и търпение и особено на своята любов към Бога и човеците. Болшинството от светите апостоли умрели от мъченическа смърт, но извършили безсмъртното дело на Христовата проповед.
На 4 януари Православната църква чествува паметта на всички 70 апостоли заедно. Този празник се нарича „Събор на седемдесетте апостоли“.
Кои са светите 70 апостоли?
В Новозаветните книги имената на Светите седемдесет апостоли не са споменати. Църковният историк Евсевий Кесарийски (ок. 340 г.) пише в своята „Църковна история“: „имената (на 12-те) апостоли са известни на всеки от Евангелията, но списък на 70-те Му ученика няма никъде“. Предполага се, че сред 70-те избрани от Спасителя апостоли са били Иосиф Варсава, наречен Иуст (Деян. 1:23), Иосия (или Иосиф) Варнава (Деян. 4:36), евангелист Лука и Клеопа (Лук. 24:13), Сосфен (по мнение на Евсевий, в „Църковна история“).
За пръв път изброяване на Седемдесетте апостоли се среща в списъка, приписван на св. Доротей, епископ Тирски (361 г.), но в него са включени и лица, чието съществуване буди съмнение, като напр. Кифа (име, дадено на ап. Петър, вж. Галат. 2:9), Кесар и други.
Списък на Седемдесетте апостоли е запазен и в други преписи, както и от автори от по-късно време. Един от последните поименни списъци е този на Св. Димитрий, митрополит Ростовски (вж. Чети-Минеите за 4 януари).
За да покаже равночестието на всеки от Седемдесетте и за да предотврати разногласия в почитанието им, Православната ни църква е установила тяхното общо празнуване, но паметта на всеки от тях възпоменаваме и поотделно, в определени дни в годината. Сред тях са:
• Св. апостол Клеопа (4 януари)
• Св. апостол Тимотей (22 януари)
• Св. апостол Онисим (15 февруари)
• Св. апостол Архип (19 февруари)
• Св. апостол Филимон (19 февруари, 22 ноември)
• Свв. апостоли Иродион, Агав, Руф, Асинкрит, Флегонт и Ермий (8 април)
• Свв. апостоли Аристарх, Пуд и Трофим (15 април)
• Св. апостол и евангелист Марко (25 април)
• Свв. апостоли Иасон и Сосипатър (28 април)
• Св. апостол Карп (26 май)
• Св. апостол Тадей (21 август)
• Св. апостол Тит (25 август)
• Свв. апостоли Варнава, наричан Йосиф (11 юни)
• Св. апостол Йоан, наричан Марко, сродник на ап. Варнава
• Свв. апостоли и дякони Прохор, Никанор, Тимон и Пармен (28 юли)
• Свв. апостоли Сила, Силуан, Крискент, Епенет и Андроник (30 юли)
• Свв. апостоли Евод и Онисифор (7 септември)
• Св. апостол Кодрат (21 септември)
• Св. апостол Ананий (1 октомври)
• Св. апостол Яков Алфеев, брат на ап. и ев. Матей (9 октомври)
• Св. апостол и евангелист Лука (18 октомври)
• Св. апостоли Тертий, Марк, Иуст и Артем (30 октомври)
• Свв. апостоли Стахий, Амплий, Урбан (Урван), Наркис, Апелий и Аристовул, епископи – от 70-те апостоли (31 октомври)
• Свв. апостоли Олимп, Родион, Сосипатър, Ераст, Кварт и Терций (10 ноември)
• Св. апостол и дякон Филип (от 7-те дякони) (14 ноември)
• Св. апостол Иаков, брат Господен (23 ноември) и други.
