Скришната стаичка
Да припомним как Сава основал единствения център за духовни упражнения и молитва в Карея, столицата на Света Гора. Това място се нарича на гръцки „исихастирион”, което може да се преведе като „дом на мълчанието” или „скришна стаичка”. Сърбите я наричат отшелническа килия. Смъртта на бащата може би засилила желанието на Сава да се оттегли от света, но не била причината за него. Никога не го напускал копнежът за уединен пустиннически живот. Именно това желание го и довело в Света Гора. То се възпламенило още повече след срещите му с истинските пустинници, оттеглили се в колиби, пещери и канари. Необезпокоявани и непрекъсвани в мислите си, безгрижни за нуждите на своя телесен живот, те били волни като птици. Били в общение само с Бога, с дивното верую „Бог ни е достатъчен”. Ето го пътя към светостта, мислел си Сава, когато ги посетил за пръв път. Връщайки се в манастира Ватопед, той помолил игумена да му разреши да се подвизава при тях. Тогава бил само на седемнадесет години.
За опитния игумен тази молба не била изненада. Често възниквало подобно желание у млади и въодушевени новаци. Те искали да се откъснат от света, защото мислели, че животът с братята в манастира е пречка за директната връзка с Бога. Те не били достатъчно добре запознати с борбата, която пустинниците водели, сблъсквайки се с големи препятствия и противодействието на злите духове. Ето защо игуменът решително отказал на Сава. Обяснил му, че за монах на неговата възраст е опасно да се бори сам срещу „господаря на мрака” и че това може да доведе до разочарование и безнадеждност, дори и до умствено разстройство, както се било случвало с някои.
Сега обаче Сава бил вече зрял мъж на тридесет години и достатъчно опитен в духовно отношение. Той построил къщичка в Карея с хубав малък параклис, посветен на неговия съименник св. Сава Освещени (532 г.). Тук в тясна и тъмна килия се подлагал на най-строгите подвизи, за които някога бил чувал или виждал. С аскетичния си живот бичувал като с камшик тялото и душата си без милост. Ден и нощ в тишината на килията си размишлявал дълбоко над всяко изречение от Евангелието. От време на време правел поклони и съпровождал със сълзи всичките си молитви. Постел на границата на глада, умъртвявайки всяко телесно желание и възпрепятствайки отдалечаването на мислите си от Бога. Стараел се с всички сили да се свърже неразривно с Христос по пътя на умната молитва. Само Бог знае какви подвизи е извършил, за да пречисти душата си и да я превърне в стрела, излитаща към небето.
Разпънат без кръст, той измъчвал тялото си така, че „стомахът му се залепил за гръбначния стълб”. Вследствие на това повредил черния си дроб, който никога вече не успял да излекува. Поради това трябвало да се въздържа цял живот от сладки и мазни храни. Въпреки това бил благодарен на Господа, задето надмогнал всичко и придобил онова, за което най-много копнеел – „сърце, озарено от небето, и неизречен душевен мир”. Имал и прекрасни видения на небесния свят.
В едно от тях му се явил неговият баща, озарен от святост и слава. Явявайки се, Симеон му казал: „Ти ще бъдеш увенчан с две корони – едната аскетична, а другата апостолска; двамата с теб ще се наслаждаваме на радостите на небесното блаженство”. Сава приел това явление като повеля да отиде на гроба на своя блажен баща в Хилендарския манастир, за да му отслужи годишен помен.
Каквото и добро дело да извършвал, Сава винаги се стараел да го направи трайно и полезно за спасението на другите. Както самият той подражавал на най-големите подвижници, така желаел и другите да последват неговия пример. Ето защо се постарал тази негова „скришна стаичка” да се превърне в постоянно молитвено място, свързано с Хилендар, но и независимо от него. Съставил устав за хилендарците, които трябвало да се подвизават тук. Написал го със собствената си ръка на пергамент и се подписал с думите: „най-недостойният измежду грешниците – Сава”. Текстът на устава е известен като Карейски типик. Той не бил дълъг. Сава го издълбал с длето върху мраморна плоча над входната врата на отшелническата килия, където стои и до днес.
Основните правила на устава са следните: тук постоянно трябва да живеят двама или трима братя от Хилендарския манастир; тази институция трябва да бъде напълно независима от прота и игумена на Хилендар; братята, които живеят в отшелническата килия, трябва да се молят и да постят според нареденото за тях, а именно – да се хранят един път дневно, с изключение на събота и неделя, и то без зехтин в сряда и петък. Те са длъжни да прочитат целия Псалтир всяка нощ и всички канони на Христос и светеца на деня, както и акатиста на св. Богородица. Хилендарският манастир трябва да снабдява братята с храна и облекло. Вече 750 години този устав се спазва стриктно в сръбската „скришна стаичка”. Постът никога не се занемарява, молитвите никога не престават и запалените кандила никога не изгасват. Това е единственият подобен дом за молитви не само в Света Гора, но и в целия православен свят. Монасите в Света Гора уважават особено силно това място, почитат го и се дивят на онези, които живеят там. Както се вижда, този устав е доста строг, ала и по-поносим, в сравнение с онова, което вършел самият Сава. Към другите хора той бил по-снизходителен, познавайки слабостите на човешката природа.
Големият строител на видимите църкви доказал, че в същото време е и най-вещ строител на човешката душа, на невидимия храм на Светия Дух.
Из книгата „Животът на свети Сава“ на св. Николай Велимирович, „Омофор“, 2009, превод: Маргарита Хаджипейкова
