Събор на тримата велики вселенски учители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст

В царуването на благоверния и христолюбив цар Алексий Комнин, който приел царската власт след Никифор Ботаниат, между най-изкусните в красноречието учители на мъдростта в Константинопол възникнал голям спор за тези трима светители. Едни поставяли Василий Велики по-високо от другите светители, наричайки го най-възвишен вития, тъй като той превъзхождал всички със словото и с делата си, при което виждал и в него мъж, съвсем малко отстъпващ на ангелите, с твърд нрав, не прощаващ лесно съгрешенията и чужд на всичко земно; по-ниско от него поставяли божествения Йоан Златоуст, тъй като имал качества, различни от посочените: той бил предразположен да помилва грешниците и бързо ги допускал към покаяние. Други пък обратно, възвисявали божествения Златоуст, като мъж най-човеколюбив, разбиращ слабостта на човешкото естество, и като красноречив вития, който наставлявал всички към покаяние с множеството си медоточиви слова; затова и го поставяли по-високо от Василий Велики и Григорий Богослов. И накрая, трети стоели зад свети Григорий Богослов, твърдейки, че с убедителността на речта си, с изкусното си изтълкуване на Свещеното Писание и с изяществото на езика и на стила си той надминал всички най-славни представители на елинската мъдрост – както живелите по-рано, така и неговите съвременници. Така едни възвисявали славата на свети Григорий, а други омаловажавали значението му. От това възникнали раздори между мнозина, при което едни се наричали йоанити, други – василиани, а трети – григориани. И най-изкусните в красноречието и в мъдростта мъже спорели за тези имена.

Известно време след като възникнали споровете, тези трима велики светии се явили, отначало поотделно, а след това и тримата заедно, при това не насън, а наяве, на Евхаитския епископ Йоан, мъж най-учен, дълбок познавач на елинската мъдрост (както свидетелстват за това и самите му съчинения), който се бил прославил и с добродетелния си живот. Те му казали с едни уста:

– Както виждаш, ние сме равни пред Бога. При нас няма нито разделение, нито някакво противопоставяне един на друг. В своето време всеки от нас поотделно, подбуждан от Божествения Дух, е написал съответни поучения за спасение на хората. Това, което сме научили съкровено, сме предали на людете явно. Между нас няма нито първи, нито втори. Ако ти се позоваваш на единия, то и другите двама казват същото. Затова нареди на препиращите се по повод на нас да прекратят споровете, защото, както приживе, така и след кончината си, ние имаме грижата за това, да доведем краищата на вселената до мир и единомислие. Предвид на това, съедини в един ден паметта за нас и както ти прилича, състави ни празнична служба, а на другите предай, че пред Бога ние имаме равно достойнство. А ние ще бъдем помощници за спасението на тези, които празнуват нашата памет, тъй като се надяваме, че имаме някаква заслуга пред Бога.

Като казали това на епископа, те започнали да се издигат към небето, сияейки с неизказана светлина и назовавайки се един друг по име.

Блаженият епископ Йоан веднага възстановил мира между враждуващите, тъй като той бил мъж велик в добродетелта и бележит в любомъдрието. Той установил празника Свети Три светители, както му наредили светиите, и завещал на църквите да го празнуват с подобаващо тържество. Тук ясно се проявила мъдростта на този велик мъж; тъй като забелязал, че през месец януари се чества паметта и на тримата светители, а именно: в първия ден – на Василий Велики, в двадесет и петия – на божествения Григорий, а в двадесет и седмия – на свети Златоуст, той ги съединил в тридесетия ден на същия месец, като увенчал празнуването на паметта им с канони, тропари и похвали, както и подобавало.

Нека да добавим за тях и това. Свети Василий Велики надминал в книжовната мъдрост не само учителите на своето време, но и древните: той не само преминал цялата наука на красноречието до последната дума, но изучил добре и философията, а наравно с тях овладял и тази наука, която учи на истинско християнско оделотворяване на вярата. След това, водейки добродетелен живот, изпълнен с нестяжение и целомъдрие, и възхождайки с ума си към богосъзерцание, на четиридесетата година от раждането си той бил възведен на архиерейския престол и в продължение на повече от осем години бил предстоятел на църквата.

Свети Григорий Богослов бил толкова велик, че ако би било възможно да се създаде човешки образ, съставен от всички добродетели, той би бил подобен на великия Григорий. Като просиял със светия си живот, той достигнал такава висота в областта на богословието, че побеждавал всички с мъдростта си както в словесните спорове, тъй и в тълкуването на догматите на вярата. Затова и бил наречен Богослов. Той бил светител в Константинопол, като утвърждавал православието. Като поживял след това малко време на патриаршеския престол (както пише за това в житието му), той оставил престола поради преклонната си възраст и бидейки на шейсет години, отишъл в небесните обители.

За божествения Златоуст справедливо може да се каже, че е надминал всички елински мъдреци с разума, с убедителността на словото и с изяществото на речта си. Той неподражаемо разяснил и изтълкувал Божественото Писание. По същия начин далеч надминал всички в добродетелния живот и в богопознанието. Той бил извор на милост и любов, бил изпълнен с ревността на учителството. Живял е общо шейсет години; през шест от тях е бил пастир на Христовата Църква. По молитвите на тия трима светители Христос, нашият Бог да премахне еретическите разпри, а нас да съхрани в мир и единомислие и да ни удостои с Небесното Си Царство, защото е благословен во веки.