Предизвикателството за духа в „Мълчание“
„Във филма няма да има жени, но това ще бъде филм за любовта. За любовта сама по себе си и за това как трябва да се лишиш от егото и от гордостта. За самата природа на християнството“, споделя режисьорът Мартин Скорсезе, чиято екранизация по романа „Мълчание“ от Шюсаку Ендо (изд. „Колибри“) тръгва по българските кина от 27 януари.
Как обаче Скорсезе стига до реализацията на историческата драма, която копнее да снима повече от 25 години? Историята на пътя му към нея е белязана от истински изпитания на духа. „Бях сляп, а сега мога да виждам“, казва режисьорът.
Всичко започва през 1978 година, когато Скорсезе е на прага на смъртта. Годините злоупотреба с наркотици, астмата му и влечението да живее на ръба на възможностите си го вкарват в болница. Тогава той осъзнава, че не иска да пропилява живота си и се връща към корените си във вярата – още като дете е възпитан в католическа среда. Дъното, до което достига, го кара да осъзнае глупостта на пренебрежението си към Бога в течение на годините. Тогава започва да се моли. И оцелява.
На романа „Мълчание“ режисьорът попада 10 години по-късно и веднага се повлиява от книгата. Авторът Шюсако Ендо съчетава реални исторически личности с художествени образи, за да разкаже историята за човешката природа и реакцията й на изкушенията, за способността й да се отдаде на Бога и да преодолее всичките си страхове, илюзии и слабости… и да загуби.
Историята непреднамерено очертава образа на най-характерните типажи християни. Първият са японците от селата, които приемат и преживяват вярата инстинктивно, уповавайки се на надеждата и обещанието за вечен живот; вторият – противоречивият човек, който несъмнено вярва, но чрез действията си „отрича“ вярата като винаги носи кръста си на грешник; третият – самонадеяният по-образован и уж издигнат духовно човек със задълбочено познание за християнството, което в крайна сметка обаче не го превръща в по-добър християнин. Изпитанията на духа и проверката чрез мъчения се дават всекиму според възможностите („Бог дава всекиму кръст, подходящ за него“). Завладяващо разказаната история поставя точно тези въпроси – за границата между себелюбието, инстинкта за самосъхранение и свободната воля. А свободната воля е опасна, когато е в ръцете на несъвършения изпаднал човек, чието съзнание е склонно да оправдава собствената си глупост с нещо извън него. Същото се случва и със зрителите – филмът поставя въпроси, за които се оказваме неподготвени. Интерпретациите са по-скоро лично внушение на гледащия и способността му да възприеме една деконструкция на смисъла – смисъла на човека, живота и вярата.
Шюсаку Ендо и Мартин Скорсезе – двама мъже, християни, които дишат по-трудно наоколо (буквално – единият страда от астма, другият – от туберкулоза), но са имали дъх и вдъхновение да разкажат за Бога там, където няма почти никой, който иска да чуе.
Скорсезе удря на камък още в зародиш – неговият сътрудник и сценарист Джей Кокс изпада в творческа
криза и не успява да напише добър сценарий. Следват години на съдебни дела, в които продуцентски компании спорят за правата върху материала. Когато казусът е решен, компанията, която печели делото, започва да съди режисьора за отлагане на работата по филма, което му струва около 3.5 милиона долара неустойки и загуба на всички главни актьори, които се отказват от филма, поради други ангажименти. Продуцентите се оттеглят, след няколко години Кокс написва добър сценарий, но пари за продукцията няма. Всички продуцентски компании (включително и независимите) отказват да се включат в проекта и минава време и усърдна работа, докато се намерят инвеститори. Екипът променя повече от 5 пъти локациите на снимките, тъй като бюджетът не позволява да се снима в Япония. Оглеждат Нова Зеландия, Китай, САЩ, Канада и в крайна сметка се спират на Тайван, поради големите данъчни облекчения. Две седмици преди началото на снимките част от декора пада и убива на място един от работниците по конструкцията му, а други двама са ранени. Снимките се оказват тежко предизвикателство и поради метеорологичните условия – от адска жега до тайфун, дъждове и бури, по време на които никой не спира работа. Сред целия екип – от шофьори до актьори има такива, които свалят по 20 килограма, докато работят по филма.
В крайна сметка
резултатът е изключителен – във филма няма нищо самоцелно, излишно или подправено по съдържание и визия
Когато го питат какво означава за него този процес покрай снимките на филма в духовен план, Скорсезе казва: „Това е поклонничество. Ние все още сме на пътя и това никога няма да спре.“ Световната премиера на „Мълчание“ бе във Ватикана, където режисьорът подарява на папа Франциск копие на икона на Св. Богородица, изографисана от японски художник през 17 век и почитана от японците християни. Папата пък му отвръща с шега, че следващата стъпка за актьора Андрю Гарфийлд е да бъде ръкоположен.
„Мълчание“, който ще е неуловим за мнозина и възлюбен от малцина е сред най-предизвикателните филми, интелектуално и духовно, които голямо студио някога е продуцирало“, пише America Magazine. Филмът остава подценен или по-точно незабелязан от журитата на филмовите награди, медиите също не го отразяват подобаващо, а бокс офисът в Америка до момента показва най-слабите приходи за филм на Скорсезе, който ако не получи подкрепата на зрителите от Европа и Азия, може да падне до нивото на филма му от 1995 г. „Кундун“ с общи продажби на стойност под 6 милиона долара. Безспорно на масово ниво и в свят, който манифестира либерализма, филм посветен на християнството е неудобен и не особено необходим, което обаче не го прави по-малък шедьовър.
А този филм е по-малко филм за японците и португалците, християните и друговерците, устойчивостта на вярата, измяната или нечии търсения. Това е филм за Бога Такъв, Какъвто е – безначален и вечен, неизменен, Бог извън пределите на човешките интерпретации, Бог във, извън и отвъд всичко
„Накара ме да размишлявам върху това дали съм стигнал до определен момент, защото животът ми може да е към своя край. Защото съм по-стар. И има остарели хора около мен, които са ми много близки. И откривам, че те и тази история ми изясняват какво е животът. А той е дар. Мога ли да живея на висотата му? Не знам. Честно казано, не вярвам, но това, което човек трябва да прави е да продължава да опитва…“, споделя Скорсезе.
