Какво ни казахте за книгите на „Омофор“
Издателство „Омофор“ работи повече от двадесет години, за да предлага на български език най-доброто от съвременната православна литература и богословското наследство. С емблемата на „Омофор“ са издадени близо двеста заглавия. Целта на „Омофор“ винаги е била да споделя с вас и да свързва хора, убедени в смисъла от четенето на православни книги.
Екипът на издателството вярва, че споделянето е интимен акт, в него няма пасивна страна – извън отклика на този, към когото е насочено, то е невъзможно. Разчитаме на вашето мнение и преценка, защото обратната връзка с читателя е необходима и важна предпоставка за подобряването и развиването на издателската програма.
В края на миналата година „Омофор“ подготви анкета с въпроси към всички вас, на която откликнаха много хора. Вашите отговори и насоки ни помагат да усъвършенстваме нашата работа, да се ориентираме във вашите духовни търсения с желание да продължим да ви бъдем полезни. От сърце благодарим за отделеното време и за споделянето.
Помагали ли са ви книгите на „Омофор“ да намерите отговори на лични въпроси, които са били важни за вас? Помагали ли са ви нашите издания да подобрите познанията си в дадена област или вашата работа? Как бихте оценили качеството на изданията на Омофор? Какви са вашите препоръки за избор на теми и автори за нови издания?
Какво ни казахте вие за книгите на „Омофор“?
Според резултатите от анкетата по-голямата част от читателите са над 35 годишна възраст (82%), 17% от отговорилите, които търсят насока в православната литература, са на възраст между 18 и 35 г. Тези резултати по същество недвусмислено показват липсата на православна литература в българското книжно пространство, адекватно ангажирана и насочена към търсенията, колебанията и духовните потребности на младите хора. Факт, който е пряко свързан и с недостатъчната детска православна литература, издавана у нас.
В процентно съотношение разликата между анкетираните, които имат богословско образование (35,3%) и тези, които нямат богословско образование (63,40%) е съществена. Важно е да се отбележи, че 28,7% от анкетираните, които нямат богословско образование, посочват, че имат познания в областта на богословието. Широкият спектър от читатели, по-голямата част от които нямат академична богословска подготовка е знак, че изданията успяват да постигнат достъпен език, понятен за разнородна аудитория. В същото време това е показател за многообразието от теми, което е необходимо да бъде поддържано и подобрявано в издателската програма.
В подкрепа на последното, на въпроса „Помагали ли са ви нашите издания да подобрите познанията си в дадена област или вашата работа?“ по-голямата част от вас (78,9%) са отговорили, че книгите на „Омофор“ са им помогнали да подобрят и обогатят познанията си както в областта на иконографията, християнското изкуство и църковната музика, така и в по-задълбоченото изследване на християнските конфесии, догматиката, християнската етика, историята на Църквата, богословието, православната гледна точка относно психологическите проблеми, биоетиката и социологията, а също и да се ориентират в истинската, а не въобразената и налаганата от масовата култура идея за християнството.
Преобладаващ процент от отговорилите (69,7%) смятат , че изданията на „Омофор“ представят основни въпроси от християнството, просвещават в православното богословие, предлагат задълбочени анализи, качествени преводи, редакторска работа и отличен дизайн с усет към детайла, помагат за по-доброто разбиране на светоотеческото наследство и запълват голяма празнина в българското книжно пространство.
Значителна част от читателите (71,4%) споделят, че изданията на „Омофор“ са им помогнали в намирането на отговори на важни житейски въпроси. Едни от пътеводните за вас заглавия са книгите на архим. Софроний (Сахаров), Владета Йеротич, Калистос Уеър, Александър Шмеман, св. Николай Велимирович. Много хора посочват книгите „Аскетика на любовта“ на монахиня Гавриила, „Разширяването на сърцето“ на архим. Захария (Захару), „Християнска етика“ на проф. Георгиус Мандзаридис.
Отговорите ясно показват огромната нужда от духовна подкрепа и практически съвети, които да обхванат различните аспекти и предизвикателства в живота на съвременните православни хора в България.
Най-многообразни и разнопосочни са вашите препоръки за избор на теми, заглавия и автори за нови издания. Книгите и авторите, които препоръчвате да бъдат издадени, пресъздават богатството на православната литература, от светите отци до съвременните богослови. Част от тези предложения включват художествена литература, която засяга християнски теми; български православни духовници и академични преподаватели от миналия век, съвременни православни богослови и духовници; студентски пособия по догматика, църковна история, литургика; книги за деца.
Споделяме част от предложенията за автори и заглавия, за да предизвикаме вниманието както на читателската аудитория, така и на други издатели, които биха се заинтригували от нуждите и търсенията на българските читатели. И най-вече като начин да изразим радостта си от вече наличната и у нас, будна читателска аудитория на християнска литература. Прави впечатление малкият относителен дял на българските автори във вашите предложения, което за пореден път повдига въпроса за състоянието на българската съвременна богословска мисъл и литература.
Най-често споменаваните чуждестранни автори са:
Митр. Атанасий Лимасолски; архим. Варнава Янку; Николай Месогийски; проф. Здравко Пено, Виктор Франкъл; отец Серафим Роуз; митр. Вениамин Федченков; К. С. Луис; Фотий Кондоглу; отец Думитру Станилоае; Тадей Витовнишки; Жан-Клод Ларше; Христос Янарис; Майстер Екхарт; Владимир Соловьов; Николай Бердяев; Платон; Плотин; Ориген; Максим Изповедник; проф. Алексей Осипов; архим. Рафаил Карелин; о. Харалампос Пападопулос; св. Андрей Кесарийски; св. Григорий Нисийски; св. Нектарий Егински; св. Симеон Нови Богослов; св. Игнатий Брянчанинов; о. Йоан Майендорф; о. Георги Флоровски; еп. Атанасий Йевтич; митр. Амфилохий; еп. Ириней Бачки; свещ. Дарко Джаго, прот. Николаос Лудовикос, Александър Мен, св. Николай Велимирович, Георгиос Мандзаридис, архим. Захариас (Захару), Павел Евдокимов, Владета Йеротич, Радован Бигович, Владимир Лоски, о. Александър Шмеман.
Българските автори, за които ни питате, са:
Георги Каприев; Свилен Тутеков, отец Владимир Дойчев.
Част от заглавията, които предлагате, са:
„Печал“ на Филотей Фарос, както и книгите му за семейните отношения; „Православна психотерапия“ на Йеротей Влахос; „Пътища на руското богословие“ на Георги Флоровски; „Исодикон“ на о. Василий Гондикакис; „Съветнически наръчник“ на св. Никодим Светогорец; книгата на о. Стефан Анагносгопулос за св. Литургия; дисертацията на Иларион Алфеев за св. Григорий Богослов; „Книга за бащинството“ на прот. Андрей Лоргус; „История на Църквата“ на Владимир Гете; „Икона“ на Джорджия Бригс; „Бог и рокендролът“ на монах Арсений; „Сказки от Рождества до Пасхи“; Hugh Wybrew. The Orthodox Liturgy; The DEvelopment of the Eucharistic Liturgy in the Byzantine Rite; Arch. Job Getcha. The Typikon Decoded; Andrew Louth;
Темите, които ви вълнуват и по които желаете да прочетете повече, също отразяват разнообразни търсения и нуждата от информираност по въпроси, свързани с различните аспекти на християнската вяра и съвременния свят. Прави впечатление, че те почти изцяло кореспондират с отговорите на въпроса „Кои са темите от съвременния живот, по които бихте искали да се чува гласът на Църквата?„: Ето кои са тези теми:
Аборти и сурогатно майчинство; гей браковете; евтаназия и кремация; пандемия и ваксини; изкуствен интелект, биотехнологии; Църквата и актуалните проблеми на съвремието; първи стъпки във вярата; как да изберем духовен наставник; животът на християнските младежи; таксидиотство, исихазъм; ролята на жените в църквата и в съвременния живот; вярата в секуларизирания свят; за възпитанието на децата и отношенията в семейството днес; за изучаването на вероучение в училище; за смисъла на смъртта и преодоляването на болката от загубата на близък; християнски алтернативи на езически и други обичаи и заблуди по нашите земи; съвременни ереси; икуменизъм; източните религии и Православието; литургика; агиология; история на Българската православна църква; български светини, манастири; история на религиите; християнска психология; християнска етика; християнско изкуство; за смисъла на църковните празници.
Източник: Издателство „Омофор“
