„Мария от Охрид“ – една истинска симфония от исторически факти и лични болки
„Мария от Охрид“: два романа в един – художествен и фактологичен. Блестящ текст, който води читателя с хирургическа прецизност през историческите факти, а едновременно с това предизвиква въображението му и го люлее в нежните копринени нюанси на езика. Осем герои разказват историята на осем езика, събрани в един балкански език или по-точно – в майчин правоговор.
„Сигурно Бог тъй е отредил – човешките истории да се описват на майчиния правоговор, а Божиите – по канона“.
Антон Баев следва своя силен журналистически усет, за да улови пулса на събитията, съпътстващи борбата за независима българска Църква в периода XIX – XX век. Историята проследява построяването на църквата „ Всех Светьiх “ в Русе, както и нейното разрушаване от комунистическата власт.
Велико дело бе градежът на българските храмове от Дунав та до Босфора – кой каквото ще да вика – а като се сетя само в тия мои часове на сетна изповед за избора пред мен, си казвам: бях ли тръгнал с майка ти Мария, щях нещастни и себе си, и нея да направя, Инокентие, защото щастието е в безкръвната ни жертва – Светата Евхаристия – и не е в получаването, а в самото даване. Мария даде ти живот с живота си, а мен остави сам на себе си, понеже тъй е отредено за мъжете: големите дела ги викат, и имената им – ако ще личат и в бъдното – нека върху храмовете да личат.
Освен дългогодишен журналист, поет, белетрист, литературен критик, литературовед, защитил дисертация по нова българска литература в Института за литература при БАН, Антон Баев е автор е на шест романа, девет стихосбирки, три сборника с разкази, три монографии и книга с фрагменти, наградени с множество литературни награди, като негови творби са преведени на 15 езика.
Затова не е изненада, че освен с почерка на задълбочен изследовател и ерудиран журналист, Антон Баев умее да борави със завидна лекота с художествения текст, да подбира и подрежда думите като скъпа майчина броеница, която отброява крачките по трудния път на вярата и ни води по острието на историческите събития. Наред с църковнославянския език, в текста се редят в хармонично звучене изрази и от другите балкански езици, които, под изящното дирижиране на автора, затуптят в един ритъм:
Че тупка тоз език като сърце и ритъмът е всичко в него. Дори си мисля, че езиците все някой ден ще се завърнат към общото си минало и всичко ще е пак един език, и всичко ще е правоговор, и тъй ще свършат и лъжите, и злините по света. Понеже буквите не лъжат, а казаното и написаното с думи лъже.
Обща литературна история на Балканите, написана на общ балкански език – това е целта, която следва Антон Баев, затова не се осланя единствено на големия си талант и богатия си литературен и журналистически опит, но и задълбочено обследва историческите факти, като провежда консултации с историци и изследователи. „Мария от Охрид“ е издадена от издателство „Омофор“, след като е отличена в националния конкурс за християнски роман за 2022 г., също след професионална редакция от историк и богослов.
Публицистичният и художествен похват, пъстрата езикова палитра, задълбочените исторически изследвания, емоционалният и затрогващ разказ за любовта и смъртта, разпалването на въображението до неподозирани мащаби – невъзможно е да се изброят всички достойнства на романа. Но може би най-важното в него е гръбнакът, изграден от вярата, духовността, борбата с греха и надеждата за спасение, любовта към Бога и обичта между хората, който изправя „Мария от Охрид“ до едно от най-високите места в съвременната християнска литература.
Думите на Антон Баев се леят в хармонични съзвучия, лъкатушат между общата история и личните битки, за да превърнат пулсациите на времето в мелодично свързани арпежи, защото „общата история е възможна само през описването на болките“.
Дъждът по катедралите, по статуите голи и по парапетите – като ударите по клавишите на Бога; лявата ръка прелита, дясната е стегната, пулсациите, тъмните води в каналите, люлеят се понтоните, изригват в мрака, сън, просъница и сбогом с валса в до-диез минор..
„Мария от Охрид“, като една истинска симфония от думи, разкриващи съкровените човешки болки и стремления към Бога, със сигурност ще бъде пренесена през времената, защото:
Великата любов е музика и няма думи, с които да се изрази, понеже думите са подражание на музиката, жалко подражание; затова Господ е създал различните езици, различните азбуки, а музиката е една – велика. И единствено книгите, в които езикът е близък до музиката, имат някакво значение и могат да бъдат пренесени през времената.
Заглавна снимка: „Жената на Лот“, фрагмент, © Юлия Станкова, 2022
За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков.
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие-книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>
