Нова книга на митрополит Йеротей (Влахос): „Духовни ориентири за съвременното общество“
На книжния пазар вече е новата книга на митрополит Йеротей (Влахос) “Духовни ориентири за съвременното общество“ от издателство „Омофор“. Преводачи от гръцки на книгата са Константин Константинов и Мартин Ганев, от старогръцки преводът е на Иван Христов, а редактор е Мариян Стоядинов.
Изданието е сборник с коментари по актуални проблеми на съвремието, интервюта и богословски размисли на митрополит Йеротей (Влахос). Сред темите, на които е отделено място в книгата, са евтаназията, абортите, съвременните погребални практики, наркотичната зависимост и др. Специално внимание митрополитът посвещава на младите хора и пътя им към храма.
В предговора към книгата авторът споделя:
„Книгата е в помощ на едно общество, което живее в собствен ритъм и се състои от различни хора с техните тревоги и проблеми, едно секуларизирано, но и чувствително общество, което спи, но и търси истината и пълнотата. Въобще мога да кажа, че съвременното общество, както се вижда в столицата на гръцката държава, е преобладаващо аморално, индивидуалистично, евдемонистично. Така пастирското слово в действителност има характер на намеса, доколкото се стреми да възбуди, да предизвика, да отсъди, да събуди, да ориентира.
Естествено, за да може тази намеса да стане реален принос, то пастирското слово трябва да се вдъхновява от богословието на Църквата, т.е. да бъде църковно и богословско. Такава малка богословска намеса в съвременното общество е словото, което се съдържа в тази книга. То няма претенции, но е симптоматично.“
Митрополит Йеротей (Влахос) е един от най-изявените и продуктивни православни автори на съвремието с над 60 книги, преведени на десетки езици. Роден е през 1945 г. в Йоанина – Епир, Гърция. Завършва Богословския факултет на Солунския университет. През 1972 г. е ръкоположен за свещеник. Служи в Атинската архиепископия като проповедник и отговорник за работата с младежта. През 1995 г. е избран за митрополит на Навпакт и Св. Власий. Още от младежките си години проявява интерес към наследството на отците на Христовата църква, като специално се интересува от учението на св. Григорий Палама. Общуването с монасите от Света гора и дългогодишният му пастирски опит го довеждат до съзнанието, че православното богословие е наука за изцеляването на човека. На тази тема посвещава много книги, две от които са издадени на български език – „Православната духовност. Кратко въведение“ и „Православна психотерапия“.
Представяме ви откъс от новата книга…
Православната екология
Новите проблеми и условия на живот, генерирани постоянно в човешките общества, новите възгледи по отношение на спорни теми, личности и постулати са постоянна провокация пред Православната църква да изрази своето богословие. Това се случва поради две основни причини. Първата е, че Православието ясно се отличава от другите християнски изповедания по въпроса за отношението към Бога, творението, както и по всички останали въпроси, а втората е, че православното богословие може да отговори на всички съвременни проблеми. Един православен богослов, който добре познава учението и опита на Православната църква, такъв, какъвто бива изразен от светите отци на Църквата, притежава способността да се изправи срещу всички съвременни проблеми.
Още повече, че православното богословие винаги диалогизира със света, в усилието си да го въцъркови и въведе в Църквата. Всъщност този диалог може и трябва да се води не просто така или от любопитство, но с единствената цел човекът да бъде спасен, а творението – осветено.
Позицията на православното богословие спрямо екологията трябва да се вмести в тези рамки, още повече, че точно поради тази причина ние можем да поставяме въпроса за православната екология.
Когато говорим за екология, ние имаме предвид „словото за дома“*, и по-конкретно отношението между живите организми и средата, в която живеят. Съвременната екология се развива в усилието на човека да опази околната среда от замърсяването, което самият той създава, и изобщо да съхрани света и природата от разрушителната мания на острастения човек. Много често наблюдаваме, че човекът насилва природата по различни начини, а това води до последици, заради които природата отмъщава и наказва човека.
Православното богословие винаги изпитва мотивите, които водят човека в определена посока. Затова то изследва колкото причините, които са предизвикали появата на толкова много екологични организации днес, толкова и техните подбуди и вътрешни мотиви. Аз вярвам, че това е много важен момент, на който трябва да се обърне по-специално внимание. Ние приемаме всяко усилие за подобряването на социалните условия, както и на всички други, но също така изследваме и по-дълбоките основания. Подобна критична позиция ни предпазва от фалшифицирането на истината, като ни гарантира опазването на самата истина.
За да оценяваме от богословска гледна точка екологията, а също и различните екологични организации, ние трябва да изследваме философските идеи, които се крият зад тях. Този пункт е много важен и необходим.
Известно е още от древността до днес, че всички философски системи с атеистично направление, които са изправени пред въпроса за природата и света, могат да бъдат обособени в различни категории, както виждаме в анализа на професор Панайотис Христос. Първоначално възникват онези системи, които считат, че светът е плод и резултат от случайността, и като такъв той не може да притежава предназначение и ценност. Други системи считат света за „една независима затворена система, в която не съществува място за Божието присъствие“. Други системи считат света и материята за вечни.
Ако разгледаме всяка екологична организация в тези рамки, ние ще можем да определим какво е отношението им към православното богословие, какво е действителното им отношение към Бога, творението, другия човек и неговото спасение. Казвам това, защото е известно, че днес съществуват екологически организации, които ратуват за опазването на природата и спиране на замърсяването в хуманистични рамки, като много от тези организации биват вдъхновени единствено от идеи, чужди на православното богословие. Следователно, когато творението се автономизира и проявява независимост спрямо Бога, когато Бог бива отхвърлен от нашия личен живот и живота на света, когато се стремим към едно индивидуалистично благоденствие и благополучие, когато боготворим биологичния живот, черпейки съдържанието на нашия живот само от него, то тогава всички тези направления не могат да бъдат припознати от Православната църква. Ние оценяваме техните усилия за подобряването на условията на живот, но не можем да се ограничим само с тях.
Така, както съществуват западно и православно богословие, хуманистична или философска и православна етика, антропоцентрична и православна социология, така също съществуват хуманистична или атеистична и православна екология.
В резултат от всичко казано дотук бих искал възможно най-сбито да очертая някои основни богословски положения, които определят спецификата на православната екология като очевидно различаваща се от всяка друга екология.
1. Православната екология се основава на възгледа, че Бог е създател на света. Следователно светът не е плод на случайността или пък копие от света на идеите, както би казал Платон, но едно волево творение на Бога. Бог създава света ex nihilo, т.е. от „небитие“. Точно този факт различава православната космология от всяка друга. По силата на този възглед Единственият господар на света е Този, Който го е създал, т.е. Троичният Бог. Човекът не е господар на света в абсолютния смисъл на думата, а е единствено управител и ползвател.
2. В Православната църква вярваме, че Бог не само е създал света, но и че го съхранява чрез Неговите нетварни и промислителни енергии (действия). По такъв начин Божиите енергии са в цялото творение. Ние отличаваме същност от енергия в Бога и казваме, че Божията същностнотворяща, животворяща и мъдротворяща енергия е в цялото творение, която също така е и промислителна, като избягваме всякакъв пантеизъм. Защото, ако вярваме, че Бог пребивава в творението по същност, тогава ще се заключим в едно идеологизиране на тварите и ще развием пантеистични възгледи, които всъщност променят целта и съществуването на творението.
Православната екология е автентична, тъй като се основава на богословската визия за „логосите на съществата (των λόγων των όντων)“. Свети Максим Изповедник, който бива изправен срещу актуалните по онова време идолопоклонски схващания, развива богословие, в което твърди, че в цялото творение съществуват логоси на съществата, които са нетварните Божии енергии. Това е било потвърдено от много свети отци. Всичко, което се случва в творението, е плод и резултат от Божията енергия. От православна гледна точка ние можем да говорим по въпроса за екологията, когато той бъде поставен в перспективата, в която Бог има непосредствено отношение с творението, не само защото е негов Създател, но защото е и негов Промислител. Бог не просто е създал света, като не го е изоставил на неговата съдба, но го и направлява лично. В цялото творение съществуват логосите на съществата, нетварните енергии на Бога. Светците на Църквата ценят материята именно в тази перспектива. Защото, ако се отнасяме почтително с вещите на някое наше любимо лице, точно защото ги свързваме с лицето, което обичаме, много повече това се случва с творението, тъй като в него съществуват тези същностнотворящи и животворящи Божии енергии.
При свети Силуан Атонски можем да открием много елементи от подобно уважение към творението именно в тази богословска перспектива. Той е обичал змиите, насекомите, цялото творение, тревичките, които не е погазвал без причина, тъй като в тях е виждал Божиите енергии.
Докато се разхождах веднъж с един голям съвременен подвижник, аз му зададох един въпрос в тази връзка. За да ми отговори, той се доближи до едно дърво и целуна едно от листата. Същевременно ми каза: „Ние целуваме дрехата на свети Нектарий, защото е била носена от светец. Още повече трябва да целуваме цветята, тревата и т.н., защото в тях присъства Божията енергия“. Този възглед е много важен. Подвижниците знаят, че става дума за тварни неща, за тварната природа, но същевременно знаят, че в тях присъстват Божиите енергии, затова не изпадат нито в идолопоклонство, нито в пантеизъм. Те почитат цялото творение, без да му придават окултен характер.
3. Православната екология гледа на творението по този начин, точно защото се свързва тясно с православната традиция на трезвението и учението за очистения ум. Днес забелязваме, че някои еколози се отнасят рационалистично спрямо творението, като се опитват чрез рационални предложения и практически решения да се изправят срещу така наречения „екологичен проблем“. Ние не отричаме, нито пренебрегваме проблема, но и не можем да го абсолютизираме.
В нашето светоотеческо богословие ние откриваме, че справянето с проблемите, правилната позиция спрямо творението, както и възгледът за творението изобщо, е възможно през тази призма на ума, а не на разума. Казваме това, като имаме предвид различието между ум и разум. Очистеният ум във всичко вижда нетварните Божии енергии. Само когато стигне до просветление на ума, човекът може да види Божиите енергии в цялото творение и по този начин да го почита действително и истински. Помрачаването на ума, което се е случило чрез падението на човека, има страшни космологични последствия.
Според свети Николай Кавасила душата на човека е била чистото огледало, посредством което Божията благодат е била отразявана в творението. След като това огледало било счупено на парчета посредством падението, над цялото творение паднал голям мрак. Човек е микрокосмос в големия свят, той е умалена версия на света. Поради това грехът на човека е загуба на богообщението, а помрачаването на ума на свой ред довело до оскотяването на цялото творение.
Правилните отношения между човека и света могат да бъдат възстановени отново посредством просветлението на ума, така че човекът да вижда битийните логоси в творението и да го цени, а творението, както проличава от живота на много аскети, разпознава осветения човек, тъй като вижда в него благодатта, която Адам е имал преди падението. В тази перспектива трябва да бъде разглежда на почитта на животните към светците, а не посредством някакви изкусни или звероукротителски методи или чрез рационални и прагматични решения.
Следователно ние не можем да разглеждаме въпроса за православната екология извън чистотата на ума, а също и извън ниптическото богословие на нашата Църква.
4. Говорейки за екология обаче, ние не можем да я разглеждаме независимо от учението за страстите в православното богословие. В този пункт проличава стойността, важността и актуалността на православното богословие, особено ако го сравняваме с позициите на съвременните екологични организации, които гледат на този въпрос едноизмерно и еднопосочно, водейки до безизходица.
В Православната църква ние ясно разпознаваме причината за замърсяването на околната среда, затова сме реалисти. Замърсяването и разрушаването на околната среда започва от страстите на човека. Така както грехът на Адам е имал космологически последици, същото се случва и с всеки грях. И конкретно: свръхпотреблението на материалните блага несъмнено води и до тяхното свръхпроизводство. Естествено е, че начинът, по който се постига свръхпроизводството, има за свой резултат отравянето на околната среда. Задоволяването на страстта на чревоугодието и жаждата за имоти води човека до желание да придобива повече и повече. Несигурността го подбужда към това да търси сигурност по чисто човешки и материален начин. Честолюбието го подтиква да се изкачва на по-високи позиции посредством използването на всички средства – оправдани и неоправдани, морални и неморални, законни и незаконни, само и само да се задоволи тази страст.
Затова не можем да говорим за решение на така наречените „екологични проблеми“, ако не разглеждаме въпроса и през призмата на патологията на съвременния човек. Още повече, че задълбочаването на проблема днес, в един свят, в който властват страстите, несигурността и стресът, небрежността и безразличието, показва, че екологичният проблем е обвързан с патологията. Днешният човек, който има толкова много психологични и духовни проблеми, експлоатира природата, която впоследствие си отмъщава все повече и повече. Отхвърлянето на нашия традиционен начин на живот с неговото отношение към Бога, на Православното Предание и исихия, има като последица замърсяването на природата.
Това са базисните богословски позиции за разглеждането на проблема с екологията през призмата на православното богословие. Вярвам, че тези позиции са реалистични, защото разглеждат проблема в неговата основа и действителните му предпоставки. И макар да изглежда, че има решение без тези позиции да бъдат вземани предвид, всъщност това е „решение“, което води до по-лошо положение.
На възражението, че това са теоритични възгледи, и съответно – неприложими, можем да отговорим, че в Църквата всичко това се е преживявало и се преживява. Който прочете житийните сборници на Църквата и другите аскетически текстове, ще се увери в това колко светците ценят природата. Ще се увери не само в това, но и в почитта на природата спрямо светците. В Църквата ние отиваме още по-далеч от това, което екологията счита за свой дневен ред, тъй като стигаме дотам, да говорим за уважение от страна на природата.
Този, който посети православни манастири, не може да не оцени правилната позиция на отците и монасите спрямо света, създанието и творението изобщо. Те са истински еколози, защото са действителни богослови. Животът по Бога е същевременно истинната позиция спрямо творението. Светците не само че имат правилно отношение към природата, но и жалеят за болката и страданието на творението. Те схващат болката на творението, като наред с тяхното възстановяване, наред с тяхното преображение, те възстановяват и освещават творението. Както чрез падналия Адам тлението е преминало в цялото творение, така и чрез осветения човек Божията благодат преминава в безсловесната твар.
Това го виждаме и в хора, които живеят в света и живеят Православното Предание, така както са го живели нашите предци. Тяхната позиция спрямо творението е истинна, защото предполага борба срещу собствените им страсти, защото гледат на творението в отношението му с Бога. Православната екология не може да бъде независима от православното богословие и православната антропология, т.е. от богословието на личността, колкото на Бога, толкова и на човека. Колкото повече човек става личност, ипостас по благодат, толкова повече той има правилно отношение към Бога, към другия човек, към обществото и околната среда.
* Терминът екология е предложен през 1866 г. от немския биолог и дарвинист Ернст Хекел. Етимологията на термина Ökologie е с гръцки произход и се състои от страрогръцките думи οίκος – къща, дом, жилище, род и др. и λόγος – слово, реч, говорене, разговор, твърдение, положение, определение и др. – Бел. прев.
