Премиера на „Да бъдем тук. Беседи по радио „Свобода“ от протопрезв. Александър Шмеман на Пролетния панаир на книгата 2024

На 26 май (неделя) от 17:00 ч. в Литературния кът на Пролетния панаир на книгата 2024 г. издателство „Омофор“ ви очаква на премиерата на „Да бъдем тук. Беседи по радио Свобода“ от протопрезвитер Александър Шмеман. В Литературния кът на изложението книгата ще представят редакторът Венета Дякова, преводачът Елена Папучиева и Ангел Карадаков, редактор в сайта „Добротолюбие“.

Издателство „Омофор“ изказва своята благодарност на сина на протопрезвитер Александър Шмеман – Сергей Александрович Шмеман (Serge Schmemann), и на издателството на Православния Свето-Тихоновски хуманитарен университет за подкрепата и любезно предоставените права за това издание.

Протопрезвитер Александър Шмеман – православен църковен деятел, богослов и проповедник, е роден в гр. Ревел, Франция, през 1921 г. Средното си образование получава в Париж. През 1945 г. завършва Парижкия богословски институт и остава да преподава в катедрата по църковна история. През 1946 г. приема свещенството, а през 1951 г. се преселва в Ню Йорк заедно със съпругата си и трите си деца, приемайки поканата на Православната семинария „Св. Владимир”. През 1959 г. защитава в Париж докторска дисертация по литургическо богословие. От 1962 г. заема поста декан на Православната семинария в Ню Йорк. Почетен доктор на много университети, неуморим проповедник. Умира на 13 декември 1983 г., в деня на преп. Герман Аляски, покръстител на Северна Америка в Светото Православие. На българския читател е познат с книгите: „От вода и дух“ („Омофор“, 2005); „Великият пост“ („Омофор“, 2006); „Историческият път на Православието“ („Омофор“, 2009); „За живота на света“ („Омофор“, 2013); „Литургическо богословие“ („Омофор“, 2013).

Гласът на свободното слово

Трябва да си живял в онова време и в онази действителност, съветския комунизъм, или българския социализъм, от 50-те години. Да си го преживял. Тайно слушаното тогава от съветския руски човек слово сега е слово за четене; и докато четях радиобеседите на отец Александър Шмеман, се чувствах съпричастна с онзи руски слушател, десетилетия обработван от атеистичната пропаганда, който, слушайки радио „Свобода“, несъмнено се е страхувал, снишил се с ухо до радиоапарата с коприненото, кафявозлатисто букле, през което плътният руски баритон на свещеник Александър е излизал по-мек и отечески скъп, идещ от света на свободното слово, от другия край на света, макар и често заглушаван от цензурата.

Протойерей Александър Шмеман е един от забележителните руски православни богослови на ХХ век, философ, автор, вдъхновен проповедник, с духовна интуиция и ярък талант; познавач с усет и проникновено чувстване на руската и на френската литература, на европейската поезия, култура, стил.

Коя е родината на Шмеман? – Не само че не е роден в Русия, а и съдбата му така се подрежда, че никога не е могъл да се върне в Русия. Човек на света! Роден е в Естония през 1921 г., семейството му е едно от хилядите, забeгнали от Русия след революцията и гражданската война. Още малък, преместват се във Франция, сред носталгията на руската емигрантска общност, която пази в душата спомена за „Святая Русь“. С широката си деятелност и енергичност, вече свещеник Александър със съпругата си се преселват в САЩ. За това „прелитане“ през океана основна роля има отец Георги Флоровски, който кани Шмеман да се присъедини към изгражданото преподавателско тяло на православната семинария „Св. Владимир“ в Ню Йорк. Отец Шмеман ще остане до края на живота си тук, свързан със семинарията и изобщо с православната църква в Америка. Където и да пребивава, Църквата остава истинският му духовен дом, вдъхновение, радост и основание за огромната му деятелност.

Сред преподавателската работа, пътувания из страната, лекции, срещи, ангажираност с живота на Църквата, отец Шмеман никога не изоставя загрижеността си за съдбата на православието в Русия. На тази грижа именно са посветени и неотменните му беседи и проповеди по радио „Свобода“. Всяка седмица в продължение на тридесет години той произнася по руското радио „Свобода“ от Ню Йорк на руски език своите забележителни беседи, адресирани и проповядвани задочно за християните в депресиращата действителност на Съветска Русия. Цял живот говори, мисли, води дискусии с Русия.

А самата подготовка на беседите, напечатването на пишеща машина, записите в радиото, разговорите, бележките – било е неизменната ос на мисионерския му труд в Америка. И същевременно – „вътрешен диалог между двата свята на отец Александър – руския и новия американски свят…“. Радиопредаванията му дават възможност да се издигне над тези два свята и да свидетелства за истината и радостта на своята вяра и Църквата.

Задача нелесна: как да се обясни на незнайно колко разноликата слушателска аудитория какво е, например, „тайната на Кръста“, или „вярвам, а не знам“, или „Бог беше Словото.“, или „Благовестя ви голяма радост.“ (Лук. 2:10), или „Радвайте се!“, – а животът е пълен с толкова зло и тъга… Той преподава по микрофона това съкровено негово, на отец Шмеман, „богословие на радостта, възникнало в младостта ми, изпълнило с радост целия ми живот“, радостта, която „никой няма да ви отнеме“ (Иоан. 16:22). Радостта на обичащия.

Както споделя синът на отеца, Сергей Шмеман (кореспондент на „Ню Йорк Таймс“ в Москва), предаванията му не са „пропаганда“, а истински разговор, беседа с руския човек, лишен от духовна храна, а наред с това – беседа и със самия себе си. Отец Шмеман говори преди всичко за красотата, пълнотата, истинността на православната вяра и празничност, за светите тайнства, за да доведе слушателя до съприкосновение с друг свят, духовен, възвишен… А говори разбираемо и за други вечни и велики истини, за надеждата на човека, и за литература и култура. Това неделно слово, излъчвано с любов и милост, е било „глътка живителен въздух“ (Солженицин) за далечните сънародници на отеца.

* * *

Как да проповядваш истината за Христовата вяра пред непознатата, разнообразна, пръсната из ефира аудитория, защото след 1918 г. руските хора са и в Русия, и навсякъде по света? С какви хора той беседва?

Четейки стиховете на Ана Ахматова и книга за живота на Ахматова, о. Шмеман размишлява и търси отговор на „проклетите въпроси“: „живели в ада, в ужаса на сталинизма, че този ад не може да бъде сравнен с нищо, и защо продължава толкова дълго, и подлост, страх, ненавист, „палачество““ – как да се сподели това?, освен в дневника…

Трябва да си живял в онова време, за да го знаеш.

Задочните беседи с руския съветски човек ми припомнят детайли от „онзи строй“ и у нас, в моето селище, семейство, в моето детство, училище. Атеизъм… Да проповядваш вярата в Бога, тайнството на Евхаристията през пролуките на ефира, за да стигнеш до съзнанието на слушател, облъчван ежедневно, години наред, десетилетия, цяла епоха, с всякакви средства, с идеологемите на системата, с клинично безумните идеи на „научния атеизъм“ (получаваха се у дома такива брошури), втълпяващ, че религията е „опиум за народа“ и пр. … – Трябва да си живял в онова време, за да го знаеш с ума си, и с безумието, със сетивата, с тръпките по кожата си. С паметта. С дамгата, че си дете на интелигентско, или на богато, или на свещеническо семейство, която ще дамгоса с трудности, спънки, огорчения половината ти живот, а с тягост – до края. Все още сме. И слава Богу, с вътрешна съпротива и упорство надживели онова време на „обработка“ на съзнанието по съветския идеологически модел, със скудоумните средства и на нашенския социализъм, по който някои хора все още изпитват сантимент…

В празнодумието и безсмислието на идеологическия апарат вече и самите идеолози не вярваха на ни една от думите; но верноподанически се страхуваха от партията, от „първия“, от агентурния апарат, мерките и средствата, които те караха да изтръпваш… Или споменът за онези грамадни вестници с тлъсти черни заглавия, и то какви: „Лозунги на ЦК на КПСС, на БКП, на Комсомола, на ОФ… с повтарящото се стократно „Да живее ЦК на…“, да живее генералният секретар на…; да живее българо-съветската дружба, българо-монголската…, да живее международното положение… Или „Вечна слава на братския героичен… народ на…“. – И така, каквото ви хрумне, четири огромни страници със ситен нонпарей. – Така се натрапваше култът, най-страховитият от които беше към Сталин, у нас изроден и към другаря Червенков и пр. Замяна на основната човешка потребност от Бог и молитва: безбожно да се молиш на някакви измислени от вождовете идоли, кумири.

Но как да знаеш това от далечната страна на свободното слово. Отец А. Шмеман е надарен с усет и интуиция за най-важното, за неотложното, за Истината, и проповядва за това както за „тайно вярващите“, така и за всички симпатизанти. Живото му слово е въздействащо. Господ му е дарил обаяние и „властност“ на словото. Почти „чуваме“ и възприемаме патоса на речта му, „виждаме“ вдъхновеното изражение на лицето му, устремната изповедност на жеста му в издигнатите Дарове при „Твоя от Твоих“. Или когато говори за себеотдайната Христова любов, или за тайнството на дарувания ни живот, любов, радост в Христа Бога.

През микрофона, „задочно“ по-трудно ще доловиш неговото тънко чувство и за най-дребния лъч красота от природата, от живеца на живота, неговата душевна тънкост, сродна с тази на големите руски поети (вж. А. Шмеман, „Дневници“), неговата обичливост, съчувствие, съпричастност към лишените от нормален духовен и църковен живот.

* * *

Да споменем и последния (ноември 1983 г.) знаменит труд на отец Александър Шмеман „Евхаристията – тайнство на Царството“ (на бълг. език „Омофор“ 2013 г.). В предисловието, което той пише месец преди смъртта си, казва: „Писах тази книга с мисъл за Русия, с болка и същевременно с радост за нея. Ние тук сме на свобода… Русия живее с изповедничество и страдание,… те са дар Божий и благодатна помощ“. И още: „Живеем в страшна и духовно опасна епоха. Страшна не само заради ненавистта, разделението, кръвопролитията. Страшна е преди всичко поради все по-усилващото се въставане против Бога и Неговото Царство. Отново не Бог, а човекът стана мярка за всички неща, отново не вярата, а идеологията, утопията определят духовното състояние на света…“

Това – в предисловието. Последното изречение на книгата е:

„Господи, добре ни е да бъдем тук!“.

А продължението на „Радиобеседите“ на отец Александър Шмеман ще остане в ума, в душата и сърцето на читателите и на тази негова книга, която, защо ли, също завършва с неслучайното:

„Господи, добре ни е да бъдем тук!“.

Венета Дякова

Издателство „Омофор“ ви очаква на Пролетния панаир на книгата пред НДК, шатра 30А, от 24 май до 2 юни, от 10 до 20 ч.